Дълго време е съществувала легенда, че слоновете отиват да умрат на непристъпни слонови гробища.

Това мнение се е сформирало поради това, че в саваните и джунглите никой не е намирал бивни на умрели слонове.

И едва през двадесети век изследователи изяснили, че Hystrix africaeaustralis изяждат бивните. Така те задоволяват нуждата си от много минерални вещества.

Hystrix africaeaustralis често се качват по дърветата, търсейки храна. Понякога падат на земята и се нараняват от собствените си игли.

За да се предотврати инфекцията, организмът на тези животни произвежда мастни киселини, които покриват иглите и изпълняват функцията на естествени антибиотици.

Месото на Hystrix africaeaustralis е нежно и сочно, подобно е на заешкото.

Най-доброто качество „слонова кост“ се добива не от бивните на слоновете, а от кучешките зъби на хипопотама. Към понятието „слонова кост“ се отнасят зъбите на дива свиня, бивните на мамут и морж, даже и зъбите на кашалот.

За последните 150 години средния размер на бивните на слоновете, както африканския, така и азиатския е намалял два пъти. Биолозите смятат, че това е свързано с бракониерството.

Хората убиват по-големите слонове. За това по-дребните слонове с малки бивни имат шанс да оставят потомство.

Бивните на умрелите слонове се изяждат от таралежи, които по този начин задоволят нуждите си от минерални вещества.

Поради спада на търговията със слонова кост на пазара са почнали да стават популярни бивните на мамута.