Кукурякът се споменава още в римската и древногръцката литература, а през Средновековието масово е култивиран като лечебно растение. През 16 век хората вярвали, че ако засадят кукуряк до външната врата на къщата, билката ще ги пази от вещици и зли духове.
Най-вероятно мистичните свойства, които са му приписвани в миналото се дължат както на отровните съставки в него, така и на способността му да остава зелено и да расте дори и през зимата.
Макар и известен със своите лечебни качества през Античността и Средновековието, използването му в медицината винаги е било съпроводено със смъртни инциденти. Причината за това е, че всички видове кукуряк съдържат силни алкалоиди, които могат да причинят смърт, ако се погълнат в по-големи количества.
В средата на 20 век започва усилена селекционерска дейност, в резултат на което са създадени множество сортове и хибриди.
Кукурякът съдържа специфични гликозиди с кардиотонично действие, стероидни сапонини, мазно масло със слабително действие, горчиви вещества, растителни мазнини, мазнини, хелебригенин, хелеборсит и други.
Кукурякът е известен като отлично кардиотонично средство. Активността на използваемите части се обуславя от специфичните гликозиди, които се характеризират с бързо настъпващо действие и продължителен кардиотоничен ефект.
Кукурякът успокоява нервната система, има слабително, пикочогонно и нервно-успокоително действие. Прилага се при заболявания като хемороиди, сърдечна недостатъчност, плеврит, жълтеница, кашлица, задържане на течности в тялото.
Препаратите с кукуряк се използват като кардиотонични средства, които оказват продължителен ефект.
В българската народна медицина кукуряк се използва при възпаления на гръбначния стълб, нервни заболявания, менингит, плеврит, а напоследък и при ракови заболявания.
Външно кукурякякът се използва по следния начин.
Сваряват се корени от билката с оцет в отношение 1:10. Използват се за засилване растежа на косата, против пърхот и косопад. Сварените корени с вода се използват за промивка на екземи и гнойни рани.
Вътрешно кукурякът се използва така.
Една чаена лъжица от кукуряка се слага в 500 мл вода и се оставя да ври 10 минути. Пие се 4 пъти дневно, по 1 супена лъжица преди хранене.
Кукурякът е опасно и отровно растение, затова трябва да се приема под лекарски надзор и не бива да се надвишават препоръчаните дози, за да се избегнат усложнения и нежелани последици.

Лопенът вирее в песъчливи и тревисти места, край ниви, ливади и храсталаци.
Счита се, че латинското наименование на лопен произхожда от думата „брада“, вероятно заради мъхестите му листа. Високите стъбла на растението някога са били изгаряни подобно на свещи в погребалните шествия.
Още индианците правели сироп от листата на лопена за облекчаване на кашлицата. Чаят от лопен се използвал и за облекчаване на болки, най-вече при артрит. Чероките лекували подути лимфни възли чрез налагане на попарени листа от лопен.
В състава на лопен влизат слузни вещества, сапонини, кумарин, каротиноиди, инозит, жълтото багрило кроцетин, минерални соли, етерично масло, флавоновия гликозид хесперидин, витамин С, органични киселини, пектин, алкалоиди като вербасин и вербаскин, инозит и други вещества.
Растението има високо съдържание на слузно вещество, което покрива и в същото време успокоява възпалените и раздразнени лигавици. Това го прави особено ценно средство срещу възпалено гърло.
Билката има омекчаващо, отхрачващо, хипотензивно, противовъзпалително действие. Благотворните действия се дължат на сърдечните гликозиди, слузестите вещества и алкалоидите. Някои проучвания доказват и силно понижаващо кръвното налягане действие.
Лопенът се прилага при диария, заболявания на дихателната система, жлъчни и чернодробни заболявания. Клинични изследвания потвърждават полезното действие на лопена при бронхит, астма, хронична обструктивна белодробна болест, ушни инфекции и кашлица.
В Германия листата на лопена се накисват в зехтин, от което се получава нелетливо масло, използвано за лечение на ушни инфекции и хемороиди.
При ушни инфекции някои лекари прилагат маслен екстракт директно в ухото. Ако обаче тъпанчето е разкъсано, абсолютно нищо не бива да се поставя директно в ухото.
В българската народна медицина лопен се употребява за лечение на бронхит, чернодробни проблеми, задух и кашлица, при болести на далака, при дрезгав глас, за регулиране на оскъдната менструация и като леко слабително средство.
Външното налагане на билката се препоръчва при хемороиди, изгаряния, гнойни възпаления, за гаргара при зъбобол, за бани при наранявания, екземи и лишеи. Счуканите листа и свинска мас в съотношение 2:10 се използват за мазана при рани и възпаления.
За вътрешно приложение две супени лъжици от цвета се заливат с 500 мл вряща вода. Оставят се да киснат 1 час, след което се пие по една винена чаша 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно. Отварата може да се подслади с мед.
Силни настойки от листата се използват за хронична кашлица, възпалено гърло и тъй като те стимулират изпотяването, са полезни и при треска.

Мъж се събудил със силен махмурлук след като се веселил цяла нощ и се изправил пред лицето на 3 метров питон, който бил купил предната вечер.
Змията тъкмо се канела да нападне спящият му другар.
Дуейн Метюс бързо се взел в ръце и решил да се оправи с 14 килограмовата змия наречена Брюс, която той купил от една циганка вечерта.
Той затворил влечугото в клетка, след като му хвърлил отгоре едно одеало. Раната, получена от сблъсъка със змията, все още го боляла, когато занесъл животното в магазин за влечуги.
Там изпаднал в неудобно положение, защото искал да продаде крадена стока.
Метюс живее в Ковентри. Той планирал да продаде змията с цел да получи печалба за финансиране на бизнес по производство на улици.
Но когато отишъл в магаина, персонала се усъмнил в него и извикали полиция.
Оказало се, че Брюс е една от девете откраднати змии от 24 годишния Дейвид Шанс.
Съдията осъдил Метюс на осем седмици затвор, условно за две години и да плати съответна глоба.

Преходът към зряла възраст е най-важният етап в живота на всеки. През този период, човек губи безгрижното си детство, преминава през много съществени физически промени, както умствени, така емоционални и духовни.
В много племена отбелязването на този преход е свързан с най-различни ритуали, символизиращи етапа на съзряване.
Когато момчетата от племето сатаре-маве в района на Амазонка навършат 13 години, те трябва да преминат ритуала на посвещението, на който се прави изпитание с мравки.
Като начало е необходимо да се потърсят насекомите и да се поставят в ръкавица, оплетени от растения.
Всяко момче трябва да заспи с ръка пъхната в такава ръкавица и да се опита да издържи така 10 минути.
Ухапването от такива мравки е болезнено и се сравнява с болката от рана причинена от куршум.
Момчето няма право да вика, тъй като всеки вик е проява на слабост.
Но това не е всичко.
До завършване на ритуала момчето трябва да нахлузва ръкавицата 20 пъти в рамките на няколко месеца.
След всеки ритуал ръката на този, когото изпитват, за известно време е парализирана. На него самият му става лошо и се гърчи от болка.

23 годишният сириец, получил огнестрелна рана в долната си челюст в гражданската война в страната си. Той бил отведен в медицинския център Рамбам, в Хайфа, където успешно е преминало лечението му. Там са му имплантирали изкуствена челюст от титан.
Освен това, тази нова челюст е била създадена индивидуално, въз основа на статистически модел, поради липса на челюста на пациента. Челюста е била подарена от компания от Ашдод.
Израелските лекари отбелязват, че при постъпването в медицинския център сириеца се е намирал в критично състояние. Неговата долна челюст толкова е била повредена, че той не е можел да говори и яде.
Операцията е била толкова успешна, че в рамките на двадесет и четири часа, след нейното приключване, сирийският пациент възвърнал способността си да яде самостоятелно и да говори. Състоянието му е добро.
А скоро в Медицинския център Рамбам, ще се проведат още три операции за имплантиране на изкуствени челюсти, създадени по най-новите технологии. За сега, на израилтянин ще се имплантира челюст, минал през отстраняване на такава, поради рак на устната кухина.