Ураганът беше опустошителен. Засегнал бе много домове, имаше изчезнали хора. Семейство Смит бяха чули вече новините и знаеха, че този опустошителен вятър летеше към тях.

Бащата на Мери, Арнолд Смит, бе включен на системи, които поддържаха живота му.

– Ами ако спрат тока? – нервно пристъпяше от крак на крак Мери.

– Иди до града, – посъветва я майка ѝ, – там в магазините не могат да нямат генератори. И да спрат тока, поради разрушения и аварии, чрез него ще имаме ток. Само дано ни се размине и ураганът пряко да не ни удари.

Мери пропътува цели 30 мили. Отиде в магазина, но там вече бяха разпродадени всички генератори. Тя стоеше и гледаше щастливите лица, които се бяха сдобили с толкова скъпоценната стока. Отчаяна и безпомощна Мери  се разплака.

Ричард бе търговец и току що се бе снабдил с желания генератор, но когато видя разплаканата жена, без да я пита, защо плаче, ѝ подаде своя генератор.

– Успокойте се и го вземете, госпожо, навярно на вас ви трябва повече.

Мери изтри сълзите си, изправи се, прегърна Ричард и каза:

– Много ви благодаря …. Вие сте прекрасен човек …. баща ми е тежко болен на системи, а това ще го спаси, ако спрат тока…. Много ви благодаря…..

Мъжът само се усмихна.

От околните бе наречен герой, само защото безкористно бе подарил току що закупения си генератор на жена, за която смяташе, че се нуждае повече от него.

Много са интересни състезанията, особено лекоатлетическите. Напрежение преди старта, изражението на лицата на състезателите устремени към финала, съсредоточените им погледи. Колко е приятно да видиш радостта на всеки получил награда си.

Ние поздравяваме и тези, които са постигнали личен рекорд, дори и да не са спечелили състезанието. Радваме се заедно с тях, защото са постигнали нещо повече от преди.

И в християнският ни живот е така. Всеки ден можем да се стремим да служим на Бога по-добре. Ние постоянно общуваме с Него и трябвало да копнеем за по-силна вяра.

Исус казва, че Той е лозата, а ние сме пръчките. Когато пребъдваме в Него, даваме плод.

Нека положим всички усилия за да принасяме добър плод, като тичаме към целта, да се уподобяваме на Христос и да пребъдваме в Него.

Господи, помогни ни да дадем днес най-доброто от себе си, за да бъдем верни твои ученици.

Сутринта беше мъглява. Доскоро беше валяло и всичко изглеждаше сивкаво и мрачно.

Надя погледна през прозореца, въздъхна дълбоко, тръсна глава и заяви:

– Щом дъждът е спрял има надежда. Веско, Мая, къде сте? Хайде обличаме се и ще излезем на разходка.

Чу се топуркане на детски крачета. Изведнъж зад вратата надникнаха два чифта очи, последвани от широка и радостна усмивка, грейнала на лицата на момче и момиче.

– Разходка ли? – каза момичето – Най-после …

– А как е времето? Спря ли поне да вали? – каза съвсем сериозно момчето.

Мая сръчка брат си и сърдито му каза:

– Времето, времето, ти все от времето се интересуваш. Не искам повече да съм затворена в къщи. Дори и сняг да е навалял пак ще излезем, нали, мамо?

– Обличайте се бързо, – усмихна се майка им.  – Излизаме на разходка.

Децата не чакаха повторна покана, втурнаха се към вратата, а след тях се чу смях, тропане на чекмеджета, скърцане на врати.

След десетина минути, двамата бяха готови и чакаха майка си на вратата.

След дъжда всичко беше мокро и сиво, но малко след това облаците се разпръснаха и слънцето се усмихна лъчезарно.

– Вижте, – посочи с ръка Мая към една паяжина, която бе изпъстрена с капчици вода. – Блестят като диаманти.

– Наистина, сякаш е покрита със скъпоценни камъни, – възкликна развълнувано Веско. – Истинска красота.

– Това ме подсеща за диамантената сватба, която празнуваха скоро баба ви и дядо ви, – каза Надя.

– Какво е това диамантена сватба? – попита Мая.

– Това означава, че цели шейсет години са живели заедно, – поясни Веско.

– И не са се карали? Не са се сърдили? ….. – полюбопитства Мая.

– Живота им не е бил лесен, – каза Надя, – но тъй като са го посветили на Бога, това коренно ги е променило и те са имали много благодат. Тя е достатъчна, когато чувстваме, че живота ни е мрачен и обременен.  Защото Божията сила в немощ се показа съвършена.

– Бог прави всичко правилни и красиво, – каза тихо Веско.

– Господи, дай ни да виждаме тази красота, – възкликна Мая.

Надя прегърна децата си и тримата шумно се разсмяха.

Властта притежава наркотичен ефект. Тя развращава нейните носители в права пропорционална зависимост от степента на своята неограниченост.

Абсолютната власт развращава абсолютно. За това властта трябва да бъде разделена на три клона – законодателна, изпълнителна и съдебна, за да се изключи възможността за злоупотреба с власт от страна на имащите власт, които са несъвършени хора.

Властта при това неизбежно отслабва, но това се компенсира чрез ясно разграничаване на правомощията на различните клонове на властта.

Четвъртата власт – медиите, изпълнява ролята на обществен санитар. Тя се вглежда и осветява всичките тъмни ъгли, където могат да се завъдят тоталитарни чудовища.

Всичко това е възможно при уважение на закона, т.е. при относително високо ниво на развитие на общественото съзнание.

Ограничаването на властта е нужно за благото на народа, така че когато властта не е безконтролна, представителите на властта в голяма степен чувстват своята отговорност и правят не това, което си наумят, а това, което ще послужи за доброто на масите.

Необходимо е да добавим, че разделението на властите трябва да бъде реално, а не фиктивно, а медиите е необходимо да бъдат независими и да не се влияят от определени лица или групи.

Донка е интересна жена, все ще се забърка в нещо, а после ще съжалява.

Една сутрин бе излязла за работа и отиваше към спирката.

През нощта бе вала силен дъжд и навсякъде имаше кал и локви.

Приближаваше един от градските автобуси. Гледа Донка запъхтян мъж тича насам, а след него двама полицая. Те пъхтят след него, а лицата им бяха напрегнати.

Донка си помисли: „Ще помогна на полицаите да хванат престъпника“.

Речено сторено. Когато мъжът я наближил, тя му подложи крак и мъжът падна в близката локва.

Но полицаите ги подминаха, без да им обърнат внимание и продължиха да тичат право към автобуса.

Човекът стана от локвата, потърси с очи глупака, който му погоди този номер и когато видя Донка на среща си и зашлеви един шамар.

А ето каква била работата. Мъжът и полицаите закъсняваха за работа и тичаха да хванат автобуса.

Мъжът явно закъсня за работа, защото отиде да се преоблече, а помощничката се оказа с насинено око.