В John Wardle Architects  са предположили, какъв ще бъде австралийският Мелбърн след 100 години.

Техният проект Multiplicity – „Множественост“ демонстрира огромен мегаполис, растящ не на ширина, а надолу и нагоре.

За да се придвижиш из този град на бъдещето, ще трябва да използваш подземни и въздушни трасета.

Над целия град ще има общ прозрачен „покрив“, който ще се използва за отглеждане на храна, събиране на вода и слънчева енергия.

Германската компания Сименс получи договор от германските власти за германската земя Хесе за създаване на електрическа контактна линия за товарни електрически и хибридни автомобили.

Според компанията споразумението предполага създаването на контактна верига по федералната магистрала А5 между Франкфурт и Дармщат.

През октомври миналата година германските власти решиха да забранят регистрацията на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене, използвани директно за движение. Забраната ще започне да действа от 2030 г. нататък. Дотогава властите възнамеряват да подготвят пътната инфраструктура за прехода към електрически транспорт.

Договорът със Сименс предполага изграждането на контактна верига на А5, само за десет километра. На този участък се планира да се оцени ефективността на новата технология, създадена от Siemens инициативния проект eHighway от 2012 г.

Предполага се, че по пътя над една или повече ленти ще бъдат поставени на два контактни кабела – фаза и земята. Специална система за електрически или хибридни камиони ще изтласка от обтекателя над кабината два малки пантографи и ще ги притисне към контактния кабел като тролейбус.

Според проекта eHighway, електрическите камиони движещи се по трасето с контактни линии, ще могат да зареждат батериите си без да забавят ход, а хибридните автомобили ще могат да изключат двигателите с вътрешни горене и да включат електромоторите, захранващи се от електрическата мрежа на трасето.

Както се очаква, участъка eHighway на автогарата A5 ще заработи още през 2018 година. Ако властите сметнат това за ефективно, дължината на контактната мрежа може да бъде увеличена. Освен това Siemens ще получи договори за изграждане на eHighway по други маршрути на страната.

Много хора вярват, че Хималаите са само за алпинисти и за желаещи да покоряват високи върхове. Но това не е така. Тик са предложени много пешеходни пътеки за начинаещи туристи, любители на туризма или по-опитни пътешественици.

С други думи, трекингът в Хималаите не изисква специална подготовка, защото трасето е избрано по такъв начин, че изминаването му се извършва на малка височина. Обиколката е предназначена за няколко дена, по време на която можете да се насладите на невероятната красота на планинския терен.

Любимите места на местните пешеходните туристи в хималайските планини са районите Пхалгам и Киштавар, разположени в долината на Кашмир.

В последно време тук е неспокойно и на любителите на трекинга не се препоръчва да посещават тези места.
Вместо тези опасни маршрути, най-добре е да се направи деветдневна обиколка в долината Маркъм.

Ако 9 дни поход е твърде много за вас, можете да изберете по-малко уморителни маршрути, които са разчетени за два или три дни.

Финландският град Кеми, разположен в Лапландия, кани гостите си в един необикновен хотел.

Хотелът Seaside Glass Villas приема първите си посетители в началото на декември. Това е комплекс от 27 стъклени иглута, с прекрасен изглед към крайбрежието на Ботаническия залив. Ако извадят късмет, гостите могат да се насладят на всичките цветове на северното сияние.

Всеки дом има площ около 20 кв. метра. Тук е осигурена уютна спалня, мини кухня оборудвана със всичко и тоалетна. Гостите могат да ползват още безжичен достъп в интернет и iPad. Използването на лаптопи, смартфони, таблети и друга техника от този вид е разрешено само в стаята.

В инфраструктурата на Seaside Glass Villas влиза финска сауна, трасе за ски и ледена пързалка. Освен това гостите могат да се повозят на шейни с елени или моторни шейни.
Удоволствието да поживее човек в такъв стъклен хотел е доста скъпо. Цената за стая на нощ е 600 евро.

1904 г. Третите Олимпийски игри. Спортистите се съревноваваха по гребане, борба, бокс, плуване, тенис, тежка и лека атлетика.

В състезанието по бягане, скачане, стрелба с лък и хвърляне на копие участваха само ескимоси, филипинци, индийци и африканските пигмеи. Думата „расизъм“ все още не беше придобила отрицателен отенък. Тя по-скоро бе свързана със засилен интерес към живота на представителите на по-слабо развитите страни.

Едно от лекоатлетическите съревнования беше маратонът. Всеки спортист в тази дисциплина трябваше да пробяга 42 километра, в 33 градусова жега, в задушната атмосфера на река, хълмове и прашни пътища.

Прахът се издигаше не само под краката на лекоатлетите, но и под колелата на съпровождащите ги коли.

Един от наблюдателите, съпровождащ маратонците на автомобила си съобщи:

– Фред Лорц е измамник. След като пробяга 14,5 километра, той си почина малко. След това поиска от треньора си: „Моля ви, освободете ме. Не мога да продължа състезанието“. Тогава треньорът му го качи  в автомобила си и така Фред премина следващите 17,7 километра. Когато колата се счупи, Лоренц вече починал си, продължи да бяга. Той измина последните 8 километра и пристигна първи.

След това изобличение Фред Лоренц каза:

– Това беше просто шега. Нямам никакви претенции за златния медал.

Един час след Лоренц финишира Томас Хикс. Той едва движеше краката си. Трудно стигна до финалната линия и изпадна в безсъзнание.

На другия ден след като се съвзе, Хикс разбра, че е станал шампион поради дисквалификацията на Лоренц.

Победата на Томас също не беше много чиста.

По-късно неговият треньор призна:

– 11,3 километра преди финала Хикс припадна. За да го върна в съзнание му направих инжекция със стрихнин и му дадох глътка френски коняк „Rémy Martin“.

– Това като допинг ли действа? – попита един от присъстващите.

– Стрихнина е много силна отрова, – поясни треньорът на Хигс, – но в малки количества действа като възбуждащо средство. Конякът също стимулира сърдечната дейност.

– Това достатъчно ли му беше да стигне до финала? – попита същият мъж, който се бе обадил преди малко.

– Не, – въздъхна тежко треньорът на Хикс. – На 4 мили преди финала Томас отново изчерпа силите си и се наложи да му сложа още една инжекция. След това бях непрекъснати до него. Той не тичаше, по-скоро ходеше.

Така Хигс се бе добрал до последния хълм, приблизително на 2.3 километра от стадиона. От този хълм Томас вече виждаше арената. Публиката също го видя и горещо започна да му ръкопляска и насърчава:

– Хайде давай! Вече си на самия край! Не се предавай, остава ти още малко!

Благодарение на подкрепата от публиката Томас Хикс с остатъка от волята си завърши състезанието и финишира.

Според днешните стандарти треньорът на Хигс бе приложил допинг, но тогава организаторите на игрите не обърнаха внимание на това. Може би защото, към организацията на Олимпийските игри в Сейнт Луис имаше прекалено много оплаквания.

Трасето за маратона беше много лошо изградено. На пистата имаше само един източник на вода, който се намираше на 12 мили от старта. Никакво друго „облекчение“ не беше измислено. Огладнелите спортисти се отбиваха в градините по пътя на маратона и си късаха плодове от тях. А някои от тях трябваше да напуснат трасето, защото ги нападаха кучета.

Това беше най-лошо организирания маратон.

След Сейнт Луис организаторите се замислиха дали да не премахнат това бягане на 42 километра.
В края на краищата маратонът като дисциплина се запази в Олимпиадата и много състезатели са участвали и ще участват в него при провеждането на Олимпийските игри.