До 22 септември 1908 г. България е била свободна, но васална държава. Българският княз е бил васал на султана.
След конференцията в Букурещ, на 19 февруари 1886 г. (същата датата, на която се подписа Санстефанския договор през 1878 г.), от българска страна се е подписал Иван Евстратиев Гешов, но мирният договор влиза в сила едва когато го е преподписал пратеник на султан.

България е била самостоятелна, но юридически зависима държава. Титлата на българския владетел е била княз на България и главен управител на Източна Румелия.

В Южна България така наречените Източни железници формално са били собственост на Османската империя, но фактически са ги владеели Австрия-германски банки.

Освен това западните велики сили имали привилегировано положение на българска територия. Например, ако техен поданик извършел убийство на българин, той не може да бъде съден от съд е България.

Великите сили също така определят митническия режим. Следователно е имало икономически и политически предпоставки да се търси обявяване на независимост.

България веднъж била нарушила Берлинския договор с обявяване на Съединението през 1885 г. и правителството на Малинов решило да изчака удобен момент. И той настъпил, когато Австроунгария нарушила Берлинския конгрес като анексирала Босна и Херцеговина.

България като държава загубила от младотурската революция. Защото тя сложила край на реформите в Македония. Младотурското правителство на Кемал паша обявило: „По конституция всички сме османлии, всички сме равни, няма националности, няма религии… Имаме равни права и задължения“.

Въпреки всичко свобода била обявява, българските чети слезли в градовете. Българското правителство вече нямало това влияние в Македония, което е имало преди.

Гешов предложил да се обяви независимостта на 19 юли 1908 г. Правителството не приело, защото се страхувало от възможни международни усложнения.

Оказало се, че обявяването на независимостта било много по-лесно от нейното признаване. То станало чак на 6 април 1909 г. с подписване на протокол в Истанбул.

На границата между Египет и Судан се намира територията Бир Тавил с площ 2060 кв. км. Тя не принадлежи на нито една държава на планетата.

Работата е там, че през 1902 г., Великобритания провела нова административна граница между регионите, предавайки на Египет Бит Тавил, а на Судан Халайбския триъгълник, територия с много по-голяма площ.

След като Египет получила независимост, тя поискала да се върне в старите си граници, отказвайки се от правата си върху Бир Тавил. Властите на Судан не пожелали да направят териториални изменения и също не приели Бир Тавил за своя територия.

Интересното е, че на тази ничия територия, два пъти е обявено създаването на виртуална държава. Първата виртуална страна наречена „Северен Судан“ провъзгласил американецът Джереми Хитон през юли 2014 г. В отговор на това руския предприемач Дмитрий Жихарев също провъзгласил себе си за крал на Бир Тавил, обявявайки територията за „Кралство на Средната земя“.

Днес Бир Тавил се използва за пасище на животни от племето Абабде. Това е племе на бедуини, които се прехранват чрез скотовъдство. В света има около четвърт милион представители на този полуномадски народ.

Борис беше само на 11 години. Той беше аутист.

Скоро му се наложи да положи изпит. Въпреки, че се стараеше, резултатът не бе такъв, какъвто той искаше.

Борис се прибра в къщи и отчаяно започна да удря по масата с двете си ръце:

– Провалих се, а беше толкова лесно, – негодуваше той. – Прочетох всичко, научих го, а се подадох на страха си, който изтри всичко от главата ми. Как ще се покажа пред мама и татко, съучениците и господин Петров, които ме подкрепяха през цялото време?

Борис плачеше и удряше безмилостно „тъпата“ си глава.

Родителите не знаеха как да успокоят сина си, за това се обадиха на любимият му учител Петров:

– Боби е отчаян, резултатът от изпита му не е толкова лош, но той смята, че се е провалил. Моля ви помогнете му, той ви уважава и слуша.

Петров много скоро посети дома на Борис. Учителят видя отчаяната физиономия на момчето. Погледна го спокойно и му каза:

– Тези тестове от изпитите не могат напълно да оценят твоите способности.

– Но нали тези резултати са важни? – каза объркано Борис.

– Боби, но ти имаш толкова много таланти, – каза Петров, – които един тест не може да оцени.

Борис недоверчиво погледна учителя си:

– Какви таланти? – смънка неразбиращо той.

– Ти притежаваш безценен художествен талант. Умееш да работиш в група, – започна да присвива пръстите на едната си ръка учителят при изброяването.

Борис като чели се събуди от болката и недооценяването си и внимателно се заслуша в думите на Петров.

– Твоята независимост също расте, – продължи учителят, – имаш неподправена доброта, изказваш собственото си мнение за нещата, умееш да се сприятеляваш с връстниците си, обсъждаш и оценяваш собствения си напредък.

– Той има доста спортни и музикални успехи, – допълни майка му.

– Ние се радваме, че имаш толкова различни таланти, – усмихна се добродушно Петров. – Всички те те правят особен и ценен. Ти се развиваш и си прекрасен млад човек. Много се гордеем с теб.

Борис бе застанал с отворена уста и поглъщаше изненадано всяко умение от своите „дарби и таланти“. За него това беше нещо изумително.

„Нима аз притежавам всичко това?“ – помисли си момчето.

– Благодаря ви, господин Петров, за всички мили думи, които казахте за мен, –  Борис вдигна палец нагоре и се опита да се усмихне.

Празникът „Ден на независимостта на Централна Америка“ се отбелязва на 15 септември от Хондурас, Салвадор, Гватемала, Коста Рика и Никарагуа.

Тъй като в Коста Рика няма армия, на празника преминават колони от празнично облечени ученици, които тържествено носят флаговете на страната.

Страната не разполага с армия след края на Гражданската война, която е била през 1948 г.
Година след края ѝ властите напълно разпуснали армията.

Единствените държави, в химните на които се съдържат препратки една към друга са Италия и Полша.

Полският национален химн“Марша на Домбровски“ бил написан след разделянето на Полша в края на 18 век. Той призовава емигриралите в Италия войници да се върнат в родината  и при подкрепата на Наполеон, да от воюват независимостта си.

В химна „Братя на Италия“ има стихове отразяващи притесненията и тормоза на италианци и поляци от Австрийската империя.