За разположената на многобройните острови Венеция, мостовете са важни като въздух. Не е случайно, че тук има повече от четиристотин такива, всеки от които е уникален по свой собствен начин.

Най-известните са тези, които са прехвърлени през двата главни канала на града – Дворцовия и Канал Гранде.

На Rio di Palacio, така на италиански език звучи името на Дворцовия канал, имащ само два моста.

Независимо от парадното си име, Дворцовият канал е доста мрачно място, тъй като първоначално е свързвал двореца на Дожите със сградата  на Новите затвори.

Не по венециански е мрачна и безрадостна панорама, която се открива от така нареченият Сламен мост.

И това не е случайно, защото по този канал са прекарвали затворници и на тях съвсем не им е било  до това, да се любуват на красотата на града.

Своето странно за белокамено съоръжение име, мостът е получил благодарение на разполагащото се пристанище наблизо, където акостирали кораби, които превозвали слама за затворниците. Мостът е издигнат в средата на XIV век и е служил почти 500 години.

От реставрация съоръжението се е нуждаело чак през  ХIХ век. Тогава то не само бил ремонтирано, но и разширено.

Второто пресичане над Дворцовия канал е много популярния сред туристите, малък и много висок мост с арка, имащ красивото име Мостът на въздишките.

Легендата разказва, че влюбените, които се целуват на него по време на залез, ще останат завинаги верни един към друг.

Предназначението на моста не е толкова романтично. В продължение на няколко века свързва Palazzo Ducale, където обикновено се провеждат съдебните заседания, с градски затвор, разположен от другата страна на канала.

И въздишки тук са издавали не влюбени, а минаващи по моста арестантите. Много от тях са видели Венеция от Моста на въздишките за последен път в живота си.

Оказва се, че цветя без мирис стоят във вазата много по-дълго, отколкото ароматните.

В продължение на много години селекционерите се опитват да увеличат продължителността на живота на цветя в букет за сметка на аромата.

Комбинацията аромат и съхраняване на откъснати цветя за дълго време се смята за недостижима.

Независимо от това, модата за ароматни цветя е съживена навсякъде. Днес ароматът е от голямо значение за рози, фрезии и карамфили.

Една от холандските фирми вече е предложила на пазара 5 ароматни рози, стоящи във водата от 12 до 18 дни.

Фрезията има чудесна миризма. Една фирма е специализирала в нейното отглеждане. Сътрудниците на тази фирма смятат, че ароматът се превръща във важна характеристика при създаването на нови сортове.

Що се отнася до карамфилите, мненията на селекционерите се различават. Холандците полагат значителни усилия за премахването на тези карамфили, а френските експерти смятат, че ароматният карамфил е въпрос на бъдещето.

Не си мислете, че авторките в тези романи описват своя бурен живот изпълнен с различни превратности на любовта. Понякога животът на писателите може да бъде тих и спокоен, когато изведнъж ги споходи необичайно вдъхновение.

Стефани Майер се срещнала с бъдещия си съпруг още в тийнейджърска възраст. Тя е многодетна майка и домакиня. Има три деца. Посещава мормонска църква.

Сънувала момиче с вампир. Вдъхновена от сюжетът на този сън и песните на група Muse, Майер прекарвала няколко часа в едно уютно кафене, където разработила историите за своите нашумели книги.

Въпреки, че преди Стефани да напише романите си са съществували много книги за вампири „Здрач“ остава най-популярната сага за духове, особено сред младите хора.

Всички хора събират съкровища. Това могат да бъдат пари, власт, сила, наслаждения, удоволствия, човешки отношения, ….

Но всички те не са вечни, разпадат се и изчезват. Нашият живот може да загуби значението си, ако нашето съкровище внезапно изчезне.

Исус предлага на вярващите да събират съкровища на небесата, където няма да се загубят.

Някои  се опитват едновременно да попълват сметките си на земята и тези в небето. Но Исус ни предупреждава, че това е напразна работа.

Не е възможно да служите на Бога и на света едновременно.

Върви първият месец на еврейската нова година. Месец изпълнен с празници, за които са написани много молитви.

Общият проблем на много евреи е борбата срещу повтаряемостта на молитвите. Религиозният текст, който някога е бил вдъхновяващ, става привичен с времето.

Как евреите оживяват молитвите си?

От древни времена изтъкнатите еврейски ортодоксални равини признават, че едно от главните препятствия за пълноценен религиозен живот се явява неизбежното еднообразие на молитвата.

Тъй като се повтарят едни и същи думи седмица след седмица, те започват да губят своята вдъхновяваща сила.

Как може да възстановим тяхното значение и да се унищожи монотонността?

Към молитвата се добавя намерението – „кавана“.

Основният принцип е да се поддържа правилното намерение. В еврейската традиция идеята за намерение се обобщава в широкия термин „кавана“. Буквално тази дума означава „посока“.

Само със съсредоточване върху думите в правилното направление, към възвишена цел, човек можем да се надяваме да достигнем молитва, изпълнена с правилни намерения и смисъл.

Това не е лесно да се направи. Средството за постигане на тази цел е дълбоко разбиране на думите, които се изговарят.