Дочо отново роптаеше:
– Какво ще стане ако не се помоля? Трябвало да говоря с Бога. Нужно ли е?
– Ако молитвата за теб е нещо, което трябваш да отметнеш от списъка за неприятни задължения или чувстваш натиск да кажеш правилните неща по правилния начин…….
– Да, така е, – Дочо прекъсна баща си.
– Навярно не си повярвал в силата на молитвата, защото си се разочаровал много пъти, че не си получил отговор, – продължи баща му спокойно. – Бог не иска да гледаме на молитвата по този начин.
– А как? – повече с неудоволствие, а не за да разбере попита Дочо.
– Той я е създал като начин да Го опознаваме. И не трябва да я използваме като бизнес сделка или списък на желани предмети. Целта на молитвата е да се доближаваме до Бог.
– Да се доближим, да Го познаем… – намръщи се Дочо.
– Бог иска да гледаме на Него като на приятел, който винаги е готов с радост да ни изслуша. Той никога няма да ти каже, че споделяш прекалено много. Не се разсейва и не е прекалено уморен, за ни отдели цялото Си внимание.
Дочо пристъпваше от крак на крак и си мечтаеше по-скоро да се отърве от това досадно бреме, а баща му продължи:
– Той винаги е готов да продължите от там, където сте прекъснали преди, без да ти се сърди.
Дочо само вдигна рамене и нищо не каза.
– Нали всеки ден те питаме с майка ти, как е минал деня ти, но отговор като „добре“ не ни задоволява, защото ние искаме да знаем: Какво те е вълнувало? Какви препятствия си имал? Нещо тревожило ли те е? …. Колко повече Бог иска да чуе всичко това.
Дочо само въздъхна отегчено.
– На Господа трябва да говориш като на най-добър приятел, – поклати глава бащата. – Следващия път, когато се почувстваш тъжен, ядосан, напрегнат, въодушевен или готов да избухнеш, не е ли по-добре вместо да се обадиш на приятел, да го споделиш с Бог?
– А мога ли да не го казвам на глас?
– Той знае и мислите ти. Просто отдели време да споделиш нещо истинско с Него.
