Мигащата светлина може да помогне за предотвратяване на болестта на Алцхаймер, докладват лекари от университета в Масачузетс.

Тестовете върху мишки са били успешни.

Мигащата светлина помага в пациентите да се развиват защитни клетки, които унищожават миелоидните протеини, които се натрупват в мозъка при болестта на Алцхаймер.

Най-ефективната честота е 40 мигвания в секунда. Това е едва забележим трептене, четири пъти по-бързо, отколкото честотата на светлините в дискотеката.

Натрупването на бета амилоидни протеин е един от най-ранните промени в мозъка при болестта на Алцхаймер. Тези протеини образуват лепкава плака и се смята, че предизвиква невронална смърт и загуба на паметта.

Светлинната терапия е помогнала за намаляване на амилоидните бета клетки при мишките и лекарите смятат, че терапията ще има подобен ефект и върху човешкия мозък.

„Ако славата е мое достояние, аз не мога да я избегна, а ако ли не, най-дългият ден ще ме изпревари, докато я преследвам“. С тези думи американската поетеса Емили Дикинсън доста мъгливо е изразила отношението си към успеха.
Ясно е, че в нейният живот парите и признанието не са имали място.
На Емили не ѝ провървяло, тя е живяла във време, когато жените практически никъде не били издигани, а на такива жалки опити да се пишат там някакви си стихчета се гледало от високо.
Въпреки това, упоритата Емили, не се вслушала в подигравките и злословието на тълпата. Тя непрестанно пишела и то само стихотворения.
Нейната писателска дейност достигнала гигантски размери. В избраните ѝ съчинения имало около 1789 стихотворения.
Въпреки това само седем от тях са били публикувани, докато е била жива. Емили не се е омъжила, през целия си живот е живяла без прекъсване в родния си Масачузетс и е починал на 55-годишна възраст от възпаление на бъбреците.
Сестрата на поетесата предала стихотворенията ѝ на критика Томас Хигинс. Те му направили силно впечатление.
През 1890 г. в Бостън бил издаден първият ѝ сборник от стихове и бил преиздаден 11 пъти.
Американски суфражетки обявили Дикинсън за свой рупор, а нейната племеница Емили Марта Бянчи се разровила в семейните архиви и с голяма изгода за себе си издала, считащите се за изчезнали творения на поетесата.