Освен като красиво цвете, щирът е отглеждан от индианците векове наред като втора по значение, след царевицата, зърнена култура. В негова чест са устройвали ежегодни празненства, на които го почитали като божество. Испанските завоеватели обаче го провъзгласили за дяволско растение и забранили употребата му. С постепенното навлизане на европейските култури в Южна Америка щирът бил забравен като култура.
Чак в наши били преоткрити ценните му хранителни свойства и той заел подобаващото му се място сред селскостопанските култури. В САЩ и други страни се финансират специални програми по изучаването му и внедряването му в хранителната промишленост. С времето щирът се разпространява и в Европа и Северна Америка. В наши дни по-широко се отглежда в Мексико, Перу, САЩ, Непал, Индия.
В България някои видове щир са широко разпространени, като тези растения основно се приемат за плевели. Едни от най–често срещаните видове у нас са метличестият щир и обикновеният.
Зелената част на щира съдържа холин, бетаин и витамин С. Някои видове съдържат и микроелементи като калций, калий, магнезий, натрий, фосфор, селен и желязо, малки количества витамин А и протеин.
Семената на зърнения сорт щир имат висока хранителна стойност и дори превъзхождат истинските зърнени култури с високото съдържание на суров протеин и лизин. Съдържат още мастни киселини 6 – 10%, 3/4 от които са ненаситени, пектин, фибри, желязо и калции и други микроелементи. Те не съдържат глутен, което ги прави подходяща храна за хората с непоносимост към глутен. Брашното от семената има широко приложение и се използва успешно в смеси за безглутенови брашна.
В миналото метличестият и обикновеният щир са отглеждани като зеленчукови култури. Сега се употребяват в народната ни медицина при хемороиди, обикновено външно — за налагане. Други видове щир се прилагат за спиране на силна менструация, като гаргари за успокояване на възпаления в гърлото и като вода за уста за лечение на гангрени. Отварата от щир не само спира силно менструално кървене, но също и прекомерно вагинално течение, диария и дизентерия. Стягащата способност на билката е полезна за намаляване на кръвозагубата и за лечение на диария.
От семената на опашатия щир се извлича масло с уникален биохимичен състав, което широко се използва в медицината и козметиката. То има приятен мирис и орехов вкус. Най-ценната му съставка е скваленът, който се съдържа също в човешката кожа и съдейства за насищане на организма с кислород. Поради това маслото се употребява за повишаване на имунитета и при лечението на много заболявания.
Щирът има антибактериално действие. Нашата народна медицина препоръчва бани с щир против гъбички по краката. За да се отървете трайно от неприятното усещане, използвайте следната лесна рецепта: Една шепа щир се залива с 2 литра вода. Отварата се вари 5 минути на бавен огън и се прецежда. Правят се бани на краката с нея в продължение на 10 минути сутрин и вечер.
Повечето видове щир, които развиват едра листна маса, са годни за консумация. Обикновеният щирът – Amaranthus retroflexus, който е много разпространен в България, също може да се употребява за готвене, докато не е образувал семена. Използва се като добавка в супи, плънки за зеленчуци, гарнитура за месо.
Младите листа на щира успешно се комбинират с всякакви зеленчуци от градината. Щирът е подходящ за вкусни и диетични яхнии, свежи салати, баници и леки супи. Последно време тази култура се оценява високо от привържениците на здравословното хранене.
Зърната на щира се употребяват за гарнитура и спокойно могат да заместят ориза. Сварени във вода те имат вид на дребен хайвер. Използват се и за направата на пуканки. Брашното участва в състава на тестени изделия, бисквити, сладкиши, палачинки и дребни сладки и други.
Диетична салата с щир
Необходими продукти: щир – 300 г листа, лук – 1 глава, домати – 2 броя, краставици – 1 брой, чесън – 1 стрък, царевица – 1/2 консерва, босилек, магданоз, копър, лимонов сок – 2 супени лъжици, зехтин – 2 супени лъжици, черен пипер, сол
Начин на приготвяне: Измийте щира, доматите, лука, чесъна и краставицата и ги нарежете. В дълбока купа смесете, нарязаните продукти, като добавите царевицата, босилека, магданоза и копъра. Овкусете със зехтин, лимонов сок, черен пипер и сол. Разбъркайте добре и поднесете.
Архив за етикет: натрий
Благословен зеленчук
През VIII в. пр.н.е в едно вавилонско писмо растението се споменава като билка от градините на вавилонския цар Мардук-апла-идин II. През XVI в. е спомената в книга за билки, като се препоръчва при киселини в стомаха. Авторът на книгата твърди, че редовното смучене на сок от тученица помага при разклатени зъби.
Листата на билката са богати на витамин А, В6, както и на витамин С, по отношение на който превъзхожда 7-8 пъти цитрусовите плодове. Тученицата съдържа желязо, калций, натрий, магнезий, фосфор, манган, омега–3 мастни киселини и други полезни вещества.
В българската народна медицина дрогата от тученица се използва като слабително и пикочогонно средство. Подпомага зрението, регулира кръвната захар. Скорошни изследвания на американски учени сочат, че растението оказва благоприятно влияние при диабет, инфаркт, леки изгаряния и ракови заболявания. Действа добре на сърдечносъдовата- и хормоналната система. Препоръчва се при възпалени очи, кисти, цистит, простатит, гъбични инфекции и затлъстяване.
Арабски лекари прилагат билката при лечение на главоболие, стомашни болести, ентероколит. Външно помага при рани, псориазис и мехури. На практика това чудодейно растение лекува всякакви болести и неслучайно е наричано от древните араби благословен зеленчук.
В България тученицата се приема за плевел, докато в цял свят се употребява като листен зеленчук. Препоръчително е да се консумира в свежо състояние. Младите ѝ листа имат леко кисел и солен вкус, а по-старите листа нагарчат. От листата на растението се приготвят вкусни и много полезни салати, които допълнително се овкусяват със зехтин, чесън, копър, лимонов сок и магданоз.
Салата с тученица
Необходими продукти: тученица – 300 г, домати – 300 г, зелен чесън – 2 стръка, ленени кълнове – 1 чаена чаша, копър – 1 стрък, зехтин – 2 супена лъжица, сол – 1 щипка, извара – 150 г
Начин на приготвяне: Почистете тученицата от дебелите дръжки, накиснете я в подсолена вода и я нарежете заедно с доматите и чесъна. Добавете кълновете, накълцания копър и изварата. Овкусете с подправките и разбъркайте.
Тученицата също така е отличен заместител на марулята, спанака, ладапа и киселеца. Освен в салати тя се употребява в супи, спагети, ястия с ориз, питки и баници, а дори и в таратор с орехи вместо краставица. Комбинира се успешно с извара, сирене и кашкавал. Сокът от тученица е чудесна витаминозна бомба.
В древността билката се е използвала за укрепване на организма след прекарано заболяване. Считало се е, че чаят от тученица пречиства кръвта.
Отвара от тученица се е приемала при гинекологични заболявания, мигрена, артрит, киселини в стомаха и гастрит.
Чай се приготвя, като 1 супена лъжица от билката се залее с 250 мл вряла вода. Оставя се да изстине и се прецежда. Пие се веднъж дневно.
От бурена може да се приготви домашен лосион против пърхот, като 1 супена лъжица изсушена тученица се залее с 1 чаена чаша вряла вода. Сместа се охлажда и с нея се разтрива скалпа след баня.
Освен лечебна билката е и подмладяваща. Маска от 2 супени лъжици каша от свежа тученица и 1 чаена лъжица овесено брашно прави бръчките по-малко забележими, подхранва и тонизира кожата на лицето.
Колко полезна е краставицата
Учените са открили нови и полезни свойства на краставицата, които имат върху човешкото тяло направо чудотворно въздействие.
Всеки знае, че краставицата съдържа 95-98% вода, което я прави най-диетичния продукт. Но това не е всичко относно ползата от нискокалоричните зеленчуци. Изследователите са доказали, че краставиците са източник на огромни количества микроелементи, като захар, протеин, каротин, фолиева киселина, калий, фосфор, желязо, натрий, магнезий, хлор, манган, цинк, мед и хром, както и на хлорофил и витамини В1, В2 и C.
2-5% от състава на краставица са алкални соли, които спират процеса на стареене и предотвратяват образуването на камъни в бъбреците. Освен това, употребата на краставиците има благоприятен ефект върху щитовидната жлеза, сърцето и кръвоносните съдове, поради съдържащия се в тях лесно смилаем йод. Благодарение на сърцевината си, краставицата подобрява функцията на стомашно-чревния тракт и извежда холестерол от тялото.
Учените твърдят, че краставиците извеждат излишната течност от организма, подмладяват го, убират отоците, понижават кръвното налягане, подобряват паметта, укрепват сърдечния мускул и кръвоносните съдове, което води до тонизиране на кожата, заздравяване на зъби и венци. Този зеленчук е отличен продукт за отслабване.
От състава на краставицата всичкое полезно: сърцевината, семките и сока. Семена помагат за прочистването на организма от холестерол, а сока елиминира дългосрочните кашлица и солни натрупвания в костите. Освен това, зеленчукът е успокоително, обезболяващо и противовъзпалително средство.
Лекува изгаряния, елиминира възпаления, рани и язви
Целината има стимулиращо действие върху централната нервна система и има антиревматично действие.
Семената на целината се използват като болкоуспокояващо средство и за понижаване на кръвното налягане.
Коренището и листата на целината се използват за стимулиране на апетита.
Друго от основните действия на целината е диуретичното и се дължи на етеричните масла в нея – 0,1% в корена и 2-3% в плодовете. Тя се използва като тонизиращо средство, при запек, при отоци, вследствие на бъбречни, сърдечни и др. заболявания.
Етеричните масла от корени и стъбла на целина, имат свойствата на дезинфектанти.
Диета с целина се препоръчва при алергии, възпаления, настинки, болести на щитовидната жлеза и пикочната система.
Целината намалява кръвното налягане, повишава имунитета. Помага да се справим с нервното и физическо претоварване, укрепва сърдечния мускул.
Сок от целина се използва в народната медицина като средство за подобряване на кръвотворната система и храносмилането.
Целината нормализира обмяната на веществата. Тя е ефективна за ревматизъм, бъбреци, панкреас и черва.
Зелената целина лекува изгаряния, елиминира възпаления, рани и язви.
Пресен сок от целина нормализира телесната температура и помага да се понася сухото и горещо време. Сок от моркови и целина осигурява необходимите витамини и минерали.
Листата целина се използва като подправка със силен, свеж мирис.
Семената от целина са богати на етерични масла и имат пикантен дъх, което ги прави изискана подправка за ястия, най-вече за салати, гулаш, сосове и заливки.
Чай от целина: 3 – 4 листа от целина се варят около 30 минути в половин литър вода. Помага за стимулиране на апетита и при отпадналост.
Сокът от свежи корени се приема по 1-2 лъжички, 3 пъти дневно, 30 минути преди хранене. Помага за храносмилането, нормализира телесната температура.
Запарка : 1-2 чаени лъжички свежи корени се заливат с 250 мл вряща вода. Помага при оттоци, запек и др.
Корените на целината съдържат киселини, тирозин, холин, амини, аспарагин, глутамин, скорбяла, манит, пентозан, етерични масла. Плодовете съдържат апиин, седанолид, селенин, лимонен.
Целината е източник на витамин C, фолат, молибден, витамин А, желязо, фосфор, манган, магнезий, витамин B6, калций, витамин В1, витамин В2. Целината съдържа около 35 милиграма натрий.
В природата целината расте по влажни, заблатени места, както и във влажни пясъци. В България е естествено разпространена по поречията на Дунав, по цялото Черноморие, по поречията на Марица и Струма.
Магданозът е чудесно средство за изцеление и питателна храна
Повечето хора не осъзнават качествата на магданоза и смятат, че се използва главно за декоративна гарнитура.
Има много разновидности магданоз и сред тях два са най-популярни. Първият вид е обикновен, който е с плоски листа, а втория е къдрав.
Друг интересен факт за магданоза е, че при него за здравна цел се използват всички части, от корена до самите листа.
Магданозът е много богат източник на витамин К, витамин А, бета каротин, витамин С, желязо и фолиева киселина. Освен това съдържа немалко количество и от другите витамини и минерали и е с много носко съдържание на калории.
Тази билка е била използвана в Древна Гърция за лечение на газове и менструални смущения. Магданозът е полезен за сърцето, тъй като съдържа фолиева киселина, което насърчава съдовите процеси в организма.
Редовната консумация на магданоз е от ползва за понижаване на кръвното налягане и по този начин намалява риска от заболявания, които могат да бъдат причинени от това състояние.
Магданозът подобрява здравословното функциониране на бъбреците и подпомага отделянето на натрий и вода чрез тези органи, като по този начин предотвратява задържането на вода и сол в организма и свиване на кръвоносните съдове. Също така помага за засилване на пикочния мехур и предотвратява появата на камъни в бъбреците.
Високите нива на витамин С в магданоза предотвратява възникването на остеоартрит и възпитателен полиартрит.
Подобрява сексуалното функциониране и се използва като билка при лечение на менструални проблеми.
Приемането на магданоз може да предотврати тумор, като фолиевата киселина играе роля за правилното деление на клетките и не позволява прекалено бързо клетъчно деление, което води след себе си рак, особено в дебелото черво и шийката на матката.
Съдържанието на хлорофил в магданоза може да предотврати лош дъх. Магданозът се използва за лечение на глухота, инфекция на ухото, натъртвания, храносмилателни проблеми, анемия, диария, камъни в жлъчката, за укрепване на зъбите, а също и за загуба на тегло.
Отделно от пресно набрания магданоз, изсушеният също се използва при различни здравословни проблеми като стомашно-чревни разстройства и инфекция на пикочните пътища.
Сок от магданоз служи за отстраняване на пигментни петна по кожата на лицето и ръцете, както и при кожни паразити.
Магданозът, без значение къдрав или обикновен, помага със своите биофлавони и при зъбобол. Намачкайте няколко свежи листа магданоз и ги наложете върху кожата в областта, където се намира болния зъб. Действа болкоуспокояващо и противогърчово.
Нарязаните пресни листа се слагат във всички ястия, освен млечните. Сладкият и ароматен магданоз се прибавя към бульони, сосове, супи, салати и др.
Магданозът може да бъде основен продукт в ястия с агнешко или телешко месо. В България се прави магднозлия. Правят се и магданозени кюфтенца като предястие. Корените са особено полезни като основен зеленчук за супи. Плодовете се използват за получаване на етерично масло, с което се ароматизират вина, сиренета и други млечни продукти.
Пресният магданоз се съхранява в хладилник в найлонов плик. Плосколистният магданоз може да се съхранява и като се изсуши. Веднъж изсушен, той трябва да се пази в плътно затворен съд на хладно, тъмно и сухо място.
Къдравият магданоз се съхранява добре чрез замразяване, а не чрез изсушаване.
Прибавянето на магданоз трябва да става към края на топлината обработка, за да се запазят витамините и специфичният му аромат.