Времето бе стегнало в студената си хватка всичко живо. Леката снежна покривка, която се бе задържала, само напомняше, че е валяло сняг, но не достатъчно.
Зимата е хубав сезон, но повечето хора предпочитат да я прекарат край печката. От топлината в стаята се възползваха Нина и Алекс. Брат и сестра, които обичаха да четат и споделят различни идеи помежду си.
– По-рано не е имало рак, – каза Нина.
– Защото не са го диагностицирали, – опонира Алекс. – Човек просто си умира и това е.
– Нямало е проблеми с контрацепцията, – Нина продължаваше да изброява особеностите на миналото.
– Е, да жените просто са раждали и износвали децата си в мраз и глад, – съгласи се донякъде Алекс.
– След откриването на Америка, половината Европа е умряла от сифилис, а половината от индианците са умирели от грип.
– В Англия, по времето на Хенри и Анна Болейн, един обикновен грип е погълнал половината от Лондон, – отбеляза Алекс.
– О, за жените е нямало проблеми, – иронизира Нина, – защото те нямали паспорти и са били без права. За това били бити и малтретирани. И това не се е смятало за никакъв проблем или престъпление. При извънматочна бременност, просто умирали, а когато матката им изпадала при тежка работа това изобщо не се вземало под внимание.
– Ако погледнеш мемоарите на Екатерина II, тя е била императрица, освен красиви рокли и разкошни балове, тя пише, че е имало варицела, женски проблеми, трудности в живота, …
– Какво искаш да кажеш, че сега живея много по-луксозно от една императрица? – засмя се Нина.
– Забележи, преди 100 години ако бяха заболели белите ни дробове, умираме, защото тогава медицината не е имала лек за тази болест.
– Ако сега ме питат: „В кое време бих искала да живея?“ Бих отговорила: „Сега“. Не знам какво ще бъде бъдещето, но сега имам: дънки, маратонки, дезодоранти, лична собственост, паспорт, контактни лещи, хигиена и контрацептиви, възможност да работя и да учи във всяка страна. Мога просто да се разведа, защото не искам да живея с този мъж.
– Но можеш да получиш травма или шок, – вметна Алекс.
– Мога да карам кола, – продължи да изброява Нина, без да обърне внимание на думите на брат си. – Както и да се науча да се бия, за да защитя себе си и моите близки и да бъда лишен от свобода заради прекомерната самозащита.
– Но няма да хвърлят камъни по теб и няма да бъдеш бутнат от скала или опозорена по някакъв друг начин, – добави Алекс.
– В това общество има много проблеми, но в сравнение с това, което е било, то е страхотно.
– И тези, които искат да се върнат назад, просто не разбирам къде ще отидат?
– Разбираш ли колко усилия са положени, за да стане това, което е сега?
– За това аз съм щастлива да живея тук и сега, – плесна с ръце Нина.
– Опознаваме всичко, като сравняваме, съзнателно или несъзнателно, себе си с другите, с епохата, с миналото, с културата, със здравето или медицината. Но оглеждайки се назад трябва да осъзнаем, че това, което имаме тук и сега не е малко и недостатъчно, за да бъдем щастливи.
