Архив за етикет: радиус

Африкаризираната пчела

000006Африкаризираната пчела или „пчелата – убиец“ е хибрид на африканска пчела с различни видове пчели.

Била е въведен в Бразилия през 1950 г. и по грешка пусната на свобода през 1957 г. Много бързо се разпространила по цяла Южна  и Северна Америка.

„Пчелата – убиец“ се отличава с необичайна агресивност.

Според статистиката от ухапването на тези пчели за загинали повече от двеста души, а няколко хиляди са сериозно наранени.

Те атакуват всяко животно, което се появява в радиус от 5 метра от техния кошер. Способни са да преследват нарушителите до половин километър, а понякога и повече.

За този занаят е нужен акъл

indexСлед дълги пазарлъци Явор купи дворът и къщата на Пена Вдовицата. Не, че си нямаше.

Тази покупка направи специално за сина си Радо, който таман се бе научил да прави бъчви. Изглежда от рода на майка му към Радо бе прехвръкнала искра, пораждаща любов към дърводелството.

Дядо му Васил правеше маси и столове, а понякога и шкафове. Та така от дядо към внук се бе предало някакво влечени  към обработването на дърво.

Сега щом се чуеха звънливи удари от бившия двор на леля Пена, хората наоколо си казваха:

– Радо пак набива обръчи на някоя нова каца.

Зад вратата под навеса Радо държеше черничеви, ясенови и яворови трупи. На тия трупи Радо им улавяше жилката. Цепеше ги с желязна брадва, чиято дръжка бе доста къса.

От нацепените плоскости Радо издялваше дъги, които ставаха част от бъчви и каци.

Веднъж бъчварят попита Пенко от долната махала:

– Знаеш ли, че кривицата, като сестра на геобразната секира, е била сечиво, донесено от прабългарите?

– Нима между прабългарите е имало бъчвари?! – запъна се Пенко.

– Но е имало майстори на дървени огради, крепости и къщи, – скокна Радо, – а за такава работа славянският топор не приляга, както кривицата.

В работилницата на бъчваря имаше още рукан, триони, рендета, стоманени шила за пробиване на дупки на шините, болтове, нитове и голям трупач, с който чирака Веско приглаждаше трупите.

Радо имаше още два инструмента.

– Това е криво ренде, – обясняваше бъчварят на чирака си, – с него се правят жлебовете в края на дъгите. В жлебовете се опаянтват дъната на каците и буретата. А това е въторг. Той скосява от двете страни дъгите, така че да прилепнат плътно една до друга и да образуват окръжност.

Всичките тези инструменти, големи и малки пергели, заедно с понятия като „радиус“, „диаметър“ и „скосен цилиндър“, говореха, че не от всеки става бъчвар, за този занаят е нужен акъл.

– Радиуса на едно дъно, трябва да се нанася пет пъти на обиколката му, – казваше Радо, когато учеше Веско на занаята си. – Дъгите на бурето по средата трябва да са по-широки, за да придобие то тумбест вид. Кацата не е чорап та да я почнеш отдолу нагоре, а обратно, за да могат обръчите постепенно да се свиват.

Веско слушаше внимателно, защото знаеше, че Радо няма да повтори казаното, а майсторът продължаваше с обясненията и препоръките си:

– Между дъгите на дъното не пъхнеш ли стебла от папур, кацата ще пропуска, но ако мазнеш мястото, от което прокапва със счукани брястови листа, всякакво сълзене изчезва.

– Какви са тези листа? Каква е тази замазка? – питаше Веско.

– Питал съм майстора при когото чиракувах, но и той не можа да ми го обясни, – въздъхна дълбоко Радо. – Просто наследено от стари майстори.

Веско го гледаше озадачено, а същевременно си мислеше: „Как мога да правя нещо което не разбирам, какво е или как действа?“

– Веско, във всеки занаят има неща, които трудно се обясняват, но не ги ли усвоиш, калфа ще си останеш, – засмя се Радо.

Както другите бъчвари, така и Радо си бе извлякъл своя философия:

– Ако дъгите с обръчите и дъната са големия свят на бъчвата, то папурът и замазката от брястови листа са от малкия свят. То и в живота е тъй. Малките неща допълват големите.

Когато показваше сърцевината на разцепено дърво на чирака си, добавяше:

– Това, по-тъмното в ствола, трябва да го чистиш. То никога няма да узрее. Не става за работа, ама храни дървото. Заболее ли тая сърцевина, независимо дали е на дърво, животно, човек или държава, всичко останало се разболява.

На коя планета два от спътниците ѝ на всеки четири години променящите орбитите си

7129Разстоянието между двата спътника на Сатурн Епиметей и Янус е 50 км, което е по-малко от средния радиус на всеки.

Когато някой от спътниците, който се намира по-близо до планетата, догонва втория, става гравитационна маневра. Те променят орбитите си.

Такова пренастройване се случва веднъж на четири години.

Меки играчки – невинен шпионаж на Google

1434021703_321532Корпорацията Google ще произвежда уникални плюшени мечета. Идеята е в играчките да бъдат вградени специални сензори, които могат да управляват домашни електронни устройства.
Към тази идея обществото е реагирало по два начина.
Например, USPTO подкрепи инициативата на Google, но някои си мислят, че корпорацията по този начин се опитва да следи на клиентите на компанията.
Учените казват, че плюшените играчки не са в състояние да си взаимодействат с компютрите, но също така и с хора, които са в техния обсег.
Освен полезните действия, едно завъртане на пухкавото зайче или мече фиксира действията на човека, сканира ги и може да определи мястото, където става това.
Играчките могат да записват гласови команди, да асимилират изисквания свързани с взаимодействащите с тях механизми и т.н.
С други думи, всичко, което се случва в определен радиус от мечетата и зайчетата ще бъде прехвърлено за съхраняването в базата данни на Google.

Учени са открили в тялото на скакалец предавки

Зъбчатите предавки синхронизират движението на крайниците, а това дава възможност да се правят дълги скокове и насекомото да се вдига от земята със скорост до 4 метра в секунда.
При наблюдение с микроскоп и снимане с високоскоростна камера, правеща 5000 кадри в секунда, се видяло, че предавките заедно се завъртат при подготовка на насекомото за скок в този момент, когато неговите крайници се отблъскват едновременно от повърхността.
Всяка част се състои от два полукръгли сегмента с дължина около 400 микрометра съдържаща 10 или 12 зъбци. Радиуса на сегмента е около 200 микрометъра. Освен това две трети от окръжността изпълнява ролята на зъбчата предавка. Хлабината на механизма е толкова малка, че синхронизацията на движението не надминава 30 микросекунди.
Според изследователите, да се достигне такава точност за сметка на нервните импулси в продължение на около една милисекунда физически е невъзможно.