Американски изследователи са публикували данни за своя експеримент.

Същността му е следната: от инфектирани чернодробни клетки с хепатит В извлекли ген и го вмъкнали в картофена ДНК верига. Освен това грудките на растението станали храна за експерименталните мишки.

При изследване на кръвта на последните, в нея били открити антитела срещу хепатит B. Това показва, че мишките са развили имунитет към това заболяване.

Експериментът е признат за успешен, но все още не е приключил. В бъдеще се планира да се установи връзката между количеството имплантиран протеин и силата на имунния отговор.

Навярно имунитетът ще бъде по-мощен и дълготраен при увеличаване на количествата вирусен материал.

Получените данни дават възможност да се създаде хранителна картофена ваксина против такова заболяване, като хепатит В с вирусна природа.

Това ще бъде важна стъпка в борбата срещу болестта, която в някои части на света се е превърнала в епидемия.

Проучвания направени през 2013 г. са показали неефективността на мултивитаминни комплекси.

Учените съветват да се икономисват средства за тези комплекси.

„Укрепване на имунитета“ е обща формулировка, която дава възможност за максимално широк обхват.

Проблемите с мутивитамините са много: недостатъчна дозировка, „несъвместимост“ на някои витамини да бъдат заедно в една таблетка, невъзможността да се създаде универсална форма за всички витамини, защото за някои от тях е удобно да бъдат в форма на капки, други във форма на капсула, а трети просто да се дъвчат.

Витамините под форма на отделни добавки трябва да бъдат предписани от лекар, щом бъде установена тяхната недостатъчност в организма.

Освен това една балансирана диета със своите витаминизиращи свойства не търпи никаква конкуренция.

Слънчевата светлина зарежда с енергия Т-клетки, които играят централна роля в имунитета на човека.

Всички знаем как слънчевата светлина спомага за образуването на витамин D, който влияе върху имунната система.

Изследователите са открили, че ниските нива на синята светлина в слънчева светлина са причина Т-клетки да се движат по-бързо. Това е първата записана клетъчната активност на човека в отговор на действието на слънчевата светлина.

Т-клетки, независимо дали  са помощници или убийци, трябва да се движат, за да вършат работата си, за да стигнат до мястото на инфекцията и да организират отговор.

Резултати показват как слънчевата светлина активира ключови имунни клетки и повишаване тяхното движение.

Докато за производството на витамин D се изисква ултравиолетова светлина, която може да причини развитието на рак на кожата и меланом, то синята светлина от слънцето, както и специалните лампи, са напълно безопасни.

Авторите добавят, че трябва да се направят много експерименти, за да разбере какво точно е влиянието на тези резултати, но те предполагат, че ако активирането на Т-клетките има само положителни аспекти, на пациентите може да се предлага светлинна терапия, която  ще активира техния имунитет.

Чесънът действа като имуностимулант. Увеличава производството на белите кръвни клетки, унищожава бактерии и вируси.

Тази полезна микрофлора на стомашно-чревния тракт не се инхибира. Чесънът съдържа ароматно етерично масло, което включва алицин, който е естествен антибиотик.

Това вещество в комплект с почти 400 други активни компоненти, осигурява ползата на чесъна за имунитета.

Алицинът е отговорен за силната миризма на растението, която изчезва при термична обработка.

Ако чесънът е приготвен във форма, която няма специфичния мирис, то нейната ценност за имунитета значително е намаляла.

Дългото работно време и малкото количество сън в средна възраст, водят до здравословни проблеми на старини.

Експерти са установили, че работа повече от 50 часа на седмица съчетана с по-малко от 47 часа сън, водят до влошаване на здравето в напреднала възраст.

Подобна хипотеза е изказвана и по-рано, но официално потвърждение се е получило едва днес.

При експеримент учените анализирали здравето на три хиляди мъже занимаващи се с предприемачество.

Оказало се, че жизнеспособността, имунитета и психическото състояние били стабилни при мъже, които са спали не по-малко от 47 часа на седмица и не са извършвали прекалено много допълнителна работа.

В контролната група, където мъжете работели при напрегнат режим десетки години, здравето им било влошено, освен това страдала самооценката и психиката им.