Елена живееше с дъщеря си, която бе ученичка, в малък едностаен апартамент.
Веднъж през лятото заедно с дъщеря си тя отиде на юг. Там ги настигна неприятна новина: „Вратата на апартамента ви е разбита. В дома ви е тършувал крадец“.
Майка и дъщеря тръгнаха към апартамента си с разбираема тревога.
Елена си мислеше:
„Да отглеждаш сама дъщеря, не е много лесно. Няма много вещи в дома ни, само най-необходимото. Какво е търсил този крадец там?“
В апартамента цареше ужасна бъркотия. Книги, дрехи и всякакви дреболии бяха изхвърлени от шкафовете и разпръснати по пода.
Когато Елена видя ботушите и палтото си, малко се успокои и започна да поставя нещата на мястото си.
Самото възстановяване на всичко ѝ отне два дена. Накрая се установи, че е откраднато съвсем малко.
Бяха взети няколко козметични комплекта, които бяха подарявали на Елена, когато тя бе участвала в различни изложения. Беше ги складирала в килера, за да не ѝ пречат.
Бяха взети панталони на дъщеря ѝ, чийто вид Елена не одобряваше и икона, от която домакинята отдавна искаше да се избави, но не се бе досетила до сега, как най-добре да направи това.
На тази икона бе изобразена лъже Дева със сина ѝ и нямаше нищо общо с Мария и Младенеца.
Оказа се, че крадецът я бе освободил от неща, които тя не одобряваше, но бе задържала.
Нима това е било случайно?
Ех, да можеше някой и нас да избави от ненужните неща, които трупаме като „свещен“ боклук, без никаква ценна стойност?!
