Зад нежния пейзаж се води скрита война. Насекомите ядат и унищожават растенията, като използват безброй репеленти и токсини.
Едно от тези съединения ние обожаваме особено с някакъв колбас.
Синаповото масло извлечено от семената на горчицата Sinapis е сложна смес от органични киселини, в това число омега-3 и омега-6, които са любими за много диетолози.
За дразненето и отличителния остър вкус и мирис са отговорни глюкозинолати, които при повреждане на клетките образуват различни киселини на синаповото масло.
Този набор у Sinapis не е уникален. Близък комплект от вещества се среща при хряна и уасаби, а като цяло в огромното семейството на зелето, изпълняващ ролята на естествен пестицид.
Насекомите също не остават назад.
Например, пеперудата Pieris rapae може да синтезира „антидот“ на глюкозинолатите. Протеините, бързо разграждащи токсините, дават възможност на насекомите да живеят между крайно отровните си конкуренти. За това храсталаците около зелето често оформят своя специфична фауна.
Растенията и членестоногите вече са достигнали до „четвърто поколение“ токсини и антидоти. Изменението на генома не се е случило чрез изменение на съществуващи гени, а чрез копиране на старите и „подобрения“ на тези копия.

Хрянът има специфичен силен вкус, който не се харесва от много хора, но полезните вещества в това кореноплодно растение са безпорни.

В миналото хората са поставяли листа от пресен хран върху абцеси за бързо оздравяване. При отоци на шийните жлези са правели компреси с хран и ряпа, взети в различни количества и настъргани на ренде.

При главоболие и отравяне са мирисали настърган хрян. Той е бил смятан за едно от най-добрите противоскорбутни средства. Сварявали са настърган хрян в квас от захарно звекло и са правили гаргара в устата по 4 пъти на ден.

Хрянът е богат на много полезни вещества. Корените му съдържат синапено масло, захар, скорбинова киселина, богати са на минерални соли на калий, натрия, сярата, калция, фосфора, магнезия, хлора, желязото, медта,  и органичните съединения.

От хрян се добива алилсинапеното масло, което се съдържа в листата и корените. Това масло има мощно бактерицидно действие, убива много видове микроби, буквално за няколко минути.

В корените на хряна има и лизоцим,това е белтъчно вещество действащо като антибиотик. У здравия човек лицозимът се съдържа в слюнката, в лигавицата на устата и очите. При болестни състояния обаче това вещество се разрушава и хрянът помага за възстановяването на запасите от него.

Хрянът добре повлиява при простуда и грип, в такива случаи е добре да се поема пресен сок от корените му с добавка на мед,

Хрянът благоприятства лечението на заболявания на дихателните пътищата. Дъфченето на парче хрян унищожава бактериите, които предизвикват кариес.

Хрянът убива бактериите и при болести на стомашно-чревния тракт. Компреси с хрян действат отлично и при болести на ставите.

При високо кръвно налягане, виене на свят и болки в гърдите се прилага следната рецепта: В половин литър вода се слагат две супени лъжици мед, 2 супени лъжици оцет и 20 скалидки чесън. Сместта ври на бавен огън в продължение на половин час. Кисне един час и се прецежда. Вземат се по 2 супени лъжици 3 пъти на ден преди ядене.

Коренът на хряна се използва като зеленчук или смлян като подправка и е бил използван за горчива подправка в ястието за Пасха в някои еврейски общности.

Хрянът, понякога смесен със сметана, се сервира с печено или варено говеждо месо или кренвирши, както и с пушена риба.

Използва се в някои видове горчица. В България се сервира настърган в оцет към свинска пача.

Прекомерната употреба на хрян не се препоръчва, защото дразни лигавицата на стомаха и червата и понякога може да предизвика дори нервно разтройство.

Корените на хряна почти нямат аромат. Когато се нарежат или настържат обаче дразнят синусите и очите. След като се настърже, ако не се използва веднага или смеси с оцет, коренът потъмнява и става неприятно горчив, ако се изложи на въздух и топлина.

При варене ароматът на хряна се загубва и затова той трябва да се прибавя в ястията накрая.

Използването на химически препарат при борба с вредители, оказва пагубно влияние върху задравето на човека. За това ще ви запозная с четири начина, без да използвате химия, които ще ви помогнат да се отървете от колорадския бръмбар.
1. Едно пакетче със суха горчица се разрежда в една кофа с вода, добавя се 100 мл 9%-тов оцет и всичко се разбърква много добре. С получената смес се напръскват листата на картофите.
2. За целта може да се използва и пепел от печката, в която са горели дърва. Можете да я внесете по време на засаждането на картофите, а на разсада на доматите около всеки корен поръсете по щипка от нея.
Когато се оформи по-голяма лисна маса напръскайте картофите с разтвор, от пепел събрана в двулитров буркан и 10 литра вода, добавя се и смес от сапун. След това полученият „концентрат“ се разрежда в пропорция 1:10.
3. За борба с вредителите могат да се използват окапали листа от орех. Пригответе ги през есента и ги дръжте на сухо място с добра вентилация. В началото на сезона до масовата поява на личинки на колорадския бръмбър натопете 2-3 килограма от листата в 10 литра вода, така нека престоят 1-2 дни. Прецедете течноста и напръскайте растенията. В резултат на това пръскане измират 80% от насекомите.
4. Вземете 200 грама от корена на бял оман и го варете 15 минути в малко количество вода. Прецедете течността и я разтворете в 10 литра вода. С полученият разтвор обработвайте поникналите картофи.
Преди не бях срещала тези рецепти, но разпръсквах пепелта от печката в двора, а в къщи горим само дърва. Бях много изненадана, когато насадихме картофи в двора и не се появи нито един колорадски бръмбар. Тогава не знаех защо е така, но сега след като прочетах тези рецепти, които споделям с вас, се сетих, къде изхвърляме пепелта от печката?

Те бяха петима приятели и решиха да си направят малка екскурзия. И тъй като в походът не искаха да се заяждат и карат, взема умерено количество алкохол.

– Храна ще си купим  от селата, през които минаваме, – каза Страти.

– Да вземем само малко сандвичи, – предложи Петър, – поне да има за из път.

Тръгнаха бодро напред, готови да се насладят на природата. Отдалечиха се доста от града. След обяд се оказаха в някакво затънтено село.

– Какви са тези хора? – ядоса се Симо. – Колко е часът, а магазинът вече е затворен.

От някакъв човек в селото успяха да купят буркан с горчица и 10 килограма местни наденици.

Вече се стъмваше, а те се отдалечиха на час от селото, навътре в гората.

Целта на пътешествието беше достигната и те решиха да се настанят. Бяха много уморени, нямаха сили нито да си разпънат палатките, нито да си приготват нещо за ядене. Бръкнаха в саковете за сандвичи, но бяха ги изяли.

– Тепърва да правя нещо за ядене, не ми се иска, – измърмори Марко.

– Ей, – извика Николай, – нали купухме буркан с горчица и наденици.

И в тъмното започнаха да топят надениците в горчицата и ядат.

На сутринта …. истинска идилия.

Петър повръщаше, Николай се смееше, а останалите седяха като гръмнати.

На средата на поляната стоеше неотворен буркана с горчица, а до него голямо кравешко лайно. В него се забелязваха отвори  с широчината на наденица….

Ето ви три рецепти за приготвяне на смес заменяща майонезата. Опитайте, може да ви се харесат дори повече от самата майонеза.
1. „Чеснова“
За целта са ви необходими: 0,5 чаши кисело мляко; 0,5 чаши сметана; 1 скилидка чесън; 1 супена лъжица ситно нарязан копър; сол, смлян червен и черен пипер на вкус.
Чесънът се нарязва на ситно и се добавя солта. Разбърква се докато сместа добие пастообразен вид. Млякото и сметаната се разбъркват, продължавайки бъркането се прибавя чесновата паста, копарът, червеният и черен пипер.
2. „Зехтинова“
Нужни са ви: 4 супени ​​лъжици зехтин; 1 чаена лъжица горчица; 1 чаена лъжица захар; 2 супени лъжици лимонов сок; сол и смлян бял пипер на вкус.
Всички продукти внимателно се разбъркват.
3. “ Островкусна“
Необходими са ви следните продукти: 100 грама оцет 3 %-тов; 100 г растително масло; 3 скилидки чесън; сол, смлян червен и черен пипер  на вкус.
Чесънът се нарязва на дребно и се смесва с другите продукти.