У Атанаска винаги имаше котки. Те бяха от изхвърлени на пътя, плачещи под някой храст или такива, които сами идваха до вратата на дома ѝ.

Едно утро Атанаска тръгна към гаража, трябваше спешно да занесе някакви документи в града. Тя вървеше като си тананикаше нещо под носа.

Изведнъж се чу смразяващ кръвта писък на котка.

– Явно някоя котка е в беда, – каза си Атанаска.

Тя се огледа, но не видя нищо. Усети, че звукът идва отгоре.

– Котенце, къде си? – извика Атанаска.

Котето след като чу гласа ѝ, придоби надежда за спасение и започна да мяучи без да престава.

Атанаска бързо съобрази, че звукът идва от стаята, която се намираше над гаража. Тя е празна. В нея се намираше само един кашон  в ъгъла пълен със стари списания.

Атанаска надникна в кашона и видя малка рижа глава между пожълтелите страници. С треперещи ръце девойката внимателно измъкна малко котенце, като внимателно изваждаше списанията и ги слагаше на пода. Животинчето едва отвори очи.

По-късно се разбра, че съседската котка е търсила, тихо и спокойно място, за да роди котенцата и кашонът със списанията напълно удовлетворил нуждите ѝ. Но тя изтървала едно от тях между списанията и не е могла да го отнесе с другите котета по-далече от тук.

Котенцето бе замръзнало след хладната нощ. Гръдната му кост бе изкривена, а единият крак му бе изкълчен, но малкото коте бе живо.

На бегом Атанаска отнесе малкото при ветеринар. Той изправи крачето, а за гръдната кост каза:

– Тя сама ще се изправи.

Въоръжена с храна за котки, Атанаска заедно с котето влезе в дома си. Започна да го храни през три часа и да масажира коремчето му. Наложи се малкото коте да придружава Атанаска навсякъде, дори на работата ѝ, където с радост и съчувствие посрещнаха малкото.

Така порасна Рижка, която стана разкошна красавица,смятаща Атанаска за своя родна майка.

За да помогнеш на хората, не е нужно да похарчиш милиони за благотворителност или да обиколиш целия свят, оказващ помощ на хора в неравностойно положение.

Доброто може да се прояви и в най-обикновените ежедневни дейности на човека. Много хора искат да помогнат на нуждаещите се, но не знаят как да го направят.

Група граждани в един град решиха да направи един необичаен експеримент. В най-оживеното място на града си поставиха табло, на което прикачиха множество едно доларови банкноти.

Най-отгоре на таблото поставиха надпис:

„Вземете колкото ви е нужно. Нямаме нищо против, ако искате да прикрепите още банкноти към таблото“

Наблизо поставиха камера, която заснемаше реакцията на минаващите от там. Някои взимаха по някой долар от дъската, но повечето закачаха там свои пари.

След 45 минути сумата се бе удвоила, а съвсем скоро след това цялото табло бе покрито с банкноти и нямаше вече място къде да се закачат нови.

Край таблото мина и един бездомник. Той не взе нищо. Един от групата, която провеждаше експеримента, отиде при клошара и го попита:

– Нима нямате ли нужда от пари? Видях, че не взехте нито една банкнота.

Бездомният човек му се усмихна и каза:

– Днес съм сит, а тези пари днес могат да послужат на други, които са в нужда. Не съм алчен. Радвам се, че такова нещо се случва в нашия град и това ми е достатъчно. Може би утре, когато наистина се нуждая и аз да се възползвам от тази помощ.

Край нас живеят много добри и отзивчиви хора. Не се съмнявайте в това, дори описаният случай да ви изглежда като приказка за нашата страна.

Ники бе загубил краката си при взрива на една мина, но той все още искаше да докаже на себе си и околните, че животът му не е безвъзвратно изгубен.

Един ден докато Ники работеше в гаража си чу виковете на жена от съседната къща и веднага се отправи натам с инвалидната си количка. Той стигна до дома, но един храст му пречеше да стигне до задната врата.
Тогава Ники се приплъзна от инвалидния си стол и пропълзя през храста и боклуците до мястото.

През цялото време, когато се придвижваше така, далеч от количката, се насърчаваше:

– Трябва да отида там да помогна, независимо колко ще ме боли.

Виковете се чуваха от към басейна. Момиченце лежеше на дъното му. Детето се бе родило без ръце, то бе паднало във водата, но не можеше да плува.

Майка му стоеше отчаяна там и крещеше:

– Помощ! Помоооощ ….

Ники скочи в басейна и извади момиченцето. Лицето на детето бе синьо, то нямаше пулс и не дишаше.

Ники веднага започна да прави изкуствено дишане, а майката позвъни по телефона за бърза помощ. Оказа се, че всички линейки бяха заети, защото бяха отишли на повиквания.

Майката изхлипа и започна да се тресе от плач. Ники продължи да прави изкуствено дишане на детето и каза на уплашената жена:

– Моля ви, не се вълнувайте. Успокойте се. Аз бях нейните ръце, за да излезе от басейна. Всичко ще се нареди….

След няколко секунди момиченцето се закашля, дойде в съзнание и започна да плаче.

Майката прегърна детето си. Двете бяха много радостни.

Изведнъж жената се обърна към Ники и го попита:

– От къде знаехте, че всичко ще бъде наред?

– Когато мината ми откъсна краката, аз бях сам. Наблизо имаше само едно малко момиченце. То започна със всички сили да ме тегли към селото си. Това дете ми каза: „Всичко ще се нареди. Вие ще живеете. Аз ще ви бъда вместо крака. Заедно можем да го направим“.

Жената и малкото момиченце, го гледаха с широко отворени очи. Те бяха се отървали от страха и болката, и сега искрено съчувстваха на Ники.

– Това беше моя шанс, – продължи Ники обръщайки се към майката и дъщерята, – да върна дълга си.

Инспектори от Управлението на израелски древности са конфискували фрагмент от папирус, който специалистите нарекли най-древното споменаване на Йерусалим на иврит сред небиблейските източници.

Специалистите датират документа от периода  на Първия храм – VII век пр.н.е. Тези резултати са получени от радиовъглероден анализ.

Папирусът е бил намерен от група ловци на древни ценности в една от пещерите в Юдейската пустиня.

Във фрагмента са се запазили две фрази на иврит. Повечето букви се виждат ясно. Текстът на документа гласи: „От царските слуги на Наарат, кани вино в Йерусалим“.

Според специалистите Наарат е място споменато в Библията. В Книгата на Исус Навин в 16:7 се споменава името Наарат.

Израелските изследователи смятат, че фрагментът доказва, че през втората половина на VII век пр.н.е Йерусалим е икономическа столица на Юдейското царство.

Според Библията през този период царе са били Манасия, Амон и Йосия. Въпреки това не може да се установим, за кого е предназначено виното.

Според изследователите, документа свидетелствува за необичайния статус на жените в системата на управление в Юдейското царство през VII век пр.н.е.

Андрей дълго време се съпротивляваше на желанието на Нина да си купят вила. Казваше ѝ:

– Толкова съм уморен след работа, че нямам желание да работя в градина или каквото и да е.

– Виж, – уговаряше го Нина, – тази вила ще бъде само за почивка. В градината ѝ ще работя само аз и то за удоволствие. Никакви рекордни реколти не са ни нужни.

Когато най-накрая купиха вилата, Нина каза:

– Не е нужно да ми помагаш. Радвам се, че си тук, храниш се, почиваш и се препичаш.

На своите приятели Андрей весело разказваше:

– Жена ми управлява всичко във вилата, аз само я наблюдавам.

Така мина първата година.

През втората година на Нина се наложи да отскочи за две седмици до столицата и тя помоли Андрей:

– Нищо друго не искам от теб, само от време на време поливай цветята ми.

Когато Нина се върна, тя бе изумена. Съпругът ѝ бе прекопал цветята и бе насадил допълнително картофи, той смяташе, че цветята не са така полезни като картофите.

Майката на Нина ѝ предложи да си насади гергини.

– О, не, мамо! Имам толкова много цветя, че ..

– Защо не, – обади се Андрей, – аз ще ги засадя.

След време Нина слушаше плановете на съпруга си:

– Ще построя баня, там има една стара сграда, но тя таман ще може да се приспособи за тази цел.

И така на третата година Андрей направи баня, след това езерце и мостче през него, издигна нова ограда около вилното място, ….

На тези подобрения нямаше край, у Андрей имаше нов куп от планове.