Хубаво е да се пътува, особено на места, които човек никога не е видял с очите си.

Трифон Загоров получи уникалната възможност да посети интересни според него места с автобус.

По време на едно от спиранията Трифон се насочи към едно уютно кафене, което привлече погледа му.

В менюто на заведението имаше вкусни супи, с пикантни подправки и всякакви съблазнителни ястия. Само при четенето на предлаганите яденета Загоров усещаше аромата и вкусът им, при което стомахът му се обаждаше като разкрибуцана стара цигулка.

Загоров веднага си поръча:

– Една супа, моля – и посочи една от менюто.

– Вие от този автобус ли сте? – попита учтиво сервитьорката.

Трифон кимна с глава.

– Да.

– Тогава супа няма.

– А ориз със къри сос? – попита отчаян Загоров.

– Не. Ако сте от този автобус, можете да поръчате само сандвичи.

– Но защо? – попита изненадан Трифон.

– Цяла сутрин приготвях вкусни ястия, а на вас ви остават около десетина минути, за да ги опитате.

– Шофьорът ни даде за почивка от 20 минути, – уточни Загоров.

– Не, това е недостатъчен срок. Не мога да ви позволя да ядете храна, чийто вкус не бихте могли да оцените, поради липса на време.

Работата си е работа, но тя получава импулс, когато е одобрена. Похвалата е един вид насърчение за човека, независимо  от това, какво работи той.

Човешкият индивид се чувства удовлетворен , когато е доставил радост и задоволство на околните.

През есента в Япония започват да събират ориза, от който остава голямо количество слама, която се използва за производство на различни предмети и особено рогозки. Но днес сламата все повече се заменя с дърво и пластмаса.

Младите художници и скулптори през 2008 г. решили да коригират тази несправедливост и да намерят ново приложение за сламата от ориза.

Те организирали годишен фестивал на изкуството, в който показали на хората какви красиви скулптори могат да се направи от този материал.

Полето, на което се провежда фестивалът, се изпълва всяка година с гигантски скулптури на животни, които радват окото на всички присъстващи, макар и не за дълго.

Попитайте кой да е израилтянин къде да е по света: Коя храна е „най-израелска“?

И вероятно ще получите един от двата отговора: „Бамба“ или „Птитим“.

Но какви са тези ястия и защо са типични за Израел?

„Бамба“ е най-известното израелско лакомство. Трудно може да се обясни, какво е то, но на вкус прилича на фъстъчено масло, а по консистенция е едновременно меко и хрупкаво.

Ядат го навсякъде, от нулева до сто годишна възраст.

То е много популярно сред децата. Според легендата името „Бамба“ е измислено, за да могат малчуганите да го произнасят. Това е смес от еврейските думи „има“ (אמא) и „аба“ (אבא) – мама и татко.

„Птитим“ е известен в света като „израелски кускус“, тук той се нарича פתיתים, което се произнася като п-ти-тим.

Това е един прекрасен пример за изобретателност и предприемчивост, неразделна част от историята на Израел.

През 50-те години на ХХ век в Израел царувала бедността и нямало от къде да се вземе ориз.

Легендарният премиер министър на Израел Давид бен Гурион се обърнал към популярна компания, производител на хранителни продукти, да измислят начин да заменят ориза.

И тогава те изобретили „птитим“, което представлявало малки печени парчета макарони.

Основният продукт на масата на корейците е оризът. Той се използва като гарнитура. А обикновената оризова каша на вода често ядат вместо хляб, за да убият остротата.

Оризът трябва обезателно да се изяде до края. Ако го оставите в чинията си ще ви смятат за груб  и невъзпитан човек.

В Корея е прието да се сърба. Корейците даже не смятат, че това е неприлично.

Те по такъв начин показват на готвача, че ястието им е харесало. Разбира се, не е прието това да се прави силно и предизвикателно.
Дъвченето с отворена уста или говоренето, докато приемаш храна се смята за неприлично, както и у нас.

Виолетовият хляб е изобретен от учени от Националния университет на Сингапур.

За разлика от белия хляб, който не се смята за много полезен, се смила 20% по-бавно, тъй като съдържа големи количества антиоксиданти, извлечени от черен ориз. Те придават на хляба и характерния му цвят.

Този продукт все още не се продава и за сега се намира в процес на разработка.