През 1829 г. Уилям Остин Берт из Маунт Вернона, щата Мичиган е патентовал прародителят на бъдещата печатна машина.

Изобретението представлявало кутия, изцяло направена от дърво.

Въртящата се ръчка, която печата, трябвало да изчака, докато се стигне до нужната буква.

А след това с друга ръчка я насочвала към хартия.

Това откритие може да сложи край на драскотините и малките дефекти.

Учени от Великобритания са разработили нов полиуретан, който се поправя сам. Той може да се втечни, ако връзките между клетките му се нарушени.

Сместа не е токсична за хората.  Тя може да бъде използвана в автомобилостроенето и в медицината.

Изобретението може да удължи живота на бинтовете, предпазвайки заздравяващата кожа от увреждания, които се появяват от честата смяна на превръзките.

Екипът от учени продължава да изследва свойствата на полиуретановия материал, за да проучи дали може да се използва за биоразградими шевове след операция.

В автомобилната индустрия материалът би покривал външната и вътрешната част на автомобилите, намалявайки драскотините.

Представител на регионалния бизнес Олег Марковчук е разработил ново устройство за златодобиване. Чрез него се извлича от рудата 20-25 % повече благородни метали.
Разработката е на омския инженер Олег Марковчук. Тя помага на миньорите да добиват 25 % повече злато и благородни метали. Устройството сортира малките късове злато и намалява загубата на ценни метали.
През пролетта на 2014 г. първият прототип докарали в Магадан. Златотърсачите оценили изобретението и помолили за модул през новия сезон.
Стойността на модула е 1 милион рубли. Той се самоизплаща за 1,5 месеца. Миньорите от цяла Русия и близките страни са се наредили на опашка за да го закупят.
Единственият конкурент, който напомня на устройството на инженер Марковчук е американският апарат Кнелсон. Апаратът на Кнелсон също очиства рудата, но загубата на злато е по-голяма. Рудата се промива няколко пъти на час. Освен това, Омската разработка работи без допълнително обслужване няколко дни.