Произведенията на един английски писател нямали никакъв успех сред публиката.
Той много пишел, но поради това че не бил признат бил много огорчен.
В своето отчаяние се обърнл към Уайлд:
– Какво да правя с този „заговор с мълчание“ срещу моите произведения?
Уайлд отговорил:
– Не ви остава нищо друго освен да се присъедините към него.

Дони стоеше пред ниската сграда, където живееше Таня. Боеше се да влезе, защото не знаеше как ще реагира и какъв обрат можеха да вземат нещата. За него Таня се беше много променила и бе станала по-смела, с голям кураж. Как можа да направи всичко това сама.

Дони мислеше да се обърне и да си тръгне, да я остави, но искаше да се срещне с нея, за да разбере, защо го бе направила. Събра сили и натисна звънеца. Последва продължително мълчание.

– Кой е? – долетя нейният глас зад вратата.

– Дони.

Отново мълчание. Усети я, че се изненада. Резето щракна и вратата се отвори. Таня изглеждаше ужасно. Беше бяла като платно, с подпухнали от плач очи.  Косата й висеше на клечки, а дрехите й бяха размъкнати и смачкани.

– Здравей, – усмихна му се тя

– Здрасти, – начумерено поздрави Дони

– Искаш ли да влезеш?

– Да, ако може, – гласа му звучеше отчаяно.

– Разбира се. Заповядай! Искаш ли кафе?

– Не, благодаря. Как се чувстваш?

– Отвратително, – наведе глава Таня.

Настъпи дълго мълчание.

– Извинявай, – каза тя и се спусна към банята.

Дони по-скоро усети, отколкото чу, че Таня повърна. След малко се върна още по-бледа.

– От упойката е, предполагам, – каза той.

– От къде знаеш? – погледна го изпитателно и недоумяващо Таня.

– Научих ……

– Да, но …… Е, помогнаха ми малко.

– Не, – изкрещя той. – Защо ми причини това? Не мислиш ли, че и аз трябва да знам за това? Това бебе не е само твое, а и мое. Защо реши, че него искам? Защо не ми каза, а сама реши какво да правиш? Твоето поведение е отвратително и ме прави изключително нещастен…

– Нещастен? – погледна го учудено Таня.

– Естествено. Обичам те. Толкова много те обичам! Как можа да ти хрумне, че няма да искам детето?

– Искаш да кажеш, че би искал да родя това дете?

– Естествено, че исках. За нищо на света не бих се съгласил да го …. изхвърлиш, просто така. Защо не ми даде възможност да избирам? ….. Не искам да слушам никакви оправдания …..

– Няма да се оправдавам, – каза спокойно и отчетливо Таня. – Всъщност, направила съм нещо по-добро.

– Не те разбирам.

– А ми ….. отказах се от аборта. Когато влязох в операционната и легнах на масата,се замислих: „Какво всъщност правя“? След това станах и си тръгнах. Така, че все още съм бременна.

Дони приближи до нея и я прегърна. Притисна я силно до гърдите си и нежно я целуна. Той беше най-щастливият човек на земята.

Скъпи, майко и татко, след като дойдох в колежа започнах все по-рядко да ви пиша. Извинете ме за расеяността ми и дългото ми мълчание. Ще се постарая да наваксам и да ви разкажа всичко, но ви моля, когато четете това писмо да седнете. Сега мога да продължа. Раната на главата, която получих, когато скачах през прозореца на стаята си по време на пожара, почти заздравя.
Бях в болницата три седмици и сега виждам съвсем нормално. Главата ме боли един път на ден. За щастие по време на пожара моя скок от прозореца видя работника от близката бензиностанция. Именно той извика пожарната и бърза помощ. Той често ме посещаваше в болницата. И когато нямаше къде да живея, нали квартирата ми изгоря, ме покани да живея в неговия дом. Това всъщност е някакво мазе, но е добро.
Той е прекрасен млад човек. Ние се влюбихме един в друг и сме решили да се оженим. Не сме решили кога точно ще стане това, но разбира се, когато започне да се забелязва, че съм бремена. Да, майко и татко, аз съм бременна. Аз помня как скоро си мечтаехте да станете баба и дядо. Вярвам, че с радост ще приемете и ще дадете любов и топлина на това дете и ще се грижите за него, така както се грижихте за мен, когато бях дете.
Но истинската причина за задържането на нашата сватба се дължи на това, че той получи удар, а аз се заразих малко. Радвам се, че ще го приемете с радост в дома си, той е добър. Не е могъл да получи добро образование, но е доста честолюбив. Религиозното му вероизповедание е различно от нашето, но вие нямате нетърпимост към това и за това няма да му обърнете особено внимание. А сега, когато ви съобщих последните новини, искам да ви кажа, че нямаше никакъв пожар, нямах рана на главата и не съм лежала в болницата, не съм бременна, нямам никаква инфекция и в моя живот няма никакво момче. Само получих двойка по биология и история и поисках правилно да приемете това.
Ваша любяща дъщеря Диди.

Митът за „развитие на демокрацията“ е изфабрикувал поредната пукнатина и то на доста неприятно място за неговите пазители.
Става дума за използване на човешки материал за производство…за подобряване вкуса на „Pepsi“.
Според американските медии хранителният гигант е сключил договор с биотехнологична компания Senomyx специализирана в използването на клетки от мъртви ембриони, с цел да подобри вкуса на напитката си.
Представители на различни религии са протестирали многократно срещу използването на човешки ембриони. Дори когато става дума за чисто медицинска нужда, това е кощунство. Възразявали са от позицията на светския хуманизъм, че са нужни нови лекарства, че трябва да се мисли за здравето на хората. Но за пореден път се убеждаваме, че всяка идея се развива под натиска на медиите и разпространяващата се информация.
Това, че мъртвия човешки зародиш е използван за усилване вкуса на „Pepsi“ има някаква особена ирония. От една страна, неродено дете, а от друга абсолютен химически препарат. В изпълнението на тази гнусна идея, възниква елементарна пропорция: колкото повече „Pepsi“, толкова повече ембриони. В края на краищата абортите  ще придобият промишлено значение. Това е неизбежно!
Това е истински цинизъм, както за авторите на това решение, така и за високопоставените лица, които пазят мълчание по този въпрос. Случаят наистина е безпрецедентен.
Би ми се искало, тази скандална история да сложи край на използването на човешки ембриони. Каквито и да са целите, тази практика безусловно трябва да бъде забранена.