След горчивите си преживявания в Моравия и Венеция, причинени от фанатизма на латинското духовенство, Константин и Методий не можели да предвидят как ще бъдат посрещнати във вечния град.
Навярно дълго е мислил Константин Философ, какво да направи, за да осигури успеха на свято дело, което му е било по-скъпо от живота. Компромиси с вярата били немислими за него. Той не можел да приеме нито учението за изхождането на Св.Дух и от Сина – Filioque, което римските мисионери през 866 г. вече усърдно насаждали в България и което Цариградският събор от 867 г. под председателството на. Фотий осъдил, нито учението за главенството на римския епископ и за неговата неограничена власт над цялата Христова църква, нито другите римокатолически нововъведения.
Константин е знаел за грандиозния двубой между двамата първи църковни орли Фотий и Николай, и сърцето се е свивало от болка и очакване какво ще намери в Рим – съчувствие или осъждане.
Дошла му идеята да използува за доброто на своето дело мощите на св. Климент Римски, които той открил през време на Хазарската си мисия и сега носел със себе си.
Светите мощи на велики Божии угодници са извиквали в Христовата църква голяма
почит. Но особено през средните векове придобиването на такива мощи се считало за дар от небето и за благоволение Божие към християните и града, където те са били донасяни на съхранение.
Естествено е, че особено уважение се е отдавало и на онези, чрез които светите мощи били откривани. Константин се стремял да омекоти чрез дара на тези мощи атмосферата в Рим, да измоли ръкополагане за своите ученици и да се добере до най-главното, до признание на славянските книги от папата.
Неговият план успял.
Адриан II, като чул какво съкровище носи в Рим многоизвестният вече славянски апостол, излязъл с духовенството и с цялото гражданство извън града да посрещне с тържествена процесия свещените останки на св. Климента. При пеенето на църковни песни и горенето на безбройно множество свещи светите мощи били внесени в
града. Бог извършил в тоя ден преславни чудеса.
Папата се отнесъл много благосклонно към братя. Не толкова поради съчувствие към
великото просветително дело сред славяните, колкото от църковно-политически съображения. Така приемникът на Николая и на неговата политика одобрил славянските богослужебни книги и ги положил в църквата „Св. Мария“. По тези книги тук се отслужила св. Литургия.
Първата и най-важна цел на мисионера била постигната. Триезичниците не можели вече да пречат да се проповядва и служи на славянски. И втората цел била осъществена.
Папата наредил епископите Формоза и Гондрих (Гаудерик) да ръкоположат славянските ученици доведени от светите братя – едни за свещеници, а други за анагности.
B три последователни дни се служило на славянски език в храмовете на св. Петра, на св. Петронила и на св. Андрея. След това извършена била славянска св. Литургия и над гроба на великия апостол на езичниците св. Павел, в която взели участие епископ Арсений, един от седемте главни епископи, кардинали, и знаменитият Анастасий Библиотекар.
Архив за етикет: епископ
Във Ватикана са говорили за ползата от гейовете в църквата
Синода на епископите на Римокатолическата църква, призова към уважение относно хомосексуалистите и нетрадиционни двойки. Такива съюзи, според духовенството, имат „положителни аспекти“.
„Хомосексуалистите имат талант и умения, които могат да предложат на християнската общност: Готови ли сме да приемат тези хора и да им гарантираме място в нашето общество? Често те се стремят към църквата, като искат в нея да видят гостоприемен дом „, – се казва в текста на документа, изготвен седмица след заседанието на Синода, в което взимат участие 200 епископи.
Според свещениците “ църквата трябва да предизвика сама себе си и да предложи за гейовете братско пространство“, без да се засягат разпоредбите на католическата доктрина по въпросите на брака и семейството. Следва да се отбележи, че документът не казва за готовността на Ватикана да одобри хомосексуалните съюзи, но той призовава да се покаже повече състрадание.
Документът наречен на латински relatio post disceptationem трябва да бъде основата за обсъждане по време на втората седмица на заседанието на Синода, а в католическите общности по целия свят през цялата година.
Извънредно събрание на Синода на епископите е започнало на 5 октомври и е посветено на темата за семейството. За първи път в историята няма да се проведе на латински, и в нов формат за католиците: в два етапа. Вторият ще се проведе една година по-късно, през октомври 2015 г.
Германските протестанти са открили „Алегорична градина“
Евангелският епископ Ралф Майстер е открил първата в Германия „Алегорична градина“.
Според организаторите тя „напомня за проповедите на лютеранските пастири през XVI в., внесли нова евангелска доктрина“.
Традицията свързана със символиката на растенията в пасторските проповеди е била широко разпространена в Северна и Централна Германия.
В „Алегоричната градина“ могат да се видят растенията, споменати в Библията. Тук е представена символиката на различни билки, горски и градински растения.
Така „розата, незабравката и живовлякът илюстрират вярата“, а „червените венчелишчета на розата се асоциират с кръвта на Христос“.
– Тази градина внася в нашият живот, спомен за Рая – е отбелязал Ралф Майстер на церемонията при откриването на градината.
„Алегоричната градина“ разполага с повече от сто растения, цветя и храсти „с богословско значение“.
Фанатизъм
Веднъж един учител разговарял с епископ. Той му казал:
– Вярващите имат вродена склоност към жестокост.
– Как да разбирам това? – попитал един учениците, когато епископа си отишъл.
– Те с лекота жертват човека заради достигане на целите и това е следствие от техния фанатизъм, – казал учителят.
Мек отговор отклонява ярост
Когато Атила, предводителят на хуните, жестоко се разправил със всички градове на Европа и дошъл до Реймс град в Франция, насреща му излязъл един епископ и му казал:
– Кой си ти, който победи толкова царе и завладя толкова много земи и градове.
Атила казал:
– Аз съм цар на хуните, бич Божий.
Тогава епископа казал:
– Кой може да спре бича на Бога? Приветствам те и тъй като си бич Божий, направи така, като Бог ти е заповядал!
Тези думи силно докоснали хунът и той пощадил града. Кротките думи на епископа спасили града и жителите му..
Кротостта е истинско смирение, в което няма гордост. Това е сила, която не само побеждава врага, но и нравствено го възражда, изменя го и злото превръща в добро.
Както водата гаси разпаленият огън, така кротките думи усмиряват гнева.