Тази зима беше небивала досега. Тя не приличаше на никоя друга до момента. Студът бе сковал всичко. 27 градуса под нулата.

Хората се разтревожиха и завайкаха:

– Дано не се случи най-лошото! Ами ако замръзнат нивите?!

Капчуците закапаха едва през март и потекоха потоци води. Всичко се съживи. Дебелият слой сняг бе запазил посивите и хората си отдъхнаха от наслоилото се напрежение.

В началото на април зимата отново се върна с нова сила. Заваля сняг и радостта помръкна. Неочакваната промяна на времето разтревожи хората отново. Освен снега забушуваха и незапомнени бури.

Но когато снегът се стопи отново, хората станаха свидетели на чудо. Нивите им не бяха толкова много пострадали.

Людете се усмихнаха и си казаха:

– Бог дал, Бог взел. Каквото за другите, това и за нас!

Но де такъв късмет особено за сиромасите?

След студената и продължителна зима настана суша. Нивите не измръзнаха, но не можаха да израснат и да налеят добър клас. Как щеше да се жъне?

Но това не беше края.

Един ден тресна гръм. Голям тежък облак започна да се издига над къра. Над земята притъмня. От запад се появи огромна сиво-черна маса облаци.

Вятърът завъртя в игрив танц прахоляк, тръни и каквото намери. Гръмотевиците затрещяха бързо една след друга като картечница Те разтърсиха земята със страшната си сила. Ослепителни светкавици раздраха небето. Слънцето се уплаши и се скри зад облаците.

Разтърсващ гръм разкъса облаците. Падна мълния. Рукна пороен дъжд.

– Слава Богу, – благославяше дядо Петър, който бе коленичил на прага с високо вдигнати ръце нагоре.

Колко много значеше този дъжд за жадната земя.

Изведнъж се изви силен вятър. Клоните на дърветата започнаха да се превиват до земята. От пръстта започнаха да отскачат големи ледени топчета.

Потекоха мътни води по улиците. Дворовете побеляха от града. След това отново плисна проливен дъжд, който постепенно премина в тиха, напоителна влага. Захладня. Въздухът се освежи.

Листата на растенията бяха разкъсани и разхвърляни по земята като ненужни. Недораслите жита бяха смазани.

Хората се отчаяха. Безизходицата закрещя в сърцата им:

– От къде ще се намери брашно за хляб и храна за добитъка?!

В Германия е бил одобрен закон, който предвижда глоби до 50 милиона евро за социални мрежи, които допускат думи, насаждаща омраза в интервал от 24 часа.

Проектът за закона е бил представен през април 2017. Въпреки възраженията законът е бил гласуван през септември.

Германия се бори усърдно със думите, които унизяват малцинства и отделни индивиди или чрез които се проповядват терористични възгледи. Обвинените в предизвикване на расова омраза могат да бъдат осъдени на лишаване от свобода до 5 години.

Мерките ще се прилагат за всеки сайт, който може да се приеме като социална мрежа, без значение от броя на потребителите му.

Германия не е единствената страна, която предвижда подобни санкции. Европа одобри закон за съдебни дела срещу социални мрежи, които не премахват подобно съдържание.

В американската столица много по-рано е започнал фестивала на цъфтенето на вишните. Причината за това, е че дърветата са цъфнали по-рано от обичайното.

Основната част на фестивала се провежда на алеята на сакурата около басейна на Tidal близо до мемориала на  Джеферсън.

Хората излизат на улиците на столицата, за да се полюбуват на цъфналите вишни.

Този фестивал се провежда всяка година през април и привлича милиони туристи. В рамките на празника се провежда конкурс за красота, пускат се балони, маршируващи оркестри изнасят концерти, има изпълнения на известни личности и много други прояви. Фестивалът продължава четири седмици.

Честването на този празник е свързан с отбелязването на дружбата между САЩ и Япония. През 1912 г. Озаки Юкио, кмет на Токио, е подарил три хиляди дръвчета сакура на окръг Колумбия. От тогава всяка година се провежда традиционен фестивал на цъфтенето на вишните.

Дойде пролетта и според нашите предци, това става не през март, а през април.

По-точно в деня на пролетното равноденствие започва срещането на пролетта и продължава до 1 април.

Като всеки спящ, който се е събудил, мъничката фея на дома се събужда недоволна. Хората се опитват да я успокоят с каша, мляко и хляб.

Но само храната не е достатъчна, за да умилостивиш малката фея. На нея ѝ е нужно да се забавлява. За това хората организират местни гуляи, разигравания, шегуват се едни с други. Смях и шеги се чуват в къщата през целия ден.

С течение на времето за срещането на пролетта и домашната фея постепенно са забравили, но обичаят да се шегуват помежду си, хората правят и до днес.

Фразата „На 1 април не вярвай на никого“ звучи и сега актуално.

Кокичетата са едни от най-раните пролетни цветя.

Те е отнасят към семейство Кокичеви и са луковични растения.

За покълването и цъфтежа на 18-те вида от това цвете се изисква голямо количество вода и малко количество топлина.

Появата на кокичета зависи от метеорологичните условия: скоростта на размразяване и топенето на снега.

В зависимост от географското положение и климатични условия, те цъфтят от февруари до април.

Целият вегетативен период от появяването до увяхването на растенията е не повече от месец.