Когато източник на нашата вяра е Исус Христос, тя не може да се опише с никакви думи. Тогава ние се радваме с „неизказана и преславна радост“.
Истинският отговор за депресиите и кавгите в света е Христос. Той може да ни избави от унинието и обезсърчението и да ни дари с оптимизъм и надежда.
Твърдата ни вяра в Христос ни води до хармония с Бога, дава ни радост, мир и добро настроение.
Защо?
Защото Той ни обича и нищо не може „да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ“.
Ако ние напълно му се доверим, в сърцето ни няма да има място за тъга.
Нека твоето сърце бъде изпълнено с радост и оптимизъм!

Може и да отричаме ​​съществуването на злото, да вярваме, че светът е пълен основно с добри хора. Хора, които са безкористни и винаги мисли за другите.
Но в този мироглед има проблем. Той не пасва с реалността. Просто включете телевизора или вземете вестника. Нашият свят е пълен с разбити взаимоотношения, нарушени обещания, изнасилване, малтретиране, убийство, блудства с деца, тероризъм, както и всички видове зло. Злото е навсякъде около нас.
В Библията се казва, че поради нашата природа, ние преди всичко мислим за себе си. Никой от нас, естествено, не мисли за това, което е най-добро за света около нас или какво иска Бог от нас. Вместо това, ние се концентрираме върху това, което е лесно, удобно и желателно.
И когато Бог погледна на земята в дните на Ной вероятно си е казал: „Каква бъркотия! Какво са направили хората със себе си, с другите, с планетата и с това, което съм им дал? Те са прецакали всичко“.
И в Библията се казва, че Бог се “ … огорчи се в сърцето Си“.
Така Бог чувства състоянието на света днес. То разбива сърцето му.
Съществуването на злото доказва необходимостта от ад. Небето е перфектно, но никой от нас не е перфектен.
Но ние имаме още една възможност. В Библията се казва, че въпреки нашето несъвършенство, поради греха, Исус плати цената за нашите грехове.
Можем да прекараме вечността с Исус, вместо да сме отделени от Бога в ада.

Децата, когато се нуждаят от нещо, не се срамуват да поискат от родителите си. Всяко нормално дете направо и без да се стеснява иска, това, което му е необходимо.
Библията се обръща към Божиите чада: „Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно“.
Бог много добре знае, как ние зависим от Него за нашите ежедневни нужди. Ето защо Исус казва: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори“.
Каква грижа те измъчва? Може би сърцето ти е притиснато от ежедневни трудности? Притеснява те безпокойство за утрешния ден?
Разберете, вие сте Божии деца, чрез вяра в Христа, можете да се доверите за всичко на Исус, знаейки че Той ви обича и може да ви помогне.
Хвърли бремето си, принесете го „с дръзновение пред престола на благодатта“ и го остави там.

Страхът ни пречи да говорим за нашите убеждения и да слушаме мнението на други хора. Ние се страхуваме, че някой ще ни отхвърли, ще отправи предизвикателство към нашите възгледи, а може да разклати и вярата ни. Но ако това е така, би трябвало да се замислим, колко дълбоки са нашите убеждения.
Исус не е имал подобни страхове. Той не е имал причина да се изолира от хора с друго мислене Христос знаеше къде минава границата между милосърдие и компромис и в това трябва да го следваме.
Никой в ​​света не е имал такова отворено сърце, като Исус. Неговите убеждения бяха толкова твърди и непоклатими, че той не се страхува да говори с какви да е хора, уверен, че те не могат да Го съборят или да го разколебаят.
Никога не губи увереност в истинността на Евангелието! Но, подобно на Исус, се обръщай към всички с „истинска любов“.

Разказват, че по време на една от проповедите на Сундар Синг в залата нахлули група индуси, които го пребили от бой и избягали.
Побойниците били местни жители. Присъстващите ги познавали и възмутени от деянията им, искали да ги предадат в ръцете на правосъдието.
Имало и такива, които казали, че сами ще се разправят с тях.
Сундар Синг ги изслушал и казал:
– Братя, аз съм потърпевшият и имам друго предложение. Хайде да им простим, както Христос е простил на тези, които го разпънаха или като Стефан, който прости на тези, които го убиваха с камъни.
Простете, освободете провиненият от глоби и санкции. Не отвръщайте с омраза, сменете гнева с милост.
Да простиш, не означава просто да кажеш: „Прощавам ти!“, това означава да премахнеш от сърцето си раздразнението и лошото чувство към съгрешилия.
И за да направим това, ние трябва да припомним нашите грехове. И навярно ще си спомним за не много добри дела, за които и самите ние не можеш да си простим.
По време на война печели тази страна, която гони противника, но не е така на християнското бойно поле. Още по-голям укор за врага е, когато човек не само не отвръща на зло със зло, но обича враговете си.
Прости от все сърце на този, който ти е причинил зло. Прости обидата, която си получил от своя ближен.
Исус Христос казва: „И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения. Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията“.