След дълги пазарлъци Явор купи дворът и къщата на Пена Вдовицата. Не, че си нямаше.

Тази покупка направи специално за сина си Радо, който таман се бе научил да прави бъчви. Изглежда от рода на майка му към Радо бе прехвръкнала искра, пораждаща любов към дърводелството.

Дядо му Васил правеше маси и столове, а понякога и шкафове. Та така от дядо към внук се бе предало някакво влечени  към обработването на дърво.

Сега щом се чуеха звънливи удари от бившия двор на леля Пена, хората наоколо си казваха:

– Радо пак набива обръчи на някоя нова каца.

Зад вратата под навеса Радо държеше черничеви, ясенови и яворови трупи. На тия трупи Радо им улавяше жилката. Цепеше ги с желязна брадва, чиято дръжка бе доста къса.

От нацепените плоскости Радо издялваше дъги, които ставаха част от бъчви и каци.

Веднъж бъчварят попита Пенко от долната махала:

– Знаеш ли, че кривицата, като сестра на геобразната секира, е била сечиво, донесено от прабългарите?

– Нима между прабългарите е имало бъчвари?! – запъна се Пенко.

– Но е имало майстори на дървени огради, крепости и къщи, – скокна Радо, – а за такава работа славянският топор не приляга, както кривицата.

В работилницата на бъчваря имаше още рукан, триони, рендета, стоманени шила за пробиване на дупки на шините, болтове, нитове и голям трупач, с който чирака Веско приглаждаше трупите.

Радо имаше още два инструмента.

– Това е криво ренде, – обясняваше бъчварят на чирака си, – с него се правят жлебовете в края на дъгите. В жлебовете се опаянтват дъната на каците и буретата. А това е въторг. Той скосява от двете страни дъгите, така че да прилепнат плътно една до друга и да образуват окръжност.

Всичките тези инструменти, големи и малки пергели, заедно с понятия като „радиус“, „диаметър“ и „скосен цилиндър“, говореха, че не от всеки става бъчвар, за този занаят е нужен акъл.

– Радиуса на едно дъно, трябва да се нанася пет пъти на обиколката му, – казваше Радо, когато учеше Веско на занаята си. – Дъгите на бурето по средата трябва да са по-широки, за да придобие то тумбест вид. Кацата не е чорап та да я почнеш отдолу нагоре, а обратно, за да могат обръчите постепенно да се свиват.

Веско слушаше внимателно, защото знаеше, че Радо няма да повтори казаното, а майсторът продължаваше с обясненията и препоръките си:

– Между дъгите на дъното не пъхнеш ли стебла от папур, кацата ще пропуска, но ако мазнеш мястото, от което прокапва със счукани брястови листа, всякакво сълзене изчезва.

– Какви са тези листа? Каква е тази замазка? – питаше Веско.

– Питал съм майстора при когото чиракувах, но и той не можа да ми го обясни, – въздъхна дълбоко Радо. – Просто наследено от стари майстори.

Веско го гледаше озадачено, а същевременно си мислеше: „Как мога да правя нещо което не разбирам, какво е или как действа?“

– Веско, във всеки занаят има неща, които трудно се обясняват, но не ги ли усвоиш, калфа ще си останеш, – засмя се Радо.

Както другите бъчвари, така и Радо си бе извлякъл своя философия:

– Ако дъгите с обръчите и дъната са големия свят на бъчвата, то папурът и замазката от брястови листа са от малкия свят. То и в живота е тъй. Малките неща допълват големите.

Когато показваше сърцевината на разцепено дърво на чирака си, добавяше:

– Това, по-тъмното в ствола, трябва да го чистиш. То никога няма да узрее. Не става за работа, ама храни дървото. Заболее ли тая сърцевина, независимо дали е на дърво, животно, човек или държава, всичко останало се разболява.

Хрянът има специфичен силен вкус, който не се харесва от много хора, но полезните вещества в това кореноплодно растение са безпорни.

В миналото хората са поставяли листа от пресен хран върху абцеси за бързо оздравяване. При отоци на шийните жлези са правели компреси с хран и ряпа, взети в различни количества и настъргани на ренде.

При главоболие и отравяне са мирисали настърган хрян. Той е бил смятан за едно от най-добрите противоскорбутни средства. Сварявали са настърган хрян в квас от захарно звекло и са правили гаргара в устата по 4 пъти на ден.

Хрянът е богат на много полезни вещества. Корените му съдържат синапено масло, захар, скорбинова киселина, богати са на минерални соли на калий, натрия, сярата, калция, фосфора, магнезия, хлора, желязото, медта,  и органичните съединения.

От хрян се добива алилсинапеното масло, което се съдържа в листата и корените. Това масло има мощно бактерицидно действие, убива много видове микроби, буквално за няколко минути.

В корените на хряна има и лизоцим,това е белтъчно вещество действащо като антибиотик. У здравия човек лицозимът се съдържа в слюнката, в лигавицата на устата и очите. При болестни състояния обаче това вещество се разрушава и хрянът помага за възстановяването на запасите от него.

Хрянът добре повлиява при простуда и грип, в такива случаи е добре да се поема пресен сок от корените му с добавка на мед,

Хрянът благоприятства лечението на заболявания на дихателните пътищата. Дъфченето на парче хрян унищожава бактериите, които предизвикват кариес.

Хрянът убива бактериите и при болести на стомашно-чревния тракт. Компреси с хрян действат отлично и при болести на ставите.

При високо кръвно налягане, виене на свят и болки в гърдите се прилага следната рецепта: В половин литър вода се слагат две супени лъжици мед, 2 супени лъжици оцет и 20 скалидки чесън. Сместта ври на бавен огън в продължение на половин час. Кисне един час и се прецежда. Вземат се по 2 супени лъжици 3 пъти на ден преди ядене.

Коренът на хряна се използва като зеленчук или смлян като подправка и е бил използван за горчива подправка в ястието за Пасха в някои еврейски общности.

Хрянът, понякога смесен със сметана, се сервира с печено или варено говеждо месо или кренвирши, както и с пушена риба.

Използва се в някои видове горчица. В България се сервира настърган в оцет към свинска пача.

Прекомерната употреба на хрян не се препоръчва, защото дразни лигавицата на стомаха и червата и понякога може да предизвика дори нервно разтройство.

Корените на хряна почти нямат аромат. Когато се нарежат или настържат обаче дразнят синусите и очите. След като се настърже, ако не се използва веднага или смеси с оцет, коренът потъмнява и става неприятно горчив, ако се изложи на въздух и топлина.

При варене ароматът на хряна се загубва и затова той трябва да се прибавя в ястията накрая.

От много отдавна от идийското орехче се приготвят сиропи за кашлица. Маслото от него може да се приложи външно срещу ревматични болки, както и спешно средство срещу зъбобол. Слагат се 1-2 капки масло върху клечка с памук и се нанасят върху венците около болящия зъб, докато се отиде при заболекар.

При храносмилателни разстройства капки от етеричното масло на индийското орехче се смесват с мед. Действа добре и при лош дъх в устата.

При повдигане, гастроентерит, хронична диария или стомашно разстройство може да се смесят 3 до 5 капки от маслото със захар или мед.

Индийското орехче може да окаже изключително благоптиятно влияние върху нервната система на човека заради съдържащия се в него миристицин. Той стимулира производството на серотонин, хормона на щастието. Подходящо е, ако прибавяте малко индийско орехче в чая си.

Има тонизиращо действие и подобно на анасона действа при проблеми със стомаха. Индийското орехче повишава апетита.

Ако се употребява в малки дози индийското орехче не влияе отрицателно на организма на човека. Голяма доза от него е над 10 грама. При предозиране индийското орехче предизвиква видения и приятни усещания, които наподобават ефекта при употреба на марихуана.

Същевременно 36 часа след поглъщането е възможно да се появят неприятни странични ефекти., като халюцинации, повдигане, обезводняване и обща телесна болка. Редовната и прекомерна употреба на индийско орехче може да нанесе вреди на черния дроб.

При интравенозно инжектиране индийското орехче действа като отрова. В миналото индийското орехче е било използвано за предизвикване на аборт. Големи дози погълнати наведнъж са много опасни, водят до конвулсии и сърцебиене, а понякога и до фатален край.

Индийското орехче има сладникав вкус. използва се в сладкарството, като се настъргва ситно на ренде. От едно орехче се получават 2-3 супени лъжици на прах.

С него се приготват тестени изделия, кремове и различни сосове, ястия и супи от месо, зеле, спанак.

Чрез разтваряне на 10 капки масло от индийско орехче в 10 милилитра бадемово масло, може да се приготви масажно масло. То се използва при мускулни болки с ревматизъм или пренапрежение.

Може да се комбинира с етерични масла от мащерка и розмарин.

Със смес от 5 капки масло от индийско орехче, не повече от 5 капки масло от градински чай и 25 милилитра бадемово масло ежедневно се масажира корема на бремените в последните 3 седмици преди раждане.

Ние сме естествено красиви, но понякога можем да се възползваме и от такива начини на освежаване на лицето.
1. Смеси ситно нарязан копър, овесени ядки, олио или зехтин по една супена лъжица, до получаване на консистентна кашица. Нанеси сместа върху очистената кожа и я масажирай. Кожата ще стане по-чиста и светла.
2. Натопи в гореща вода две малки кърпи и ги постави на лицето вертикално, така че те напълно да покриват челото, очите, бузите и брадичката. След две минути натопи същите кърпи само, че в студена вода и ги постави хоризонтално. Изчакай две минути. Ще забележиш как кожата ти сякаш се е подмладила.
3. Направи тонус маска за лице. Меката част на добре узряла райска ябълка смачкай с вилица. Прибави една супена лъжица брашно. Бъркай сместта докато се получи гъста каша. Нанеси сместа върху лицето, шията и областа оформяна от деколтето. След 10 минути измий всичко с топла вода.
4. Половин прясна краставичка със средна големина натрии на ренде. Загърни в две хартиени салфетки по 2 чаени лъжици от полученото пюре. Постави ги върху клепачите. След 10 минути измии лицето си.
В зависимост от продуктите, с които разполагате, можете да опитате някой от посочените начини.
Не чакайте покана, станете по-привлекателна!