Сусамовото семе е не само изключителен източник на мед и манган, но и добър източник на магнезий, калций, желязо, фосфор, витамин В1 и диетични фибри. В допълнение към тези ценни материали и витамини сусамът съдържа две уникални съставки – сезамин и сезамолин. И двете принадлежат към групата на така наречените лигнани, които имат понижаващи холестерола и увеличаващи запасите на витамин Е ефекти. Сезаминът предпазва черния дроб от неблагоприятното въздействие на кислорода.

Медта в сусама дава успокоение при ревматичен артрит. Ефективността на медта се дължи на факта, че тя е важен микроминерал, играещ роля в антивъзпалителните и антиосидантните ензимни системи.

Магнезият поддържа сърдечносъдовото и респираторно здраве. Той е много полезен в случай на въздушни спазми при аритмия, понижава високото кръвно налягане и възстановява нормалния сън при жени в периода  на менопаузата.

Калция помага в защитата от рак на колона, остеопороза и мигрена.

Цинкът е много важен за здравето на костите. Съдържащият се цинк в сусамовото семе е особено добро решение за мъже в напреднала възраст. Макар да се смята, че остеопорозата е характерна за жени след менопаузата се оказвва, че тя е потенциален проблем и за по-възрастни мъже, което означава, че те трябва да я включат в храната си, обогатявайки я с този минерал.

Фитостеролите, намиращи се в сусамовото семе, понижават нивата на холестерол. Те увеличават също и защитните сили на имунната ни система към риск от определени видове рак.

Сусамът има благотворно действие при бременни и малки деца заради съдържащите се в него хранителни вещества и особено фолиева киселина.

Преди употреба сусамовите семена обикновенно се препичат в тиган без мазнина. Поръсват се върху хлябове и сладкиши.

Сусамът е основен продукт при производството на халва, а смлян е познат като тахан – тахини и се използва в средния Изток и Средиземноморието.

Има два вида сусам – бял и черен. И двата вида се използват в азиатската кухня, главно за панировка, подправяне на салати и рибни ястия.

Използва се за подправяне на хумус, сосове за кебап, като най-често се смесва с лимон и чесън в хлебен сос в популярното арабско предястие mezze.

Белият сусам се използва в ястия от китайската, японската и корейската кухня, където месото и рибата се овалват в сусам, преди пътжене, за да се получу хрупкава коричка.

Черният сусам влиза в състава на gomassio, японска смес от подправки, и в ястия от ориз и азиатски спагети – noodles.

В България таханът се свързва предимно със сусамовата тахан халва.

От печеният сусам се произвежда особено ароматно олио, но вкусът му е доста изявен, затова трябва да се употребява с мярка.

Сусамовото олио е много подходящо за горещия климат – трудно гранясва, поради наличието на специфичното за сусама вещество „сезамолин“. При преработка ценните витамини и други активни съставки не се унищожават.

Сусамовото олио от непечен сусам е кехлибарено жълто, с естествен мек  вкус, който напомня на лешник. Сусамът трябва да се съхранява в херметически затворен съд на тъмно.

Тахини пастата при престояване се разслоява и преди употреба е необходимо да се разбърка добре.

Той може да редуцира всички симптоми, асоцирани с болестта на пътуването, например морската, като замаяност, повдигане и избиване на студена пот.

Доказано е, че джинджифилът е изключително полезен в редуциране на симптомите на гадене по време на бременост, дори и при най-тежката форма, изискваща хоспитализация.

Джинджифилът има антивъзпалителен ефект. Съдържа много съединения, наречени генгероли, които облекчават страдащите от остеоартрит и ревматичен артрит.

Предпазва от колоректален рак и рак на яйчниците. Гингеролите, основните компоненти на джинджифила, които са причина за отчетливия му вкус, ограничават растежа на колоректалните ракови клетки, а също и ги убиват, като предизвикат смъртта и асимилацията им.

Джинджифилът подобрява реакцията на имунната система. Загрява през студеното време, но може да предизвика и целебно потене, по време на настинки и грипове.

Немски учени са установили, че при потенето се получава защита от някои микроорганизми, включително срещу E.coli, Stahhylococcus aureus – често срещано кожно заболяване и Candida albicans.

Първоначално джинджифилът се е използвал предимно в медицината.

Пресният джинджифил има остър парлив вкус с аромат на лимон. В изсушен и стрит прах на вид се използва в кулинарията като подправка.

Резенчета пресе джинджифил се използват за направата на чай и като добавки в супи и сосове.  В източната кухня се приготвя по всички познати техноологии на печене, варене и пържене.

В Азия коенът се настъргва, накисва се във вода и с него се подправят ястия или пък се запържва.

Много е разпространен в сладкарството под формата на сладки и бомбони. Участва във всяко къри. В Англия и САЩ от джинджифилов екстракт се приготвя бира. В Германия са известни джинджифиловите курабийки и сладкиши, а в Китай го захаросват.

Пресният джинджифил трябва да се съхранява в хладилник в хартиена торбичка. Така се запазва за около три седмици.

Изсушеният джинджифил се съхранява в стъклен съд с капак на сухо, хладно и тъмно място. Може да се остави и в хладилника, където ще запази аромата си за една година.