Едно от слабите звена в подготовката на пилоти е внимателното вслушване в инструкциите, които получават по радиостанцията.

Ръководителите на въздушните движения говорят бързо и използват абревиатури. Това допълнително затруднява разбирането.

Когато млади пилоти изпуснат подобни важни инструкции, трябва да се използва предишен опит, за да им се обясни това, което не са разбрали. Ако се прескочи този етап, полетът ще крие доста опасности.

Предизвикателствата пред пилотите могат да се сравняват с тези, пред които се изправя един християнин, които се опитва да живее според Божията воля.

Често имаме голямо желание да следваме Исус, но пренебрегваме възможността да Го слушаме. За това и не можем да проумеем какво иска Той от нас.

Също като пилотите можем да се научим да бъдем по-добри слушатели. Това става като редовно четем Библията си и участваме в общите събирания на вярващите.

Бъдни вечер е ден на интензивна подготовка за Рождество Христово, В църкви, които се ръководят от грегорианския календар този празник се отбелязва на 24 декември.

Някои православни църкви, включително и на Руската православна църква и гръцко-католиците продължават да празнуват Рождество по Юлианския календар (стар стил) на 6 януари.

В края на III – началото на IV век, християни започнали да празнуват рождество и Кръщението на Спасителя на същия ден 6 януари под общото наименование на Богоявление. Тази традиция продължава Арменската апостолска църква и до днес.

В средата на IV век Римската църква започна да празнуват Рождество на 25 декември, отделно от кръщението на Господа.

Един младеж много се гордеел, че има много приятели.

Когато той срещнал голямата си любов и решил да се ожени, със подготовката на сватбата му се заел баща му. Наред с другите неща, бащата  изпратил и поканите.

Дошъл денят на сватбата, но никой от приятелят на младоженецът не дошъл.

Младежът се разсърдил и попитал баща си:

– Защо не покани моите приятели?

Бащата отговорил:

– Поканих ги. Но в писмата до тях изпратих не покани за сватбата, а бележки с молба за помощ.

Това е последното идване на училище, за се дразни всеки закъснял с прозвището „сънливия Томас“.

Празника на св. Тома се чества в Холандия на 21 декември, това е най-краткия и най-тъмния ден на годината. Този ден е последния в училище преди Рождественската ваканция.

През този ден в училищата се практикува много интересна традиция. На 21 декември всички ученици се стараят да дойдат, колкото може по-рано на училище. Всеки, който пристигне си пише името на дъската.
А този, чието име е последно в списъка, цял ден ще го дразнят, като го наричат „сънливия Томас“. В този ден е срамно да се спи много.

Даже учителят се страхува да закъснее този ден. Причината не е, че ще бъдат мъмрени от началството си за това за това, а защото ще бъдат провъзгласени от своите ученици за „сънливия Томас“.

Обикновено на този ден да се сложи край на всяка основна подготовката за Рождество. Според народните вярвания се твърди, че Рождество идва заедно с Тома.

Нощта на 21 срещу 22 декември е най-дългата в годината и се нарича „нощта на двата хляба“. В тази нощ успяват да направят две печения подред.

Интересно е да се отбележи, че в тази нощ излиза известния черен рождественски хляб във вид на звезда.

При юпик има специфично разпределение на отговорностите.

Жените живеят в домове наречени „ена“. Тяхната задача е да обучи по-младото поколение.

По правило, такива домове се съединени чрез тунели с главните домове, където живее общността.

Жените ветерани учат девойките на всекидневни дейности. Разказват им как да се грижат за стопанствата си, да шият, да готвят риба, да плуват с каяк и да играят на игри.

Момчетата до 5-6 години живеят с майките си. След това ги отделят в други домове, наречени „касик“, където живеят само мъже.
Има и друга особеност в обучението на младите хора: всяка зима в продължение на два месеца, момчета и момичета преминават през „универсална подготовка“. Така момчетата придобиват шевни и готварски умения, а момичетата се учат да ловуват и други занаяти, които ще им помогнат да оцелеят в трудни условия.

Пролетта и лятото младежите прекарват в „рибни лагери“, а през зимата живеят в селото.