На плочите белееше нещо. Драгой бързо се наведе. Това беше кърпата на Деница. грабна я и я доближи до гърдите си. Стори му се, че държи най-скъпоценото нещо на света.

Сега той можеше да нарисува прекрасни неща.

Любовта променя света. Ражда вдъхновение. Създава песни, кара хората да си тананикат нещо нечуто до сега. Раздвижваха тялото и то танцуваше в неподражаем ритъм.

Драгой влезе в ателието си. Грабна четките и боите. Усети как някаква песен разцъвтяваше в сърцето му. Радостен копнеж преля в жилите му. Желание да сътвори нещо добро и хубаво преизпълни душата му.

Сред богатата и ярка игра на цветовете сини, розови, жълти, тъмносиви, златисти, червени, малинови, тъмносини, зелени……

Опиянен от танца на багрите, Драгой тихичко, почти нечуто си тананикаше някаква обикновенна, но ведра песен.

Рисунък, след рисунак …. Картината се изпълваше с образи щастливи и весели, озарени от светлина и доброта ……

За творецът няма по-голямо щастие, да вижда как делото му се превръща в това, което е мечтал.

Тишината ставаше още по-прозрачна от стъкло и всеки момент щеше да се счупи. Разтърсен от тревожно тръпки, Добри се ослушваше да чуе познати стъпки. Едри капки пот се трупаха над веждите му.. Дишането му чезнеше. Най-накрая долови едва чуто шумолене.Тъмна сянка се плъзна край къщата.

Добри протегна ръце и Яна се притисна до гърдите му. Той погали косите ѝ. Ето я отново при него….и светът заблести с чудни светлини, звездите затрептяха  ярко. Никой повече няма да му я взема. Кошмара свърши. Той я намери и те ще се съберат така, както си бяха обещали преди шест години. Добри я дръпна към колата и прошепна:

– Няма време, да побързаме….

Яна не мръдна от мястото си. Скри лицето си в дрехите му и се разрида.

– Не мога….

Добри я пусна, не можеше да повярва  на очите си. Смръщи вежди:

– Губим време, …Ела!

Яна поклати глава:

– Най-малкият ми син ще ме търси и ще плаче….Децата ми са тук….

Прегърна го отчаяно, обля със сълзи рамото му:

– Сбогом! Аз още те обичам…..Но не мога……Сбогом….

Отнякъде долетя тънък жален писък. Гласът на малко момченце, зовеше майка си.

Магията свърши. Имаше ли смисъл изобщо да я търси? Намери я, за да я изгуби отново. Нямаше преграда пред волята на този, който обича. Нито времето, нито разстоянията можеха да съборят надеждата му.

Ала между тях бе застанала сила по-страшна от опостушителна буря, по-силна от  ураган, по-непобедима от тъмнината на вечната нощ. Само любовта на майката към децата ѝ, може да сломи копнежа по любимия човек.

Добри тръгна сам, без да знае накъде. Сърцето му бе изгоряло. Светът бе станал празен за него…

Дъщеря ѝ се роди много бързо. Бяха я сложили до нея. Милваше мъничката влажна главичка, целуваше малките безпомощни пръстчета и плачеше изпълнена с обич.

– Голям късмет имате, момиченце е, – каза акушерката, напомняща ѝ за предстоящата процедура. – Повечето семейства, които искат да осиновят дете, търсят момиченца.

Завладяна от любов към своето бебе, примесена с ужас, че ще го загуби скоро, я накара да обгърне малкото телце сякаш искаше да го защити. Нима е възможно в такъв момент да изпита и радост и мъка?

Не мигна цяла нощ, страхувайки се, че ще загуби някой от оставащите ѝ мигове с детето. Беше милвала копринената коса на детето. С пръст очертаваше профила му. Разтваряше малките длани десетки и стотици пъти. Люля дъщеря си, когато се разплака. Притискаше я до гърдите си и нежно я целуваше.

Бе я разповила, за да види всеки сантиметър от детското телце. Усмихваше се на движещите се крачета. Смени подмокрените пелени и я уви в шала си. Изправи се до прозореца с детето на ръце и му показваше мрака и звездите.

А когато почувства, че сънят може да я пребори, започна да крачи из стаята, за да може още малко да подържи бебето в ръце.

Тя знаеше какво ще стане. Искаше да запази чувството, миризмата, звука и топлината на своето дете

Когато утрото настъпи, тя разбра, че всичко свърши. Стъпките и гласовете отвън я сковаха в неочакван мраз премесен със страх.

Влезе жена с бяла престилка и ѝ подаде документите.Тя взе писалката да подпише, погледна бебето и каза умолително:

– Моля ви помогнете ми!

– Надявам се, не се каниш да промениш решението си, – попита жената предпазливо.

Дълго време младата майка се колебаеше. Дали изобщо ще може да направи правилно нещата? Да задържи ли бебето? Ще успее ли да се грижи за него сама? Можеше да се премести някъде по-надалече от тук. Имаше достатъчно пари, за да отгледа дъщеря си, да ѝ осигури добър живот.

– Не мисля …, – започна младата майка, събирайки остатъците от силите си, – не мога…. да я дам. Искам да живея с нея.

Тя остави документите настрани, притисна детето силно до гърдите си и се разплака…..

Това Това се е случило в една църква в Далас.
– Аз служех в Далас в доста голяма църква, – разказва Рой Хикс. –  Тази вечер не положих на никого ръце, просто се молех за изцеление. По време на молитвата забелязах как осемгодишно момче внезапно скочи от мястото си и избяга през вратата. То отсъства от залата 15 минути. Когато се върна, аз го извиках отпред и го попитах:
– Какво стана?
Момчето разказа следното:
– Аз съм се родил с астма. Тя беше толкова сериозна, че не можех да бягам и да играя. Правейки няколко крачки аз се задъхвах и падах. Тогава си мислех, че ще умра, защото не можех да възстановя дишането си.
След това лицето на момчето се озари с усмивка и то продължи:
– А вие видяхте ли ги тази вечер?
Рой Хикс не разбра:
– Какво имаш в предвид?
Момчето отново попита:
– Вие видяхте ли ангелите? Там на върха, те бяха много. Един от тях се спусна към мен, положи ръка на гърдите ми и те започнаха да горят. След това започнах дълбоко да дишам и разбрах, че нямам повече астма. Когато ангела си отиде, аз изтичах до паркинга за автомобили и бягах там в продължение на 15 минути. Можех прекрасно да дишам. Ето чуйте!
И момчето започна мощно да диша. Неговите дробове наистина били изцелени от ангела.
Хикс попита присъстващите:
– Тук има ли някой от родителите на това дете?
Обади се майката, плачеща от радост:
– Синът ми казва истината, – каза жената. – Той наистина е изцелен.
Ние не можем често да виждаме ангели, за това и не знаем какво те правят на богослуженията.
Но Господ ни уверява, че ангелите пазят всички, които вярват в Него.

Когато Майкъл Петерсон видял, че малко момиченце потъва, той скочил във водата да я спасява.

Четири годишната Хавей той спасил, но след това се парализирал от гърдите до петите.

Карлиса Джонс, майката на Хавей, описва така трагичното гмуркане на Майкъл:

– Той се показа над водата с нея. Когато я хванах и се огледах, той плаваше на повърхността на водата.

Течението на реката било много бързо. Петерсон си счупил шията веднага щом попаднал във водата. Майкъл веднага след като извадил детето, бил откаран в болницата.

Петерсон е работил в строителството, но не е имал медицинска застраховка. Майкъл за втори път спасява човек. Преди няколко седмици е изкарал от кабината на камион шофьорът, секунди преди да се взриви двигателят.

– Той е направил това, което се надява другите да направят за него, – споделя майката на Майкъл.

Приятелите на Петерсон са основали фонд в местната банка, а във Фейсбук са направили страница, в която съобщават за състоянието на Майкъл.