Това е една от новомодните псевдоболести. Лекарите твърдят, че тя се получава вследствие на промяната в ритъма на живота или работохолизъм.

Тя се проявява под формата на смущения в съня, главоболие, нервност или разсеяност, чувство на депресия….

Някои учени са убедени, че това е заболяване и трябва да се лекува.

Все пак, численото превъзходство е на страната на лекари, които твърдят, че това заболяване у човека не съществува.

До днес не е изяснена причината на патогенезата на това лъжливо заболяване. Неговите симптоми могат да бъдат приписани на някакви психични разстройства, включително депресия.

Учени от университета на Уоруик са стигнали до извода, че раждането на едно бебе преждевременно има негативен ефект върху психо-емоционалното му състояние. Британски учени твърдят, че недоносени бебета или тези деца, които са родени с голям поднормено тегло, често стават невротични и интровертни в живота.

Учените са провели наблюдение на двеста възрастни хора в Германия, които са родени в интервала 1985-1986 и са били родени преждевременно или с голямо поднормено тегло, по-малко от 1,5 кг. Учените са сравнили психологическите характеристики на тези лица с техните връстници, които са родени в срок и с нормално тегло.

Резултатите от психологически тестове са показали, че недоносените бебета показват най-висок процент на всички изяви на невротичност и неприспособеност към средата, но се характеризирали с откритост и честност.

Освен това, участниците, които са родени преждевременно, по-често имат поведение типично за нарушения от аутистичния спектър. Всички тези психологически разлики правят недоносените бебета по-малко социално активни, неспокойни и слабо заинтересовани да поемат рискове. Преждевременно раждане и поднорменото тегло на новороденото увеличават риска от аутизъм.

Предишни изследвания са показали, че децата, които са родени преждевременно, в по-напреднала възраст са по-податливи на появата на различни психични заболявания и разстройства. Нещо повече, те са подложени на два пъти по-голям риск да станат жертва на шизофрения и други психози.

Рискът от биполярно разстройство е бил увеличен повече от седем пъти, а риска от тежка депресия, разстройство при храненето съответно, 2,9 и 3,5 пъти.

Билката е позната още като рунянка, стръвниче, беснурка, еньов трън, истравниче и заешка лобода.
Миши уши съдържа дъбилни и горчиви вещества, захари, слуз, смоли, хлорогенова киселина и други съставки, които още не са добре проучени.
Миши уши има пикочогонно и противовъзпалително действие. Билката понижава кръвното налягане, увеличава отделянето на урина, премахва отоците от сърдечно и бъбречно естество, понижава нивото на уреята в кръвта и спира маточните и хемородиалните кръвотечения. Миши уши се употребява при бъбречни заболявания, хипертонична болест, уремия, полипи на червата и на ректума, катаракта, главоболие, безсъние, повръщане.
Надземната част от растението се използва при стомашно-чревни разстройства, при бъбречни камъни, проблеми с черния дроб, при слабо кървене от различно естество и други. Дрогата влияе благоприятно при някои видове упорити екземи. Има данни, че притежава дори противотуморно действие. По-рядко се прилага при белодробни възпаления, при циреи, при кокоша слепота  – вътрешно. Мас от суха или прясна трева се използва за улесняване заздравяването на гнойни рани.
В българската народна медицина диуретичният ефект на отварата от мишите уши се употребява при кардио ренални отоци, при бъбречни заболявания, където може да понижи нивото на кръвната урея. Съобщава за спадане на повишената кръвна урея след прилагане на инфуз от прясна билка, като заедно с общото подобрение изчезват главоболието, повръщането, безсънието. Подчертава се обаче употребата на прясната билка. Освен като диуретично средство отварата от миши уши се препоръчва при маточни кръвотечения, както и при други кръвотечения като хемороиди, дизентерия и хеморагични колити.
Отвара от миши уши се приготвя по следния начин: Залейте 3 — 4 лъжички ситно нарязана билка с 1 чаша вряща вода. Прецедете отварата, след като изстине и я изпийте в рамките на един ден.
Руската народна медицина препоръчва отварата от миши уши при жълтеница и проблеми с черния дроб. Можете да пригответе напитката, като сварите 10 г от билката в 200 мл вода. Приемайте 3 – 4 пъти на ден по две супени лъжици.
Външно миши уши се прилага в суров вид за налагане на циреи, а отварата от билката може да се ползва и за промиване на гнойни рани.
Не прибягвайте до приемате миши уши преди да се консултирате с лекар, тъй като в по–големи дози билката е отровна.

Костилките от дрян са прекрасно жлъчегонно средство. Те подобряват работата на храносмилателния тракт. Добри сорбенти са и изсмукват токсините от организма.

Чрез тях могат да се лекуват и хемороиди.

За целта е необходимо в продължение на една седмица да е изядат 15 дренки заедно със костилките.

Те помагат и при стомашно-чревни разстройства.

Специална настойка от тях се приготвя по следния начин.

Три чаени лъжички костилки от дрян, изчистени от плода,  се заливат със чаша вода. Остават се да се варят 15 минути. След което се дръпват от огъня и така престояват 2 часа.
Пие се по три на ден по една супена лъжица.

Розмаринът въздейства върху човешкия организъм по многобройни начини. Той е ефектно средство срещу метеоризъм. Подобрява храносмилането и оказва силно раздразняващо действие върху кожата. Спомага за повишаване отделянето на стомашен сок и оказва благоприятно действие върху цялостната дейност на стомаха и червата.

В народната медицина розмаринът се използва за прилагане към различни видове вани. Етеричното масло от розмарин се използва за разтривка, укрепва нервите и разширява кръвоносните съдове.

Розмаринът оказва и лечебно действие при ниско кръвно налягане, нервни разстройства, чувство за напрегнатост. Той е изключително полезно средство при състояния на общо изтощение и полова слабост.

Розмаринът намира широко приложение във фармацефтичната промишленост за направа на лекарствени препарати, лекарствени чайове, настойки, мазила и пластири.

Розмаринът притежава силен сладникав аромат на камфор, напомнящ мириса на бор. Като подправка розмаринът е предпочитан заради много пикантния и леко остър вкус. Подправката се получава от стрите листа на растението.

В неголеми количества най-вече заради особено силния аромат и вкус, розмаринът е подходящ като подправка към супи, салати, месни пълнежи, към печено месо, печени птици, гъби, варена риба, червено и бяло зеле и към маринати.

В умерени количества розмаринът придава особен аромат на месни, пилешки, спаначени и грахови супи. Розмаринът придава доста приятен вкус на меки сирена, картофи, пернат дивеч, риба, яйчно тесто, като същевременно е отлична подправка за агнешко, гулаж от говеждо, овнешко и доматена супа, а също така на говеждо, овнешко и телешко.

Розмаринът е подходящ да се слага на месо, приготвено на грил.

В кулинарията розмаринът се използва най-вече заради способността му  да подтиска специфичната миризма на някои видове меса, като овнешко и свинско.

Розмаринът придава на месото дивечов аромат.

Важно е да се знае, при прекалено задържане розмаринът може да придаде на ястието горчив вкус.

Розмаринът може да се добавя като особен допълнителен аромат към лимонада.