За всекиго по нещо

Учител дал на един от своите последователи скъпоценен камък и му казал да отиде да го продаде, но след като му каже колко дават  за него. И ако цената го устройва ще го продадат. Ако не се намери човек, който да даде съответстваща цена, ще го запазят.
Първо ученикът отишъл при продавача на зеленчуци. В замяна той му предложил моркови и репички. Предложената цена в магазина не била по-добра. Там му предложили захар, олио или каквото той си избере.
Ученикът се върнал при учителя си и му разказал какво са му предложили като цена за скъпоценния камък.Тогава мъдрият човек обяснил, че тези хора не осъзнават истинската стойност на камъка и затова не предлагат реална цена. Предложил на ученика си да отиде при ювелира, очаквайки той да даде реалната цена.
Когато ученикът отишъл в ателието  и му предложил камъка, той извадил 1000 лева и заедно с камъка му ги дал. Младежът помислил, че той плаща 1000 лева за камъка, но е забравил да си го вземе. Ювелира обяснил, че парите дава само за това, че е имал възможност да огледа камъка, а самият той е толкова скъп, че той едва ли има толкова пари, за да плати истинската му стойност.
Щом един оглед струва 1000 лева, колко ли ще е цената му? Само истинският познавач правилно може да оцени нещата.
Вижте, всеки от нас има неповторимо вътрешно богатство, ако искате наречете го добродетели. Странно и то е толкова скъпоценно, че колкото повече му се наслаждават толкова то се увеличава.