Един ден ще дадем отчет за живота си пред Бога. Когато имаме това предвид и  такова дългосрочно мислене, то ние ще внимаваме в това, което казваме това, което правим и когато се опитваме да впечатлим някого. За тези хора, които угодничат, за да бъдат харесвани има противоотрова.
Осъзнавайки, че трябва да даваме сметка за всяка дума, която казваме, постоянно ще се запитваМе: „Бог одобрява ли това, което току-що казах, или не, или търся одобрение от човек, на когото говоря в момента“.
Знам, че когато кажа, че съм христянка ми задават възможно най-трудните въпроси, за да ме поставят в неловко положение. И в действителност, някои хора умишлено се опитват да ме накарат да се откаже от това, което казва Библията.
Когато моята човешка природа иска да бъде харесвана, тогава правя компромис, отклонявам се, шегувам се, и не казвам истината.
Чувал съм някои хора да казват: „Аз просто оставям това на Бога“ или „Всеки трябва да се осланя на собствения си ум“. За това има само една дума – измъкване! Такива „коректни“ хора, които искат да бъдат харесвани, не стоят зад истината.
В тези моменти, когато ми се е искало да кажа нещо, което е било коректно и няма да обиди никой, но е било лъжа, си напомням какво ме очаква, когато трябва да отговарям за това.
И в този момент, когато съм под натиск, си припомням какво Исус Христос е направил за мен на кръста. Той не се отрече от Мене, а умря за греховете ми. Аз му дължа живота си. Той ме е създал. Той ме е спасил и ми е простил. Няма да се отрека от Него.
Спомням си, че един ден и аз ще давам отчет пред Бога. И в този момент Бог ще каже: „Какво каза в разговор с еди кой си по време на работа? Какво каза на приятеля си в училище?“ Почтеността е по-важна от популярността.
И накрая, казвам истината и всичко ненужно отпада.
„Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и в славата на Отца и на Своите ангели“.

Във влака пътуват майка с дете. Жената търси нещо в чантата си и за това извади всичко от нея. Детето видя две опаковки с лекарства, взе ги и се обърна към майка си:
– Мамо, дай ластичето, с което лелята в аптеката беше вързала тези опаковки с лекарства! Те трябва да са събрани…..
– Синко, – отговори, майката, – ластичето някъде се загуби.
Момчето започна да капризничи, търсейки ластичето, като настояваше, че така трябва. Тогава майката предложи да ги вържат с една панделка. Момчето помисли малко и се съгласи.
Всичкото това наблюдава един мъж в купето. Когато детето заспа, той попита майката:
– Защо е необходимо всичко това? Защо не игнорирахте напълно глупавото изискване на детето? Нима има значение дали тези опаковки са вързани заедно или не?
Майката каза:
– Така се учим да се разбираме един друг. Сега това може да е малко нещо, но по-късно отстъпвайки и правейки компромис ние ще можем да се споразумеем за нещо по-важно.

Да премълчиш не означава да се съгласиш или да направиш компромис. Това означава да останеш глух. Глух към какво?

Често ние си премълчаваме, защото не чуваме и сме станали глухи към човешката болка и мъка.

Нека да бъдем чувствителни към нуждите на другите и да не оставаме безразлични.

Това, което сега изглежда, сякаш не ни засяга, ще даде отражение в живота ни напред.

Не се самозалъгвайте, всяка мъка, всяка болка, която не е намерила откли, рикошира във всеки един от нас.

Когато си в пубертетна възраст има значение как се обличаш. Младо момиче на тази възраст твърдеше, че някои от дрехите, които облича са й противни.
Доста млади хора умеят да се обличат модерно и практично, но повечето се чувстват неудобно в модерните дрехи и въпреки това продължават да ги носят. Те твърдят, че да отстояваш правата си не винаги си струва. Обществото им казва да бъдат различни, но в същото време рекламите ги бутат в общото русло.
Как трябва да се облича един млад човек, хем да е доволен от вида си, хем да се хареса на родители и приятели? Трудно осъществимо.
В крайна сметка подрастващите правят компромис със своите ценности, за да се впишат в средата. Младо момиче твърдеше, че за да изкара гимназия без да бъде тормозено, трябвало да се облича така, че да се хареса на своите връстници.
Това са бъдещите лидери на нацията ни, а в какво ги превръщаме? Не е ли време за промяна?