Знаете ли защо Божието Слово и наредбите, които Бог ни дава, не са тежки и не ни потискат? Защото всичко, което Той ви говори, го казва за нашето благо и за победата ни.

Бог знае, какво е необходимо за да имаме победа в днешния зъл век. Само Той го знае. Хората в този свят не могат да ви кажат, как да живеете в победа. Те не знаят това, но Бог знае.

Той знае как да се добие успех дори в тъмнината. И ако ние следваме неговите инструкции, заповеди и наставления в Словото му, ние също ще знаем.

Една от заповедите, които ни е дал Бог е да се обичаме и да си прощаваме един на друг, както Бог е простил на нас.

Тази заповед не е тежка, защото тя се явява ключ към нашата свобода.

Ако можете да ходим в любов, която е излята в сърцата ни, ние ще се радвате всеки ден, но ако не правим това, още до обяд, някой  ще ни ограби мира и радостта.

Бог знае това. За това ни е дал заповед да се обичаме и да си прощаваме, защото любовта работи.

Без любов няма никаква радост, а радостта в Господа е нашата сила.

Не се сърдете, когато Бог ви наставлява. Не смятайте пътя Му за бреме, радвайте се в него. С радост приемете тези наставления, защото те ще ви доведат до победата.

Ако искате да опишете Божията воля с една дума, то тя е свобода. Бог иска хората да бъдат свободни от греха, болестите, бедността, насилието и всяко проклятие.

Исус дойде, за да ни даде свобода. Той е казал:  „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите, прати Ме да проглася освобождение на пленниците и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените“. Именно това Той е учил своите ученици. Ако вие сте новородени християни, то това е, което Той очаква от вас.

Някой може да каже: „Не знам. Може би днес това не е Божията воля“.

Чуйте и разберете, Библията казва, че Бог никога не се изменя. Той не е променил волята Си спрямо земята.

Животът на Исус ни е разкрил Божията воля и продължава да ни я разкрива. Именно за това, той ни е казал идете и правете това, което е правел Той. За това ни е дал Святия Дух, за да имаме сила да го правим.

Исус все още иска да върши волята на Отца тук, на земята, но той го прави чрез нас. Той трябва да работи с нас, докато ние не сме готови да оставим настрани нашите традиции и не Му позволи да направи това, което Той иска.

Така е било и с ранната църква. В нея хората са имали успех, защото са постъпвали, както ги е учил Исус. Където и да отивали, хората ставали свободни.

Нека се молим за Църквата, тя да носи Божията свобода в този свят. Спрете да спорите за Божията воля, по-добре започнете да я изпълнявате. Ние трябва да продължим това, което е започнал Исус и да пуснем угнетените на свобода.

Беше едва 10 часа., а денят се очакваше да бъде знаменателен. Бе 22 септември 1908 г., понеделник.

Влакът с княз Фердинанд и министрите спря на гара Трапезица. От там се отправиха  към Иван Асеновата църква „Св. Четиридесет мъченици“.

Радостната новина бързо се разнесе сред хората от Търново. Те се събираха на главната улица и оживено говореха:

– Княза дойде.

– И министрите са с него.

– Днес ще се обяви независимостта на България.

– Най-после дочакахме истинската свобода.

На къщите се развяваха трицветни знамена. От прозорците и балконите бяха спуснати килими и шарени черги.

На Царевец започнаха да издигат арка и трибуна, обкичени с цветя и знамена. Хълмът се изпълни с народ.

Църквата и дворът бяха претъпкани с празнично пременени и усмихнати хора. Отслужи се молебен. Хорът изпя „Многая лета“.

Княз Фердинанд извади от джоба си манифеста и бавно зачете. Наоколо цареше пълна тишина.

– По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруари 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.

От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.

Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни укази, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септември 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!

Така Фердинанд провъзгласи съединената на 6 септември 1885 г. България за Независимо Българско Царство.

Църквата екна от гръмко „ура“, което се поде от множеството на двора, а войската го разнесе по долината на Янтра.

До 22 септември 1908 г. България е била свободна, но васална държава. Българският княз е бил васал на султана.
След конференцията в Букурещ, на 19 февруари 1886 г. (същата датата, на която се подписа Санстефанския договор през 1878 г.), от българска страна се е подписал Иван Евстратиев Гешов, но мирният договор влиза в сила едва когато го е преподписал пратеник на султан.

България е била самостоятелна, но юридически зависима държава. Титлата на българския владетел е била княз на България и главен управител на Източна Румелия.

В Южна България така наречените Източни железници формално са били собственост на Османската империя, но фактически са ги владеели Австрия-германски банки.

Освен това западните велики сили имали привилегировано положение на българска територия. Например, ако техен поданик извършел убийство на българин, той не може да бъде съден от съд е България.

Великите сили също така определят митническия режим. Следователно е имало икономически и политически предпоставки да се търси обявяване на независимост.

България веднъж била нарушила Берлинския договор с обявяване на Съединението през 1885 г. и правителството на Малинов решило да изчака удобен момент. И той настъпил, когато Австроунгария нарушила Берлинския конгрес като анексирала Босна и Херцеговина.

България като държава загубила от младотурската революция. Защото тя сложила край на реформите в Македония. Младотурското правителство на Кемал паша обявило: „По конституция всички сме османлии, всички сме равни, няма националности, няма религии… Имаме равни права и задължения“.

Въпреки всичко свобода била обявява, българските чети слезли в градовете. Българското правителство вече нямало това влияние в Македония, което е имало преди.

Гешов предложил да се обяви независимостта на 19 юли 1908 г. Правителството не приело, защото се страхувало от възможни международни усложнения.

Оказало се, че обявяването на независимостта било много по-лесно от нейното признаване. То станало чак на 6 април 1909 г. с подписване на протокол в Истанбул.

Йожен Дьолакроа е френски художник и график, водач на романтичното направление в европейската живопис.

„Свободата води народа“ е една от най-популярните му творби.

Дьолакроа е създал картината по мотиви на юлската революция през 1830 г., сложила край на режима на Реставрацията на монархията на Бурбоните.

След многобройни подготвителни скици на художника са му били необходими само три месеца, за да нарисува картината. В писмо до брат си Дьолакроа пише: „Ако не мога да е сражавам за Родината си, то бих искал да пиша за нея“.

В центъра на картината е изобразена жена, представяща Свободата. На главата си тя има фригийска шапка, древен символ на революцията. В дясната си ръка държи флага на републиканска Франция, а в лявата оръжие.

Оголената гръд символизира самоотвержеността на французите в този момент, които с „голи гърди“ вървят срещу врага.

Около Свободата са изобразени работник, буржоа и подрастващ, които символизират Братството и Равенството на френския народ по време на юлската революция.