Веднъж един човек в група от хора разказвал за Бога и житейските изпитания.
Своя разказ той завършил с думите:
– В края на краищата всичко ще бъде добре.
– А ако въпреки това не бъде добре? – попитал един от присъстващите.
– Ако не е добре, това означава, че още не си стигнал края, – усмихнал се човекът.
Имате два привидно идентични пръта. Един от тях е магнит.
Възможно ли е, без да се използват допълнителни прибори или други метални предмети, да се определи кой от прътите е магнит?
Сега е ваш ред. Ще ви подскажа малко. Помислете внимателно, къде напрежението е максимално? Това може да ви помогне да експериментирате с двата пръта.
Не се отчайвайте, ако не сте се досетили. Ето ви и ….
Отговор: Магнитът има максимална стойност на магнитното напрежение в краищата си, а в центъра тя е нула. Ако съедините двата пръта под формата на буквата „Т“ и те се „прилепват“ един към друг, магнитен е този, който докосва другия с края си.
Ако изтиквате лимон без специални приспособление, не е възможно да го изстискайте до края.
За да изцедите сока изцяло, пуснете го в гореща вода за няколко минути.
Натиснете лимона с дъска, докато изстива и може да се окаже натиск върху него.
Също се постига, когато подгреете лимона в микровълнова печка.
Ако са ви нужни само няколко капки, пробийте кожата на лимона с пръчка и внимателно натиснете.
Баба Поля разхождаше своето куче, дребен пудел. Кучето беше не по-голямо от котка. То бе рошаво и доста пъргаво.
В един момент баба Поля се спря да поговори със съседката, а пуделът се понесе из двора, за да си избере място, където да се изходи.
Пуделът замря, тялото му зае напрегната поза. То бе цялото съсредоточено в това, което вършеше. Чакаше напрегнато, докато не свърши исканото от природата му.
На самия край на късата опашка на пудела се клатеше нещо топчесто, доста тъмно на цвят.
Наблизо летеше врана. Дали пуделът се намираше на територия, която тя смяташе за своя или това, което се бе захванало за опашката на кучето ѝ трябваше за отопление на гнездото ….. не знам.
Така или иначе враната косо, но в същото време уверено започна да приближава кучето, прицелвайки се с клюна си върху висящото нещо от опашката му.
Но май нещо не вървеше, както трябва. С какво ли е нахранила старицата кучето си?
Пуделът започна нервно да пристъпва напред назад. Враната отскачаше, но решимостта ѝ не я напусна. Накрая птицата избра подходящият момент, хвана здраво нещото клатещо се на опашката на кучето и със всичката си сила го дръпна.
Пуделът започна да джавка пронизително, а враната без да остава започнатото, бързо и успешно го приключи.
Баба Поля не можа веднага да разбере какво става.
– Защо тази врана кълве кучето ми? – не можеше да се начуди старата жена.
От къде можеше да знае тя, че враната е помогнала на нейния любимец, да се отърве от нещо, което неприятно се бе залепило за опашката му?
Това откритие може да сложи край на драскотините и малките дефекти.
Учени от Великобритания са разработили нов полиуретан, който се поправя сам. Той може да се втечни, ако връзките между клетките му се нарушени.
Сместа не е токсична за хората. Тя може да бъде използвана в автомобилостроенето и в медицината.
Изобретението може да удължи живота на бинтовете, предпазвайки заздравяващата кожа от увреждания, които се появяват от честата смяна на превръзките.
Екипът от учени продължава да изследва свойствата на полиуретановия материал, за да проучи дали може да се използва за биоразградими шевове след операция.
В автомобилната индустрия материалът би покривал външната и вътрешната част на автомобилите, намалявайки драскотините.