Времето се стопли и хората започнаха да излизат навън, радвайки се на топлите лъчи на слънцето. Всичко това сякаш предизвикваше нови срещи, запознанства и разбира се безкрайни диспути.
Група младежи заеха традиционното си място под брезата на пейката и започнаха поредното си обсъждане.
– Когато смятаме парите за наша цел, – намести очилата си Антон, – очаквайки по този начин да бъдем щастливи, ние живеем със страх, да не ги загубим.
– Да така е, – съгласи се Бранимир. – Ставаме параноични и подозрителни.
– Когато се стремим към славата, ставаме конкуренти на другите, които се опитват да ни засенчат, – дебело подчерта Владо.
– А, това ни поставя в такова положение, че останалите започват да ни завиждат, – дебело подчерта Гено.
– Когато се водим от желание за власт и влияние, ние ставаме егоистични и користолюбиви, – продължи в същия дух Драгомир.
– И ставаме автоматически високомерни, – плесна с ръце Емил.
– А ако това, което притежаваме, ни стане бог, – засмя се Живко, – постоянно ще искаме още и никога нищо няма да ние достатъчно.
– Това спомага да станем алчни, – натърти Здравко.
– Всичко това предизвиква ли задоволство и радост у нас? – запита Антон.
– Само Христос може да ни удовлетвори, независимо дали сме бедни или богати, известни или не, здрави или очакващи смъртта, – категорично отсече Бранимир.
– Но аз имам една добра вест! – подкупващо се усмихна Владо.
– Каква? – чу се хор от няколко гласа.
– Можем да преживеем смъртта над греха и да нямаме вече желание към съблазните на този свят, което за наш ще бъде като услаждаща се торта, – каза тържествуващо Владо.
– Това ще е напълно достатъчно да се радваме и засмеем отново, – добави Гено.
– За мен животът е възможност да служа на Христос, въпреки че смъртта е за предпочитане, защото там ме чака много повече – произнесе ликувайки Емил.
– Какъв е смисълът и съдържанието на всичко това? – свъси вежди Живко.
– Тайната на животът е същата, каквато е и на радостта, – помъчи се да обясни Бранимир. – И двете се въртят около централната роля, която може да играе Исус в нечие битие.
– С други думи, – каза задълбочен в разсъжденията си Гено, – стремежът към щастие се подхранва от целеустремеността ни към Христос, т.е. Исус трябва да контролира живота ни.
– Когато към Христос е насочен фокусът ни, – констатира Емил, – удовлетворението заменя нашето безпокойство, страховете и неувереността ни.
