„Ако славата е мое достояние, аз не мога да я избегна, а ако ли не, най-дългият ден ще ме изпревари, докато я преследвам“. С тези думи американската поетеса Емили Дикинсън доста мъгливо е изразила отношението си към успеха.
Ясно е, че в нейният живот парите и признанието не са имали място.
На Емили не ѝ провървяло, тя е живяла във време, когато жените практически никъде не били издигани, а на такива жалки опити да се пишат там някакви си стихчета се гледало от високо.
Въпреки това, упоритата Емили, не се вслушала в подигравките и злословието на тълпата. Тя непрестанно пишела и то само стихотворения.
Нейната писателска дейност достигнала гигантски размери. В избраните ѝ съчинения имало около 1789 стихотворения.
Въпреки това само седем от тях са били публикувани, докато е била жива. Емили не се е омъжила, през целия си живот е живяла без прекъсване в родния си Масачузетс и е починал на 55-годишна възраст от възпаление на бъбреците.
Сестрата на поетесата предала стихотворенията ѝ на критика Томас Хигинс. Те му направили силно впечатление.
През 1890 г. в Бостън бил издаден първият ѝ сборник от стихове и бил преиздаден 11 пъти.
Американски суфражетки обявили Дикинсън за свой рупор, а нейната племеница Емили Марта Бянчи се разровила в семейните архиви и с голяма изгода за себе си издала, считащите се за изчезнали творения на поетесата.

Черният пипер е най-широко разпространената подправка в европейската кухня, позната още от древността и ценена заради вкуса си и заради употребата си като консервант.

Черният пипер подобрява храносмилателния процес и процесите на чревния тракт. Той стимулира вкусовите центрове като до стомаха се изпраща сигнал да се увеличи отделянето на хидрохлорна киселина, с което се подобрява храносмилането.

Освен това тази подправка има диафоретични, увеличаващи секретирането на пот,  и диуретични, увеличаващи уринирането, свойства.

Черният пипер е демонстрирал впечатляващи антиоксидантни и антибактериални ефекти. Тази подправка помага не само за извличане на максимална изгода от храната, но и външния слой на зърната му стимулира раздробяването на мастните клетки, запазвайки стройната фигура, като в същото време предоставя енергия за изгаряне.

Смленият черен пипер, често наричан само „пипер“, се намира, заедно със солта, на почти всяка трапеза в някои части на света.

Черният пипер може да прикрие не до толкова пресния вид на храната, която се сервира.

Съхранявайте черния пипер в здраво затворен стъклен съд на хладно, сухо и тъмно място.Пиперът на зърна може да бъде съхраняван за по-дълго време, докато смленият ще се запази пресен за около три месеца.

Черният пипер може да бъде и замразяван, но вкусът и аромата му ще са доста по-отчетливи. и резки. Добавяйтепрясно смления от вас пипер в края на готвенето на ястието, тъй като при по-дълга топлинна обработка, той губи аромата си и вкусовите си качества.

Тази фраза е пословица и съвсем не е лишена от смисъл.
Представете си човек, който ви засипва с лицемерни фрази. Мошеникът се опитва да постигне нещо за своя изгода, но за сметка на вашата доверчивост. За да постигне целта си, той ви убеждава да изпълните редици необходими комбинации, в които според него няма никакъв риск.
Това е и значението на „меко постилане“.
Но не всичко върви „по вода“ и вие се сблъсквате с трудности, за които вашият подбудител не ви е предупредил. На вашата доверчивост се обръща гръб и резултатът не отговаря на очакванията.
За това на меко послана постеля, трудно се спи.
Ето как можем да перефразираме тази пословица днес:
Ако някой натрапчиво ви убеждава да изпълните искането му, бъдете внимателен, има вероятност да се натъкнете на неприятности.
Ако слушате красива реч за висока заплата и отлични условия за работа, не забравяйте, че „хубаво място никога не остава празно“.
Когато отивате да пазарувате, избягвайте продавач, който ви „догонва“ с фразата „купете си от най-свежото“. 99 процента е сигурно, че някой се опитвате да ви продаде стока с изтекъл срок.
Значението на фразата „Меко ако си постелеш, трудно ще спиш“ може да се тълкува и като лошо гостоприемство, което не се усеща, когато стоиш на прага на вратата.

Малкият Иван позволява да го държат на ръце само тези, който той харесва. Не знам как децата разбират, но в своя избор те винаги са чисти и искрени пред себе си и околните.
Ако харесват човека стават приятели с него, играят, търсат го, но ако не им допадне, не го допускат до себе си.
Що се отнася до живота ни вече като по-големи, то нашето обкръжение вече е въпрос на престиж. Ти не си много искрен, но ми харесваш защото от теб имам изгода, ти си ми удобен, перспективен, обещаващ и т.н.
Може би децата знаят по-добре какво е любов? Ние забравяме….. Даже не знам на каква възраст… И само, ако нашето приятелство от детството ни премине  през целия ни живот, то става един вид любов. Любовта като чувство всеобгръщащо, прощаващо на всичко, искрено и дълбоко.
Какво можем да научим от децата?
Избирайте хората от вашето обкръжение по сърце и душа. Станете приятели по интереси. Обичайте искрено!

В тихия следобед млад човек се опитваше да заговори седналия на масата, под чадъра на заведението, мъж.

– Има само една книга, която е достойна за внимание.

Желанието на младия човек бе да сподели уникалността на Библията. Беше пригодвил и екземпляр от нея, за да я подари на мъжът, ако той проявеше някакъв интерес.

– Какво толкова ценно има в нея и тя се продава, като другите книги. Не ми трябва. – с досада каза мъжът.

Той махна с ръка неопределено нанякъде и добави:

– Не си падам много по книгите. Не обичам много да чета. Виж, ако са закони, – засмя се мъжът., – четем ги, за да научим как да ги заобикаляме.

Той беше солиден, с костюм, вратовръзка и всичко, което се полага в такива случаи. Хитрите му очички, обикаляха наоколо и търсеха изгода във всеки изпречил му се случай.

Младият човек беше доста притеснен от развоя на разговора. Целта, която си беше поставил  се отдалечаваше в неприятна посока за него. Изведнъж го осени някаква мисъл и той се усмихна. Обърна се към мъжа и каза:

– Ако прочетете тази книга, ще отворите най-важната врата. А отворите ли я никой не може да я затвори.

Последните думи заинтригувах мъжът. Някакво пламаче припламна в очите му и той охотно взе книгата, която младият мъж му подаде.