Пътят на коприната бил дълъг древен караванен маршрут, свързващ Източна Азия (Пекин) с Европа (Истанбул).

Първи изследвали и използвали този път китайските търговци, които търгували с Европа. Те продавали ценни предмети като коприна и подправки, а използвали парите, за да купят злато, сребро и коне. Тези търговци били подложени на различни опасности по целия този път, за това трябвало да имат достатъчно кураж, за да го изминават.

По пътя имало много трудности, в това число резки и изтощителни температурни разлики.

Когато приближавали пустинята Гоби, горещината била непоносима и единственият начин за оцеляване са били оазисите, пръснати из пустинята. Те осигурявали на пътниците храна и вода.

Преминавайки района на планинската верига на Хималаите от другата страна, търговците замръзвали от студ. Освен това, прехода през проходите се усложнявали от факта, че планините били покрити със сняг.

Учените са създадени в лаборатория траен гъвкав материал, подобен на мрежа на паяк.

Полученото съединение може да бъде пресъздадена във всякакви количества. То се използва в строителството и други отрасли.

Мрежата има невероятни свойства. „Коприната“ изработена от тялото на паяка е лека и гъвкава, а при получената в лабораторията нишка не се къса при каква да е дължина. Всъщност мрежата е здрава като стомана и се разтяга по-добре от гума.

Учените са успели да синтезират синтетичен аналог на мрежата, съхранявайки природните материали на паяците.

Предишните изследвания даваха възможност да се получи малко количество синтетична мрежа с ниски качества. Освен това, протеините влизащи в състава ѝ, бързо „се слепвали“.

Но този път учените са успели да синтезират пълноценен аналог, който може да се произвежда в промишлени мащаби.

Живееше един хамстер. Той беше много независим. Обичаше да се увива в червената коприна на покривката на масата и да си мие краката в каничката за кафе.

След една година в този дом се появи котарак. Той беше още съвсем млад. В началото ядеше супа, зеле, моркови, варени картофи и всичко, което получаваше или сам можеше да си открадне.

Котаракът много искаше да се запознае с хамстера. Той отделяше най-малко два часа, за да го съзерцава . Наблюдаваше го, как ходи, как яде, дори как спи.

Хамстерът оставаше напълно равнодушен към тези погледи и безкрайни наблюдения.

Веднъж котаракът бе поставен на масата. Той я изследва внимателно, за да открие нещо интересно за ядене, но уви за себе си нищо не откри.

На същата маса поставиха и хамстера. Той изобщо не обърна внимание на котарака, а бавно изследва всяка паднала трошичка, а след това с всичко открито натъпка бузите си и започна да дъвче.

Котаракът лежеше по корем, протегнал нос към хамстера и го наблюдаваше внимателно.

Изведнъж хамстерът забеляза рижата муцуна, дотича до нея и захапа носа на котаракът със зъбите си. Сега вече се знаеше, кой е доминиращият в тази къща.

По- късно котаракът независимо от това, къде се намираше, съзерцаваше хамстера на почтително разстояние и ако малкото скокливо животинче се затичаше към него, прикриваше носа си.

Котаракът следеше хамстерът макар и от далече, но не предприемаше нищо срещу него.

Минаха години. Котаракът остаря, хамстерът отдавна не е вече между живите, но спомените са си спомени.

Котаракът гонеше гълъби, мишки и всичко, което се движеше, но от време на време повдигаше глава нагоре и съзерцаваше мястото, от където се появяваше хамстера. Може би се надяваше, да го види пак……

Е, ако това не е любов, здраве му кажи.

За да ускорите процеса за гладене е достатъчно да покриете дъската за гладене с фолио. Внимателно го поставете на дъската и започнете да гладите.

Фолиото е отличен отражател на топлината, така че всички бръчки и гънки на дрехите се изглаждат едновременно от двете страни.

С помощта на фолиото може да се изглади коприна, вискоза, шифон.

За да не оставите следи от ютията на повърхността на деликатните тъкани сложете ги върху фолиото, отдалечете ютията на разстояние 3-4 см и я включете в режим за отделяне на пара.

Сред растенията в парка на Бъкингамския дворец се срещат много различни видове дървета.

Особено внимание заслужава черницата , посадена още при Джеймс I. С неговото име е свързана куриозна история.

Желаейки да помогне за развитието на производството на английска коприна, кралят заповядал да се насади цяла черничева гора в парка.

Но за съжаление избрал такъв вид черница, на която не живеят копринени буби.

Така проектът за английската коприна с трясък се провалил.