„Своите идеи получавам от компания за поръчки по пощата от Индианаполис. Да ги разкрия не съм готов“ – Дъглъс Адамс.

Може да ви вдъхнови любов, смърт, гняв или творчеството на някой друг. Музата се появява внезапно.

На писателят фантаст Джон Уиндъм дошла идея по време на разходка по тъмна алея. Дърветата се издигали над главата му и върховете им били неразличими в нощното небе.

Изведнъж му се сторило, че клоните са готови да се нахвърлят върху него. По-късно той развил този образ в известната книга за човекоядните растения „Ден на трифидите“.

Забравете за секунда реалността. Измислете история от едно или две изречения, които обясняват възникването на идеята.

Например: „Идеите идват от …Саргасово море. Маймуните се разпяват на моряшки лад песни, в които има големи идеи, достъпни за нашето разбиране“.

Много хора вярват, че Хималаите са само за алпинисти и за желаещи да покоряват високи върхове. Но това не е така. Тик са предложени много пешеходни пътеки за начинаещи туристи, любители на туризма или по-опитни пътешественици.

С други думи, трекингът в Хималаите не изисква специална подготовка, защото трасето е избрано по такъв начин, че изминаването му се извършва на малка височина. Обиколката е предназначена за няколко дена, по време на която можете да се насладите на невероятната красота на планинския терен.

Любимите места на местните пешеходните туристи в хималайските планини са районите Пхалгам и Киштавар, разположени в долината на Кашмир.

В последно време тук е неспокойно и на любителите на трекинга не се препоръчва да посещават тези места.
Вместо тези опасни маршрути, най-добре е да се направи деветдневна обиколка в долината Маркъм.

Ако 9 дни поход е твърде много за вас, можете да изберете по-малко уморителни маршрути, които са разчетени за два или три дни.

Слънцето жареше върховете на дърветата, а ние скрити в техните сенки вървяхме нагоре. Неусетно стигнахме една малка църква. В нея се вливаше внушителен поток от вярващи. Повечето бяха труженици на полето и предприятията със семействата си.

Въпреки мърморенето на някои от спътниците ми, че произнесената в църквата проповед е недодялана и бездушна, на мен ми подейства невероятно освежаващо.

Тук нямаше помен от престорено смирение. Богомолците изпълняваха своята част, като огласяваха с гласовете си малкото пространство в прослава на Бога. Те не издевателстваха над благородното и величаво звучение на псалмите и литургията, а бяха съпричастни към това, което вършеха.

Тук хората се молеха искрено, четяха се откъси от Словото, но най-хубавото беше, че цялата проповед звучеше свободно, а не се четеше със забит поглед в нея.

И с учудване открих, че си повтарям думите на Яков: „Истина е, че Господ присъства на това място! Това не е нищо друго освен Божий дом и това е врата към небето!“

Вървели двама души по пътя. Те носели на гърбовете си по един чувал с камъни. На единият в чувала имало едри камъни с остри върхове, а на другия камъните били по-меки. Пътят бил дълъг и камъните в чувалите непрекъснато се тресели.
Чувалът на първия не издържал, защото едрите камъни не си отстъпвали по острота и го съдрали. А чувалът на вторият стигнал цял и невредим до местоназначението, тъй като меките камъни от тресенето се триели един от друг и станали заоблени.
Така е и с всяко младо семейство. Когато си отстъпват и се адаптират един към друг те изграждат и запазват семейството, но когато настояват на своето го разрушават.
Даже и чувалът да се закърпи и камъните да се поставят обратно, макар и да се търкат и оформят, то чувалът цял няма да бъде никога.

Всеки знае какви поражение нанася една падаща лавина. След нея остават разрушения, изчезнали, убити и ранени хора. Но през първата световна война лавините били използвани като смъртоносни оръжия.

Австрийски и италиански войски, които се сражавали в Алпите, насочвали оръдията си не един срещу друг, а към върховете на планината, като придизвиквали множество убийствени лавини.

През 1916г. 80 000 войници били убити по този начин и то само за един ден.