Надя и Радка отдавна не бяха се събирали., но сега решиха малко да е отпуснат.

Надя като домакиня побърза да предложи:

– Какво да дам за загряване: греяно вино, портвайн или абсент?

– Абсент? – замисли се малко Радка. – А този алкохол, който се получава от листата на пелина. Има малко горчив вкус …..

– Аха. Съдържа невротичен туйон. Това яко ще ти замотае главата, но нали си падаш по такива неща.

– Добре звучи, – каза Радка, като се отпусна във фотьойла. – Как успяваш да запомниш всичко това, аз дори един списък за покупки не мога да запомня.

– От време на време чета,  засмя е Надя. – Това няма нищо общо с преподаваното в университета.

Надя постави на масата две тумбести чаши със специално надупчени лъжици върху тях. Във всяка лъжица сложи по едно кубче захар и посипа конструкцията с маслено зелена течност.

– Огнено боле?! – подскочи Радка.

– Нещо такова, – смънка Надя.

Миризмата на анасон веднага се усети. Надя разреди съдържанието в чашите с малко вода., докато течността стана светлозелена. След това запали кубчетата захар.

Сините пламъци затанцуваха. След като кубчето захар се разтопи наполовина, започна да капе в чашата. Надя взе лъжицата и започна да бърка, докато се разтопи и останалата захар.

– На здраве, – каза Радка като вдигна чашата нагоре.

Когато оставиха чашите, очите на Радка блестяха от влага. Дали това се дължеше на напитката или неочаквано породилата се тъга, Надя не разбра, но и не попита.

– Чудесна напитка, – каза Радка. – Не само затопля, но и освежава.

Двете се прегърнаха, а Радка се разрида. Надя искаше да я упокои, но не знаеше как. Тя знаеше, че се е случило нещо с приятелката, но изчакваше. Надя прекрасно знаеше, че тя по-късно ще ѝ разкаже всичко, нали за това беше дошла при нея …..

Момичето вундеркинд от Воронеж играе на шах най-добре от всички свои връстници в Европа.

Олеся Власова е само на 6 години. Тя още не ходи на училище, но списъкът на нейните победи може да впечатли дори и възрастни шахматисти.

Матирала е всички свои съперници в двата етапа за Купата в Русия. Тя е надиграла осем от девет шахматисти на турнира в Турция.

На областното първенство за младша възраст за нея е трябвало да се направи изключение, защото момичета от тази възраст не могат да участват в състезанието.

Въпреки това Олеся успяла да спечели от по-големите си съперници пет от седем партии. След това тя попаднала на всерусийско, а по-късно и на международно състезание.

Олеся Власова е станала шампионка на Европа по шахмат за деца до седем годишна възраст.

Какво е това шахмат и как се играе на него Олеся е разбрала на три години. Тогава се е учила и да чете.

На европейския турнир Олеся е преминала 650 връстници.

Във всичко останало Власова е най-обикновено дете. Куклите и приказките обича не по-малко от битките на шахматната дъска.

Само преди двадесет и четири часа всичко беше лесно и просто. Животът на Мая течеше без произшествия. Събитията следваха едно подир друго и тя не се замисляше много за нещата. Училище, колеж, университет. И оттам в област, която обичаше толкова много.

Преди осем месеца в живота и се бе появил Иван и макар да не ѝ бе направил официално предложение, въпросът дали ще се оженят, беше предрешен. Тя взимаше лесно решение, без да разсъждава за последиците.

Точно на трийсет и втория си рожден ден Мая получи това, за което мечтаеше – кариера, кауза и сродна душа. Но изведнъж всичко се промени.

Отговорността плашеше Мая повече, отколкото искаше да си признае.

Всичко се обърка, когато Филип дойде на събирането у тях. Той имаше стройно и атлетично тяло. Косата му беше буйна и гъста. Очите ми бяха шеговити и подкупващи, а усмивката цяло предизвикателство, на което никоя жена не можеше да устои.

Мая прекоси всекидневната и излезе на балкона. Това беше едно от любимите ѝ места. Отсреща непрекъснато се мяркаха хора. Тя стоя там дълго. Накрая се върна в стаята, която имаше климатик и затвори вратата.

Апартаментът бе обзаведен с някои оставени мебели от баща ѝ. Харесваше единствено старото кресло. Купила го бе от магазин за мебели втора употреба, когато беше в колежа.

Мая се грижеше за него като за домашен любимец. През годините креслото беше ремонтирано много пъти. От оригинала бе останало съвсем малко. Но за нея си оставаше същото кресло, в което потъваше през онези безгрижни дни, когато учеше в колежа. И сега се отпусна с благодарност в прегръдката му.

Мая знаеше, че Филип е в списъка на гостите, но се надяваше той да не се появи, а в същото време ѝ се искаше да дойде. Тя бе слушала много за неговите успехи, тайно си бе мечтала за среща с него.

Когато Филип влезе в трапезарията и момичешкото ѝ увлечение се завърна, тя отново се почувства неловко, както когато го видя за пръв път. Безгрижният и живот изведнъж се усложни. В съзнанието и се въртяха нови мисли, нови идеи и нови възможности за избор.

„Защо отидох в дома му вечерта след събирането?“ Тази мисъл я измъчваше непрекъснато.

От мига, в който влезе в къщата му, Мая не помисли за Иван. Чувствата ѝ към Филип бяха категорични, без съмнение и това я измъчваше. Не ѝ се бе случвало да изпита подобен прилив от емоции, дори когато за пръв път видя Иван.

Не трябваше да ходи при Филип, но като пристрастен наркоман, не можа да се откаже. Мая беше влюбена в Иван и щеше да стане негова съпруга.

„Това ли искам? Иван представляваше всичко, което уважавам в света. Защо да го зарязвам заради мъж, който е далече от мен в много отношения?“

Мая дълго мисли по този въпрос, но не можа да намери отговор. Не можеше да прецени добре, какво означава това нахлуване на друг мъж в живота ѝ.

„Винаги ли ще бъда толкова невярна и ще се впускам в случайни връзки всеки път, когато някой привлече погледа ми? И все пак Филип беше много по-различен от другите“.

Той бе голямата ѝ любов. Преди да разговаря с него и да го опознае по-отблизо, тя не се съмняваше в себе си.

Но имаше и друг, несъмнено по-важен въпрос, който не и даваше покой. Всеки път, когато се замислеше за това, страхът от отговора я караше да си го избие от главата.

Много правилно сте прочели, в съвременния свят има сладоледи, които се погребват в гробище.

Това гробище се намира в един от най-малките щата на Америка Вермонт и принадлежи на компанията Ben & Jerry, популярна марка, която пуска различни видове сладолед в Америка.

На малката оградена територия даже има и надгробни плочи, на които са написани имената на неуспешните или непопулярни на вкус сладоледи, заедно със списъците на използваните продукти в тях.

Това гробище е възникнало, тъй като компанията произвежда всяка година все повече и повече нови видове сладолед с нови вкусове.

А защо старите да престанат да бъдат популярни? За да не се забравят вкусовите качества на по-старите сладоледи, се е появило това необичайно място.

Компанията Ben & Jerry не се разстройва от „смъртта“ на даден сладолед, защото той може да „се съживи“, т.е. отново да се пусне на пазара, ако се увеличи търсенето му.

Ако на ден се ядат по-голямо количество виолетови картофи, то може да се намали риска от развитие на рак. Това твърдят сътрудниците на Индийския селскостопански изследователски институт.

Именно във виолетовите картофи се съдържат специални съединения, които помагат за убиването на раковите стволови клетки на дебелото черво.

Също така, тези съединения не позволяват раковите клетки да се делят и да се разпространяват в целия организъм.

Стволовите клетки са ключът на живот, не само за здравето на тялото, но също така и за тумори. Следователно, важно е да се унищожат ракови стволови клетки.

Учените опекли виолетови картофи и забелязали, че независимо от термичната обработка, в продукта са се съхранили противораковите свойства.

След това учените отделили от картофите екстракт и с него обработили раковите стволови клетки. Резултатът поразил специалистите. Екстрактът не давал на клетките да растат и ги убивал.

След експеримента, в лаборатория учените са тествали екстракта при мишки с рак. В живите организми екстрактът е успял да преодолее рака.

Известно е, че в списъка на активните съединения от екстракта са  антоцианини, хлорогенова киселина, и устойчиво нишесте. Последното, по-специално задържа растежа на раковите клетки.