Дивият чесън расте на сенчести и богати на хумус почви, предимно в широколистни гори. Спокойно може да се отглежда и в лехата с цветя в градината.
Цялото растение съдържа етерично масло, предимно съставено от дивинилсулфид, винилсулфид, има следи от меркаптан. Точното това е и съставката, която придава специфичния му мирис.
В листата на дивия чесън се съдържат значителни количества витамин С и силни фитонциди, които имат отлични фунгицидни и бактерицидни свойства.
Според последните изследвания пресният див чесън съдържа повече манган, магнезий, желязо и серни съединения, отколкото обикновения чесън. Дивият чесън е обявен за безспорен магнезиев цар сред растенията, със своите 1500 мг магнезий в 1 кг листа.
Дивият чесън се продава както пресен, така и замразен и сух. Предпочитайте пресните му листа, защото са  много полезни.
През зимата може да се съхрани, като се замрази във фризер. Ако отглеждате див чесън, можете да оберете младите му листа през април-май, а луковиците през есента. Луковиците му се използва подобно на тези на градинския чесън.
Дивият чесън е много популярен в китайската и европейската кухня. Съчетава се много добре с всички видове ароматни треви и зеленчуци. Използва се за овкусяване на сметанови сосове, студени супи, картофени ястия.
В неголеми количества придава страхотен вкус на млечни ястия и яйца. Дивият чесън се реже наситно. Най-често се използва за подправяне на омлети и салати, както и за вкусни печени картофи. Като цяло дивият чесън може да се използва във всички ястия, в които се слага магданоз.
Дивият чесън действа разширяващо върху кръвоносните съдове. Той снижава артериалното налягане, намалява нивото на холестерола в кръвта и неговото отлагане в стените на кръвоносните съдове.
Дивият чесън усилва сърдечните съкращения и забавя сърдечния ритъм. Притежава отлично фитонцидно действие, благодарение на което убива причинителите на различни инфекциозни заболявания – стафилококи, стрептококи, причинители на дизентерия, грип и други.
Дивият чесън влияе благоприятно върху стомашно-чревния тракт, при запек, остри и хронични разстройства. Премахва глисти и безсъние, оплаквания от високо кръвно налягане и атеросклероза, също виенето на свят и натискът в главата.
Дивият чесън е отлично лечебно средство при затруднения с дишането и наличието на храчки. Пресните листа пречистват бъбреците и пикочния мехур, стимулират отделянето на урина. Труднозарастващите рани зарастват по-лесно, ако се намажат с пресен сок от див лук.
Фактът, че дивият чесън съдържа повече серни съединения от обикновения чесън го прави най-добрият от всички култивирани видове чесън.
Дори и с много високо съдържание на сяра, той не оставя остър мирис след консумация. Това е така, защото сярата, намираща се в дивия чесън е свързана с протеин, докато при обикновения чесън тя е в свободна форма.
Магнезият, който се съдържа в големи количества в див чесън, е известен антистрес минерал, който предпазва сърцето и кръвоносната система. Манганът изпълнява и ключова роля в метаболизма на въглехидратите и мазнините в организма.
Той е необходим за изграждането на калций в костите. Добавянето на няколко стръка чесън в салатата е гаранция за по-добро здраве.

Учените са открили нови и полезни свойства на краставицата, които имат върху човешкото тяло направо чудотворно въздействие.
Всеки знае, че краставицата съдържа 95-98% вода, което я прави най-диетичния продукт. Но това не е всичко относно ползата от нискокалоричните зеленчуци. Изследователите са доказали, че краставиците са източник на огромни количества микроелементи, като захар, протеин, каротин, фолиева киселина, калий, фосфор, желязо, натрий, магнезий, хлор, манган, цинк, мед и хром, както и на хлорофил и витамини В1, В2 и C.
2-5% от състава на краставица са алкални соли, които спират процеса на стареене и предотвратяват образуването на камъни в бъбреците. Освен това, употребата на краставиците има благоприятен ефект върху щитовидната жлеза, сърцето и кръвоносните съдове, поради съдържащия се в тях лесно смилаем йод. Благодарение на сърцевината си, краставицата подобрява функцията на стомашно-чревния тракт и извежда холестерол от тялото.
Учените твърдят, че краставиците извеждат излишната течност от организма, подмладяват го, убират отоците, понижават кръвното налягане, подобряват паметта, укрепват сърдечния мускул и кръвоносните съдове, което води до тонизиране на кожата, заздравяване на зъби и венци. Този зеленчук е отличен продукт за отслабване.
От състава на краставицата всичкое полезно: сърцевината, семките и сока. Семена помагат за прочистването на организма от холестерол, а сока елиминира дългосрочните кашлица и солни натрупвания в костите. Освен това, зеленчукът е успокоително, обезболяващо и противовъзпалително средство.

Сусамовото семе е не само изключителен източник на мед и манган, но и добър източник на магнезий, калций, желязо, фосфор, витамин В1 и диетични фибри. В допълнение към тези ценни материали и витамини сусамът съдържа две уникални съставки – сезамин и сезамолин. И двете принадлежат към групата на така наречените лигнани, които имат понижаващи холестерола и увеличаващи запасите на витамин Е ефекти. Сезаминът предпазва черния дроб от неблагоприятното въздействие на кислорода.

Медта в сусама дава успокоение при ревматичен артрит. Ефективността на медта се дължи на факта, че тя е важен микроминерал, играещ роля в антивъзпалителните и антиосидантните ензимни системи.

Магнезият поддържа сърдечносъдовото и респираторно здраве. Той е много полезен в случай на въздушни спазми при аритмия, понижава високото кръвно налягане и възстановява нормалния сън при жени в периода  на менопаузата.

Калция помага в защитата от рак на колона, остеопороза и мигрена.

Цинкът е много важен за здравето на костите. Съдържащият се цинк в сусамовото семе е особено добро решение за мъже в напреднала възраст. Макар да се смята, че остеопорозата е характерна за жени след менопаузата се оказвва, че тя е потенциален проблем и за по-възрастни мъже, което означава, че те трябва да я включат в храната си, обогатявайки я с този минерал.

Фитостеролите, намиращи се в сусамовото семе, понижават нивата на холестерол. Те увеличават също и защитните сили на имунната ни система към риск от определени видове рак.

Сусамът има благотворно действие при бременни и малки деца заради съдържащите се в него хранителни вещества и особено фолиева киселина.

Преди употреба сусамовите семена обикновенно се препичат в тиган без мазнина. Поръсват се върху хлябове и сладкиши.

Сусамът е основен продукт при производството на халва, а смлян е познат като тахан – тахини и се използва в средния Изток и Средиземноморието.

Има два вида сусам – бял и черен. И двата вида се използват в азиатската кухня, главно за панировка, подправяне на салати и рибни ястия.

Използва се за подправяне на хумус, сосове за кебап, като най-често се смесва с лимон и чесън в хлебен сос в популярното арабско предястие mezze.

Белият сусам се използва в ястия от китайската, японската и корейската кухня, където месото и рибата се овалват в сусам, преди пътжене, за да се получу хрупкава коричка.

Черният сусам влиза в състава на gomassio, японска смес от подправки, и в ястия от ориз и азиатски спагети – noodles.

В България таханът се свързва предимно със сусамовата тахан халва.

От печеният сусам се произвежда особено ароматно олио, но вкусът му е доста изявен, затова трябва да се употребява с мярка.

Сусамовото олио е много подходящо за горещия климат – трудно гранясва, поради наличието на специфичното за сусама вещество „сезамолин“. При преработка ценните витамини и други активни съставки не се унищожават.

Сусамовото олио от непечен сусам е кехлибарено жълто, с естествен мек  вкус, който напомня на лешник. Сусамът трябва да се съхранява в херметически затворен съд на тъмно.

Тахини пастата при престояване се разслоява и преди употреба е необходимо да се разбърка добре.