Тези плъхове шокирали жителите на английския град Бредфорд, разположен в графство Западен Йоркшир. Хората се опасяват от нашествието на тези гигантски животни.
Тридесет и една годишният Брандом Гадард, любител ловец, с пневматична пушка застрелял един от тези плъхове. Неговата дължина била 0,9 метра. Мъжът признава, че се е разтреперал, когато е видял плъха, превишаващ размерите на котка. Седемдесет и четири годишната Флоранс Хауел. виждайки огромния плъха на улицата, сметнала, че това е съседската котка. но когато разбрала истината побързала да затвори вратата след себе си.
Експертите от Кралското общество за борба против жестокото отнасяне към животните се опитали да успокоят жителите на града, като предположили, че става въпрос не за гигантски мишки, а бобри, които се хранят предимно с растителна храна.
Интересно е, че бобри избират водния начин на живот и едва ли толкова охотно ще бягат по улиците на града.
Три години по-рано такива големи плъхове са забелязани в град Фойя Индонезия. Те били много по-малки от тези в Бредфорд и тежали пет пъти повече от обикновените плъхове.
Странно, но тези животни не се страхуват от хората.
Posts Tagged ‘котка’
Гигантски плъхове с размерите на котка
събота, август 21st, 2010В сатрудничество с котката
неделя, август 15th, 2010
През 1811 г. френският учен Бернар Куртоа работил в лабораторията си. На рамото му се настанила любимата му котка. Тя искала да се забавлява.
Котката скочила на пода и бутнала две стъкленици. В едната имало спиртен разтвор на пепел от водорасли, а в другата сярна киселина.
Течностите се смесили и се появила синкаво - виолетово облаче.
Така бил открит нов химичен елемент, който днес наричаме йод.
Каква ирония на съдбата, учен със съдействието на котката си открива нов химичен елемент. Дали всичко е плод на случайност?
Джесика се спасява от жегата в хладилника
неделя, юли 25th, 2010
Джесика е най-младата ни котка. Тя има черно – червеникава козина. В къщи е много горещо и Джесика не може да понася жегата като нас.
Разбира се, че в хладилника е прохладно и той стана едно от любимите й места.
От 3 до 5 пъти на ден, особено след обед, я слагам в хладилната камера за по-малко от 5 минути, като затварям вратата.
Тя стой там с удоволствие и не иска да излиза. Налага се да я изкарвам насила.
Страхувам се, че ако я държа повече време в хладилника ще се разболее.
Странна котка. И тя е намерила някакъв изход от положението, но дали това е безопасно?
Мечти
понеделник, май 3rd, 2010
Нощта се раздра от боботещия звук на самолет.
- Нашите полетяха – каза полската мишка на дъщеря си.
- „Нашите“? Кои са те?
- Как кои? Прилепите.
- А нима мишките могат да летят?
- Когато силно мечтаеш нещо, то непременно ще се случи.
Рано сутринта малката мишка излезе от дупката си, седна на едно камъче и усилено започна да мечтае, да полети. Наблизо минаваше котка. Тя също имаше мечта, да похапне. И нейната мечта веднага се изпълни. А мечтата на мишката, изпълни ли се? Трудно е да се каже.
Мечтите на отделните индивиди са различни. И понякога от това стават трагедии. Едни мечтатели загиват, за да се сбъднат мечтите на други.
Позволете да ви дам един съвет. Преди да започнете да мечтаете, огледайте се наоколо. Убедете се, че наблизо никой не мечтае.
Вероятно мечтите ще се сбъдват. Нека те да бъдат вашите.
Перална машина за животни
четвъртък, април 8th, 2010
В Япония са създали пералня за кучета и котки. Тази новост е поставена в супермаркет, където собствениците на кучета и котки закупуват храни за любимците си.
Услугата за почистването е много по-евтина от това, пухкавите питомци да бъдат заведени на стилист.
Самият процес продължава 33 минути. Той включва обработка със шампоан, плакнене и сушене. В пералнята има достатъчно място и за по-едър екземпляр.
Един от кучешките фризьори сам е влязъл в машината, за да демонстрира безопасността й. От там е излязъл жив, чист и сух.
Вегетарианец
сряда, април 29th, 2009Съществуват хора, които не ядат месо, но не бях чувала за животно да се отказва от такъв деликатес, особено ако вида му изисква това, но такъв случай вече съществува.
Една млада англичанка намерила на улицата бездомно, малко котенце. Тя го приютила в дома си и му предложила в паничка късчета месо от кокошка. Котенцето даже не погледнало към храната. Рибата също не възбудила желанието му за ядене, но когато видяло кошчето с обелки от плодове и зеленчуци се хвърлило към него с голямо настървение.
Дори и днес двегодишният котарак, в който се е превърнало малкото, безпомощно котенце, продължава да отказва предложените му котешки консерви.Вместо месо той с удоволствие си похапва брюкселско зеле, аспержи и банани.
Такова поведение би предизвикало у всеки недоумение. Знаем, че котките са месоядни животни и не ни е ясно, може ли такова животно доброволно да се откаже от храна с месо, която му осигури жизнено важни съставки и вещества необходими за организма му, като таурина и аминокиселините, които са необходими за котешкото зрение.
Когато момичето, намерило котенцето, между зеленчуците и плодовете тайно подпъхвала късчета месо, нашия „вегетарианец“ ги забелязвал и оставал в паничката недокоснати.
Странен котарак и странно поведение, но щом може да живее и съществува така, какво можем да кажем? Сблъсквайки се с невъзможното в живота, трябва да имаме нагласа да го приемем спокойно. Между хората има чудаци, но както разбрахте и животинския свят не е лишен от това.
