Забелязали ли сте, че като християни не оказваме достаъчно положително влияние на околните. Защо става така?
Само християнинът, който отказва да направи компромис по въпросите на почтеността и етичните принципи може ефективно да свидетелства за Христос.
Номиналният християнин е склонен да се води по светските закони. Той затваря очите си пред нечестивите дела, защото се страхува да не предизвика неудоволствие в света. Игнорира ясната библейска заповед: „Не се съобразява с тоя свят“.
Ние ще бъдем в състояние да живеят благочестиво и да окаже положително влияние върху безбожния свят, само следвайки гласа на Духа, ежедневно умирайки за себе си, всецяло предавайки се на Христа.
Кой кого изменя, светът теб или ти него?

Страхът ни пречи да говорим за нашите убеждения и да слушаме мнението на други хора. Ние се страхуваме, че някой ще ни отхвърли, ще отправи предизвикателство към нашите възгледи, а може да разклати и вярата ни. Но ако това е така, би трябвало да се замислим, колко дълбоки са нашите убеждения.
Исус не е имал подобни страхове. Той не е имал причина да се изолира от хора с друго мислене Христос знаеше къде минава границата между милосърдие и компромис и в това трябва да го следваме.
Никой в ​​света не е имал такова отворено сърце, като Исус. Неговите убеждения бяха толкова твърди и непоклатими, че той не се страхува да говори с какви да е хора, уверен, че те не могат да Го съборят или да го разколебаят.
Никога не губи увереност в истинността на Евангелието! Но, подобно на Исус, се обръщай към всички с „истинска любов“.

Често родителите не забелязват или не придават особено значение на това, че децата им си съперничат. И едва когато това стане прекалено очевидно, родителите започват да реагират.
Поведението на родителите има голямо влияние върху психиката на детето. Родителите трябва да помогнат на децата си, да преодолеат конфликтите и да подобрят отношенията помежду си.
Децата често се бият и между тях възниква конкуренция. Всичко започва от малка кавга и достига до ожесточена борба. Конфликтите между децата се появяват, когато родителите им отделят малко време и внимание за тях.
Една от най-често срещаните причините е поява на бебе в дома.
Не сравнявайте децата си, показвайте им, че ги обичате еднакво.
В противен случай, можете да унищожите самочувствието на по-голямото дете и да посеете възмущение и огорчение към брат му или сестра му. Прекарвайте повече време с децата си, играйте с тях, отнасяйте се с тях еднакво, без да ги делите.
Старайте се да бъдете еднакво строги към тях, ако направят нещо не както трябва, но в същото време обяснявайте на по-големите, че имат по-голяма отговорност, отколкото по-малките. Обяснете им това така, че да чувстват вашето разбиране и подкрепа.
Помогнете на децата си, да не се карат, а да намират необходимите думи за разбирателство. Говорете им, че те вече са възрастни  и самостоятелни хора, и сами трябва да намират начини, за да оправят взаимоотношенията си. Ако забележите, че между тях не се получават нещата, опитайте се да намерите решение и направете някои компромиси.
Тогава в бъдеще между тях няма да има неразбирателство и лоши отношения.
Не сравнявайте децата си, защото всяко дете е личност и има своите индивидуални качества.
За да се научат децата ви да решават проблемите си, опитайте се да не се намесвате в конфликтите им, но ако все пак е необходимо съдействието ви, станете посредник помежду им, изслушайте и двете страни, това ще ви помогне да откриете причината за враждата им.

Един ден ще дадем отчет за живота си пред Бога. Когато имаме това предвид и  такова дългосрочно мислене, то ние ще внимаваме в това, което казваме това, което правим и когато се опитваме да впечатлим някого. За тези хора, които угодничат, за да бъдат харесвани има противоотрова.
Осъзнавайки, че трябва да даваме сметка за всяка дума, която казваме, постоянно ще се запитваМе: „Бог одобрява ли това, което току-що казах, или не, или търся одобрение от човек, на когото говоря в момента“.
Знам, че когато кажа, че съм христянка ми задават възможно най-трудните въпроси, за да ме поставят в неловко положение. И в действителност, някои хора умишлено се опитват да ме накарат да се откаже от това, което казва Библията.
Когато моята човешка природа иска да бъде харесвана, тогава правя компромис, отклонявам се, шегувам се, и не казвам истината.
Чувал съм някои хора да казват: „Аз просто оставям това на Бога“ или „Всеки трябва да се осланя на собствения си ум“. За това има само една дума – измъкване! Такива „коректни“ хора, които искат да бъдат харесвани, не стоят зад истината.
В тези моменти, когато ми се е искало да кажа нещо, което е било коректно и няма да обиди никой, но е било лъжа, си напомням какво ме очаква, когато трябва да отговарям за това.
И в този момент, когато съм под натиск, си припомням какво Исус Христос е направил за мен на кръста. Той не се отрече от Мене, а умря за греховете ми. Аз му дължа живота си. Той ме е създал. Той ме е спасил и ми е простил. Няма да се отрека от Него.
Спомням си, че един ден и аз ще давам отчет пред Бога. И в този момент Бог ще каже: „Какво каза в разговор с еди кой си по време на работа? Какво каза на приятеля си в училище?“ Почтеността е по-важна от популярността.
И накрая, казвам истината и всичко ненужно отпада.
„Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и в славата на Отца и на Своите ангели“.