Това Това се е случило в една църква в Далас.
– Аз служех в Далас в доста голяма църква, – разказва Рой Хикс. – Тази вечер не положих на никого ръце, просто се молех за изцеление. По време на молитвата забелязах как осемгодишно момче внезапно скочи от мястото си и избяга през вратата. То отсъства от залата 15 минути. Когато се върна, аз го извиках отпред и го попитах:
– Какво стана?
Момчето разказа следното:
– Аз съм се родил с астма. Тя беше толкова сериозна, че не можех да бягам и да играя. Правейки няколко крачки аз се задъхвах и падах. Тогава си мислех, че ще умра, защото не можех да възстановя дишането си.
След това лицето на момчето се озари с усмивка и то продължи:
– А вие видяхте ли ги тази вечер?
Рой Хикс не разбра:
– Какво имаш в предвид?
Момчето отново попита:
– Вие видяхте ли ангелите? Там на върха, те бяха много. Един от тях се спусна към мен, положи ръка на гърдите ми и те започнаха да горят. След това започнах дълбоко да дишам и разбрах, че нямам повече астма. Когато ангела си отиде, аз изтичах до паркинга за автомобили и бягах там в продължение на 15 минути. Можех прекрасно да дишам. Ето чуйте!
И момчето започна мощно да диша. Неговите дробове наистина били изцелени от ангела.
Хикс попита присъстващите:
– Тук има ли някой от родителите на това дете?
Обади се майката, плачеща от радост:
– Синът ми казва истината, – каза жената. – Той наистина е изцелен.
Ние не можем често да виждаме ангели, за това и не знаем какво те правят на богослуженията.
Но Господ ни уверява, че ангелите пазят всички, които вярват в Него.
Архив за етикет: гърди
Парализирал се след като спасил едно момиченце
Когато Майкъл Петерсон видял, че малко момиченце потъва, той скочил във водата да я спасява.
Четири годишната Хавей той спасил, но след това се парализирал от гърдите до петите.
Карлиса Джонс, майката на Хавей, описва така трагичното гмуркане на Майкъл:
– Той се показа над водата с нея. Когато я хванах и се огледах, той плаваше на повърхността на водата.
Течението на реката било много бързо. Петерсон си счупил шията веднага щом попаднал във водата. Майкъл веднага след като извадил детето, бил откаран в болницата.
Петерсон е работил в строителството, но не е имал медицинска застраховка. Майкъл за втори път спасява човек. Преди няколко седмици е изкарал от кабината на камион шофьорът, секунди преди да се взриви двигателят.
– Той е направил това, което се надява другите да направят за него, – споделя майката на Майкъл.
Приятелите на Петерсон са основали фонд в местната банка, а във Фейсбук са направили страница, в която съобщават за състоянието на Майкъл.
Обмен
Една година след откриването на рентгеновите лъчи Рьонтген получи писмо от един английски моряк.
„Господине, по време на войната в гърдите ми се заби куршум, но той не може да бъде отстранен , защото не се вижда. Чух, че сте открили лъчи, чрез които може да се види моят куршум. Ако е възможно, изпратете ми няколко лъча в плик. Лекарят ще види куршума и аз ще ви върна обратно лъчите“.
Рьонтген бил леко шокиран. Той му отговорил следното:
„В дадения момент аз не разполагам с толкова много лъчи. Но ако не ви затруднява, изпратете гърдите си. Ще намеря куршума и ще ви ги пратя обратно“.
Учените са се научили как да облекчат болката без лекарства
Изследователи открили, че болката може да бъде отстранена с един прост жест, който обърква мозъка.
Учени от Великобритания са стигнали до извода, че кръстосването на ръцете пред гърдите помага да се излъже мозъка. Именно така може да се премахне болката без да се прибягва до лекарства.
Проучванията показват, че ако след изгаряне или подобно нараняване се скръстят ръцете пред гърдите, интензивността на болката значително намалява.
Тази манипулация обърква мозъка, който престава да разбира къде е източника на болка.
Следва да се отбележи, че проведените проучвания са единствено върху ръцете, а другите части на тялото не са проверени.
Всичко започва оттук
Обвиняват ни, че пишем неграмотно, бе да питат: „Защо….”? А понякога нещата започват така……
След като есента успя да изтласка лятото, което не желаеше да си отиде, извади боичките си и започна вдъхновено да разкрасява всичко наоколо. Идеята ѝ бе да смени всички цветове. Само така можеше да покаже, че сега тя е господарката. Изглежда жълтото, червеното и кафявото бяха любимите ѝ цветове. Листата недоволни от новата си премяна бавно падаха, покривайки земята с тъжен и недоволен килим.
Миналогодишните първолаци, източили се малко това лято, за втори път прекрачиха училищния праг. Очакване и страх, нетърпение и нежелание, устрем и апатия се блъскаха в главичките на малчуганите. Децата не знаеха с какво ще ги изненада предстоящата учебна година.
Учителят, леко приведен от бурите през изминалите години, с благ глас прикани и поведе децата към стаята. Старите чинове с изтъркани от седене седалки и надупчената, като от шрапнели, черна дъска срещнаха спокойно порасналите деца.
Отново е час по български език. Децата шумно разгърнаха тетрадките и въоръжени с разноцветни химикали очакваха следващите напътствия на учителя. Днес той беше решил да разбере, до колко децата могат да пишат вярно. Предстоеше диктовка.
Тежка въздишка се изтръгна от нечии гърди.
Мъжът започна бавно да диктува, като по няколко пъти повтаряше фразите, както и някои думи недочути от питомците му. Стиснали устни с химикали в ръка, децата се опитваха да наредят непокорните букви върху редовете.
На първата маса седеше дребно къдрокосо момиченце. Буйните му кичури своеволно заемаха невероятни положения, защото малката детска ръка ги разбъркваше непрекъснато. Изглежда, детето се затрудняваше сериозно. За някои думи се двоумеше, защото не знаеше точно как да ги напише, но словосъчетанието „Съветски съюз”, срещащо се толкова често в текста, го хвърляше в ужас. Реши да го напише така, както го чува, но веднъж му се струваше, че учителят казва „съветски”, а в друг „съвецки”. Детето бе напълно объркано. Накрая реши една част от трудното словосъчетание да напише със „ц”, а другата с „тс”.
Диктовката свърши. Децата облекчено въздъхнаха. Учителят ги посъветва преди да предадат работите си внимателно да поправят допуснатите грешки. Несигурност и страх обгърна къдрокосото дете. То реши да остави нещата така, както са си, пък каквото ще да става. Плахо подаде тетрадката и се сви на мястото си.
На другия ден, застанал пред децата, учителят държеше купчината детски тетрадки. Децата с трепет очакваха резултатите. Всяко получи своята тетрадка и я разгърна разтреперано.
Малкото къдрокосо момиченце отвори тетрадката си и замря. Червеният химикал не беше пощадил думите и от тях се лееше кръв.. Цялата страница беше същинска касапница. Най-отдолу извила грациозно шия се усмихваше заплашително нежелана двойка.
Не може да се каже, че детето бе изненадано, но се надяваше на някакво чудо. То загърби страха си и философски заключи: „И двойките са за учениците. Ако не бяха нужни, не биха ги измислили?”
Какво е това, примирение или безразличие? Липсата на характер или неумение да се помогне навреме?
И като си помисли само, че всичко започва оттук, от училищната скамейка……