В една държава живеел един човек, който искал винаги всичко да разбере. Винаги подозирал, че правителството е некоректно.
Когато страната се разтърсвала от терористични атентати, той подозирал, че те едва ли са станали без знанието на правителството. Започнал да говори за това и скоро около него се събрали хора. Така създал своя партия, която станала опозиция на властта.
Воювайки и противопоставяйки се на властта, той забелязал, че по-лошо няма да стане, но тя като е ли се удоволствала от това. Тогава човекът разбрал, че и това бил план на държавата, да си създаде опозиция. Започнал да търси причината. И открил, че властта си пълни джобовете, докато народът си мисли, че тя е замесена в тероризма. Той създал нова партия, изобличаваща корупцията.
И изведнъж започнала гражданска война. Първоначално човекът си мислел, че войната е израз на недоволството на народа от властта, но после разбрал, че и тя е изфабрикувана от същото правителство.
Тогава човекът оглавил антиправителствена войска и с бой превзел президентския дворец. Но когато влязъл в кабинета на президента останал в шок. Зад стола седяло джудже, което никой никога не е виждал. Оказало се, че той управлявал страната и че всички събития, мисли и внушения в народа били от него.
Тогава човекът сформирал кабинет, за да скрие истинския управляващ на страната. Човекът попитал за своите предположения и получил утвърдителен отговор. Сега всички завеси били вдигнати, всички тайни разкрити, всичко било решено и ясно.
Човекът се обърнал и тръгнал към изхода. А джуджето много тихо му прошепнало:
– Няма значение до какво заключение си стигнал, това също е в нашите планове.

Благодаря на всеки, който ми пречи и вреди, който унищожава плановете ми и с обиди ме натоварва.
О, ако знаеха тези хора каква роля играят в живота ми, като ми причиняват болка?!
Душата от това не губи, тя не се засяга от обидите.
С какво бихме измерили щастието в живота? Нищо не може да се сравни с това да простиш със радост!
Как би помъдрял човек и как би се развил в положителна посока, ако ги нямаше тези зли хора? Създавайки препятствия, те спомагат за развиването на хиляди идеи.
Изпълнете се с доброта и светлина!
И на вас, които ни пречите, вредите, ….. ще кажа:
– Благодаря ви за всичко това! Иначе какво щяхме да правим без вас?

Министерството на науката и технологиите в Южна Корея е обявило плановете си да похарчи 1,5 милиарда долара, за да изгради национална безжична мрежа 5G към 2020 г. При новата мрежа потребителите ще могат да свалят изцяло 800 – мегабайтов филм само за една секунда.
Министерството на науката в Корея разглежда този план като „превантивна мярка“, отбелязвайки, че „Европа, Китай и САЩ предприема агресивни стъпки, за развитие на 5G технология … и ние очакваме, през следващите години на пазара да се развива интензивна конкуренция“.
Южна Корея е дом на такива гиганти на техно индустрията като Samsung и LG и е известна не само с високо ниво на развитие на своята технологична инфраструктура, но тя е и страната с най-бърз Интернет в света. Новата мрежа 5G ще бъде не само благословия за индустрията на мобилните телекомуникации в страната. Високоскоростният Интернет ще позволи на потребителите да пътуват във влаковете със скорост от 500 километра в час и в същото време да имат достъп до електронната си поща и социални мрежи.

Учените тествали мрежата RoboEarth специално пресъздадена в университета Айндховен  в болнично отделение. Това била кулминацията на четири годишен проект, финансиран от Европейския съюз.
Целта била да се създаде и тества мрежа, както и хранилище на данни, информация, която може да се тегли от хора и роботи. Било планирано от учените, базата данни да стане за роботите като „общ мозък“.
За да се демонстрират възможностите на мрежата, изобретателите избрали четири роботи, които трябвало да се грижат съвместно за пациенти. Един от тях изтеглили картата на отделението, докато другите търсели начин как да дадат напитки на пациентите.
Проблемът е, че много роботи са предназначени да изпълнява само една специфична задача. Но средата, в която роботът трябва да оперира се променя всеки ден и всеки път трябва да се препрограмира машината, а това е неудобно.
С новата система, роботите ще могат да обменят информация помежду си и ще придобиват умения. Въз основа на базата данни, системата ще съхранява данни за определени операции, без да се претоварва паметта на робота и ще се спестява от енергията на батерията им.
Роботизираните асистенти могат да влязат в живота ни през следващите 10 години. Сега има робот почистващ прозорци, косачка за трева, …… Повечето роботи приличащи на хора,  помагат на възрастните хора, но всичко това е в процес на развитие.
Въпреки това има и риск. Джеймс Барет, който е писал много за опасностите, от роботи, които имат независима интелигентност, смята, че в краткосрочен план RoboEarth прави използването на роботите безопасно, като се създава  обща точка на уязвимост за тях.

Един млад човек си имал своя заветна мечта. Той искал да се изкачи на върха на планината.
Младежът живеел в село, което било разположено в низината. Всеки ден излизайки от дома си и се възхищавал от планината. Издигал глава нагоре, за да види върха й.
– Непременно ще се изкача там, – казвал си той.
Почнал да прави план, как да се качи на върха. Старал се, отчел и най-малките подробности. Накрая планът бил готов и младежът излязъл от дома си. Насочил към планината. Но по пътя решил, че не всичко е приготвил, както трябва и се върнал.
Няколко дена подред той продължавал да усъвършенства своя план на действие, преписвайки го многократно. Все нещо не му харесвало. Когато младият човек решил, че е време вече да действа, излязъл от дома си и тръгнал към планината. Но спрял в нейното подножие, страхувайки се, че нещо е пропуснал.
И така всеки път младежът стигал до подножието на планината и се връщал. Планът му бил станал, колкото дебела енциклопедия, но той все размишлявал и го подобрявал.
За пореден път той започнал изкачването на планината, но се почувствал уморен и седнал на един камък да отдъхне. Умората не отминавала.
– Какво да правя? Защо съм така уморен? Още нищо не съм направил, върхът е толкова далече, а аз съм толкова уморен.
Обърнал се към Бога:
– Загубих всичките си сили, а направих само няколко крачки към заветната си мечта. Дай ми сили да осъществя мечтата си, моля те!
– Всеки ден ти давах сили, – казал Бог, – но ти ги пропиля напразно.
Не пропилявайте силите си напразно. Поставете си цел и напредвайте! Планът може да се променя в процеса на реализацията.
Превърнете заветната си мечта в реалност!