Това е един от най-древните занаяти, основа на ръкоделието, свързано с плетенето на възли.

В различни периоди той бе наречен от всички – „мексикански дантела“, „ресни на възли“, „квадратна сплитка“, само през миналия век той става известен като макраме.

Дори и в най-раните времена с помощта на завързване на възли се е предавала информация.

След това подобни възли се използвали за направа на капани за ловците и мрежа за рибарите. Те изкусно свързвали влакна от растения, ивица от кожи, коси, трева и вълна. Плели мрежи, ловджийски чанти, дрехи и килими за дома.

На Изток, благодарение на декоративното плетене на възли са излезли на мода деликатни тънки дантелени шалове, оригиналните ресни, усукани великолепни покривки, различни кърпички, килими, завеси, абажури, шнурове за украса на златни и сребърни нишки.

При юпик има специфично разпределение на отговорностите.

Жените живеят в домове наречени „ена“. Тяхната задача е да обучи по-младото поколение.

По правило, такива домове се съединени чрез тунели с главните домове, където живее общността.

Жените ветерани учат девойките на всекидневни дейности. Разказват им как да се грижат за стопанствата си, да шият, да готвят риба, да плуват с каяк и да играят на игри.

Момчетата до 5-6 години живеят с майките си. След това ги отделят в други домове, наречени „касик“, където живеят само мъже.
Има и друга особеност в обучението на младите хора: всяка зима в продължение на два месеца, момчета и момичета преминават през „универсална подготовка“. Така момчетата придобиват шевни и готварски умения, а момичетата се учат да ловуват и други занаяти, които ще им помогнат да оцелеят в трудни условия.

Пролетта и лятото младежите прекарват в „рибни лагери“, а през зимата живеят в селото.

Популярният немски рождествен пазар Striezelmark се намира в Дрезден, в историческата част на града, на площад Altmarkt Square.

Той е основан през 1434 г., но днес е удивителна съкровищница на ръчните занаяти.

През зимата интересна забележителност в Дрезден е 14 метровата  рождественска кула и най-голямата лешникотрошачка в света.

Ако отидете в Дрезден непременно опитайте немската торта Dresden Cristollen и  продълговатия кекс Stollen, покрит с пудра захар. Тези прекрасни сладкиши специално се пекат за Рождество.

Освен това, всяка година през втората седмица на декември, в града се провежда кексов фестивал с парад и гигантски тритонен кекс.

Британската художничка Беки Ридсдел се интересува от  различни видове изкуства и занаяти. В последно време тя се е заинтересувала от керамиката и всичко свързано с нея. Така се е появила и новата й серия от изделия.
Беки Ридсдел не просто изработва керамика, а буквално й прави дисекция.
За да направите това, използва реални хирургически инструменти: скоби, скалпели, игли и други неща.
Историята за производството на костен порцелан идва далеч назад от миналото.
Майсторката ни показва какво се крие под гланцовата повърхност с рисунки.
Тя използва чаши, чинии и кани от костен порцелан, за да открие на зрителя вътрешен свят на тези изделия.

В турско време еснаф се е наричало сдружение на майстори от един на същ  или сродни занаяти, например като хлебари и симитчии. Членовете на еснафа се събирали всяка година на общо събрание, наричано с думата от италиански произход лонджа, на което избирали свой „първомайстор“, нещо като председател на еснафа, негов помощник и еснафски съвет от 3–4 членове. Първомайсторът ръководел заседанията на еснафския съвет и задължително участвувал в него при приемане на нови майстори, калфи и чираци.  Изпълнявал ролята на съдия в спорове между майстори от еснафа. Имал право да наказва. Например, да затваря дюкяна за няколко дни или да наложи глоби в полза на църквата. Той контролирал общата каса и т.н.
Провъзгласяването на нов майстор и член на еснафа ставало с одобрението на всички майстори, най-често на угощение, давал от калфата-кандидат.  Там първомайсторът му препасвал една занаятчийска престилка, знак на майсторството, а кандидатът внасял в касата на еснафа сума от около 400–500 гроша.
В Сливен, оживен икономически център, са се сдружавали и дребните търговци, продаващи еднородни стоки. Еснафите в града са били около петдесет, като най-богатите и най-влиятелните измежду тях били абаджийският, тюфекчийският ,т.е. на оръжепроизводителите, месарският, бакалският, кожарският и пр