Можеш да вземеш едно прасе, да го очистиш от мръсотията, да го напарфюмираш, на врата му да сложиш панделка и да го пуснеш в стаята си. Но веднага щом усети, че е на свобода, то ще побърза да се пъхне в мръсната локва. Явно това животно вътрешно не се е променило, то си е останало прасе.
Ние непрекъсното се опитваме да се поправяме и променяме. Множество книги в книжарниците, ни предлагат начини как да преобразим себе си, но всички тези опити са временни. Нужна ни е вътрешна промяна, трансформация на душата ни.
И това е напълно възможно! В Библията пише, че идвайки при Христос, ние се раждаме отново. В нашите сърца започва да живее Святият Дух, който ни преобразява. Изменят се стремежите ни, целите ни, нашите отношения и накрая смисълът на живота ни.
Разбира се, това не става изведнъж. Обучението ни да следваме Христос се извършва през целия ни земен живот, но нашето ученичество започва от момента, в който отворим сърцето си за Него.
Нека животът ни да започне да се „преобразува …. от слава в слава“.

Мартина се отекчаваше от хората наоколо. Всички те смятаха, че настоящата подредба на обществото е задоволителна. Но Владимир беше различен. Въпреки, че родителите му не искаха промени, защото бяха задоволени от всичко, бе изненадващо свободен в изказванията и възгледите си.

Мартина седеше в операта на по-задните редове заедно с брат си, а Владимир беше няколко реда преди нея с група приятели.

Мартина го погледна и си каза: „Само като се вгледа човек внимателно във добре фризираната му коса и идеално прилепналия нов костюм, избобщо не би могъл да предположи, че е бунтар. Как  се е изпъчил на стола само“.

Лека усмивка се прокрадна по лицето ѝ.

На сцената дон Жуан обвинен в опит да изнасили момиче от селото, нагло прехвърли вината си на слугата си Лепорело.

Всъщност Владимир не бе точно бунтар. Имаше необичайно отворено ум за новото и промените, но понякога си бе напълно обикновен. Гордееше се с музикалните традиции на народа си, но се дразнеше от онази хора, които закъсняваха, приказваха по време на преставлението и си тръгваха преди края на операта.

И сега се подразни от Тони, един от приятелите му,  когато започна да коментира с доктор Михов фигурата на сопраното. А на жената седнала един ред пред него, която под секрет съобщаваше адреса на магазина на съседката си, от където си бе купила новата рокли, с която бе тази вечер, бе готов дори да ѝ удари шамар.

– Слушат музика, само, когато им свършат темите за клюки и разговори, – казваше Владимир възмутен, не веднъж на Мартина.

Мартина и Владимир се чувстваха по един и същи начин сред тези „любители“ на операта, но за жалост бяха малцинство. За повечето хора операта бе място, където можеха да покажат тоалетите и бижутата си.

Край Мартина приказваха две жени и не замлъкнаха дори в края на Първото действие, когато дон Жуан заплаши да убие Лепорело, а оркестърът пресъздаде буря от удърни инструменти и контрабаси. Те изобщо не се интересуваха от това, което ставаше на сцената, разменяха клюки за една известна особа в града. Така и не видяха как с обичайната си наглост дон Жуан пусна Лепорело и излезе с бодра крачка, предизвиквайки всички да го спрат …. и завесата се спусна.

Владимир се обърна към задните редове и помаха на Мартина. Братът на Мартина му помаха в отговор. По-късно Мартина, брат ѝ и Владимир се събраха във фоайето, където обсъждаха на спокойствие музиката и изпълненията, необременявани от ничие „празнодумство“ и „разносвачи“ на местните клюки.

Една много нервна жена отишла при лекаря и се оплакала:

– Нервите ми са толкова изопнати, че не мога вече да ги контролирам. Лекарят я изслушал внимателно и ѝ предписал:
– Четете всеки ден внимателно Библията.
Тя се обидила от „небрежното отношение към нейното сериозно положение“, но все пак решила да опита.
След един месец отишла при лекаря с усмивка на лице и казала:
– Защо решихте, че именно четенето на Божието Слово ще ми помогне?
– От личен опит, – кратко отговорил лекарят.
Библията по такъв начин се „приема“ от поколения на поколения, давайки на всеки човек нужното знание за грижите, нуждите, изпитанията и личните му качества. Тя очаква случай, в който да покаже на всеки потомък на Адам пътя през пустинята, да го предупреди за опасностите и да бъде съветник на всеки, който не отхвърля нейната помощ.
Четете Библита, дори да не разбирата всичко. С времето тя ще открие необяснимото на всеки. Библията е правдиво огледало, в който всеки от нас се оглежда. Тя точно определя нашите намерения, разпознава нуждите ни, разкрива ни какви сме всъщност, съветва, насърчава, насочва, освежава, укрепва и ни освещава.

Тези две неща са неразривно свързани помежду си. Не можем да говорим за едното, без да споменем и другото.
Ентусиазмът на днешното поколение с относително новите си форми на духовен опит не бива да ни подвеждат.
Бог ни изпрати Святия Си Дух не за да преживеем едно духовно пътуване като забавление.
Разбира се, когато сме притиснати, свежият вятър на Божия Дух ни дава нов поглед за важните неща, усещане за Божието присъствие, любов, утешение и радост.
Духът се даде на учениците на Исус, за да занесат по света новата вест за това, че има Господ, че той е победил злите сили и сега за нас се ражда нов свят, и ние сме длъжни да допринясяме за появата му.
Невъзможно е да се мисли за задачата на Църквата и да се забрави за Духа.
Изглежда някои християни си мислят, че Бог е извършил своите дела чрез Исус и сега иска ние да продължим това със собствени сили. Но това е трагична грешка. Тя се поражда от гордост или чувство на безсилие, а понякога и двете едновременно.
Без Божият Дух ние не можем да направим нищо такова, което да има тежест в Божието Царство.
Без Святия Дух Църквата просто не може да бъде Църква.

Преди да атакуват насекоми прилепите излъчват серия от ултразвукови сигнали, които позволяват да се локализира жертвата. Тези сигнали привличат други прилепи, пристигащи с надеждата за „печалба“.
Учени от университета Уейк Форест, изучаващи поведението на мексиканските видове прилепи Tadarida Brasiliensis, са установили, че тези животни могат да попречат на конкурентите да хване плячката с помощта на ултразвукови сигнали, които изкривяват сигналите на „ловец“. В резултат, на което прилепа пропуска и улова отива за конкурента.
Възможност за заглушаване сигналите на конкурентите прилепи, учените са успели да идентифицират по време на наблюдение на тези животни в Аризона и Ню Мексико. Изследователите са поставили няколко камери и ултразвукови микрофони.
По време на изследванията учените установили, че от избраните 145 зафиксирани атаки на прилепи към насекоми, 85.9% от опитите завършвали с неуспех, защото друг прилеп „изключвал“ сигнали им. Ако отсъстват такива смущаващи сигнали, успешните опити нараствали до 30%.
Учените направили следният експеримент.
Към нишка на височина 5 метра над земята те прикрепили молец, след което бил включен запис със „заглушаващ“ сигнал.
Установено било, че в тези моменти, когато е включен записът, броят на успешните опити за улов на насекоми са намалели с 73,5%.