Дрехите за пране бяха поставени в пералната. Водата с ароматния препарат ги заля и те се завъртяха с някакъв боботещ ритъм.

В джоба на един панталон се бе скрила химикалка. Тя тръпнеше от силният грохот на пералнята и тихо си шепнеше:

– Кога ще свърши този ад. Лошо ми е. Вие ми се свят. Ще повърна.

По някакво чудо химикалката оцеля. Започна да се радва и ликува, че е преодоляла този ужас, когато ….

Дрехите бяха поставени в сушилната и нещастната химикалка експлодира.

Уродливи сини петна се появиха по всички дрехи. Никаква белина не можеше вече да поправи стореното. Току що изпраните дрехи бяха унищожени.

Когато Светла започна да изважда прането от сушилната извика:

– Какво е това? От къде са се взели тези грозни петна? ….. Сашо пак си е забравил химикалката в джоба, ама и аз защо не проверих ….

Тук вайканията едва ли щяха да помогнат.

Докато Светла се притесняваше какво ще прави по-нататък, една мисъл светна като неонова лампа в главата ѝ:

– Въпреки че се използва сапун и изобилие от прах за пране, петната от вината остават. Ти се безсилна да поправиш нанесените щети.

Светла се почувства безпомощна и безсилна. Приседна на стола и отчаяно закърши ръце.

– Сега какво ще правя?

Един тих глас ѝ прошепна:

– Ти не можеш сама да премахнеш петното от греха си, но Исус е в състояние да го направи, чрез силата на Своята смърт и възкресение.

Бог желае и е готов да измие последствията от греха за тези, които искат да се върнат при Него. Чрез Христос ние можем да живеем всеки ден в свобода и с надежда.

Франк Морис, Кларънс и Джон Енглин са единствените затворници, които са успели да избягат от Алкатраз.

На 11 юни 1962 г., Франк Морис и братята Джон и Кларънс Енглин успешно провели един от най-сложните планове за бягство, който някога е бил разработван.

Тези мъже изкачили вентилационната шахта и през един от комините се изкачили на покрива. Тогава триото се спуснало по покрива и отплувало от острова на гумени салове.

На другата сутрин полицаите търсели бегълците в Алкатраз, но без успех.

Директорът на затвора обяснил, че затворниците са били изпуснати поради факта, че са поставили фалшиви глави, направени от смес,  съдържаща сапун, тоалетна хартия и истинска коса, на леглата си.

С това избягалите поставили пазачите си в глупаво положение.

Сапунът, който ползваме намалява размерите си до толкова, че да го използваме по-нататък е трудно и за жалост много домакини го изхвърлят.

Ето ви няколко нестандартни съвети за използването на тези парчета.

Направете си малка торбичка от стари кърпи или нечифтосан чорап, можете да ползвате и други подобни кесийки или чантички – има много варианти.

След това в нея сложете частите от сапуните. Завържете торбичката или я зашийте.

Достатъчно е да намокрите кърпата и можете да я използвате за лична хигиена или почистване.

С остатъци от сапуните може да се изпълни възглавничката за игли. По този начин иглите здраво ще се задържат за игленика и второ сапунчетата ще смазва и очиства повърхността на металните изделия, което ще улесни тяхната работа.

Почистеното огледало е не само красиво, но и удобно. За да остане стъклото незъмъглена даже след часове, след като е вървял душа в банята, можеш да е възползваш от тази гениална идея.

Всичко, което е необходимо е парче твърд сапун. На сухо огледало нанесете по цялата му повърхност сапуна на малки квадрати и ивици.

Първоначално огледалото ще бъде мътно.. Нужно е да се разтрият сапунените ивици с мека кърпа. Избършете внимателно изсъхналия сапун, докато нацяло не изчезне от повърхността.

В резултат на това се получава блестящо стъкло без ивици. Благодарение на този трик, огледалото в банята няма да се изпотява изобщо, при никакви обстоятелства.

Сапунът може да предотврати изпотяване на очилата през зимата. Със стъклата на очилата се постъпва по същия начин, като се натрият със сапун и избършат с кърпа.

Даже и маска за гмуркане може да се обезопаси от запотяване с помощта на сапун.

Най-доброто и просто средство против изпотяване на стъклата, можете да намерите в дома си!

В помещението на фонда влезе бабичка, прилично и спретнато облечена. Само очите ѝ бяха разплакани.

Пазачът първоначално не искаше да я пусне.

– Тук обещаха да ми дадат приют, – настояваше бабата.

– Тук можете да получите само лекарства и сапун, – отговаряше ѝ пазача.

Бабичката упорстваше.

Ситуацията се разреши, когато този разговор дочу доктор Лекова.

– Да, аз я познавам, тя е дошла на правилното място.

Пазачът повдигна рамене. Неговата работа се състоеше само в това да филтрира хората, грешки не се изключваха в тази дейност.

А доктор Лекова вече звънеше на телефона:

– Нужно ми е да настаня възрастна жена …… Изписали са я от болницата ….

– Изгониха ме като котка, – възмутено възклицаваше бабата и поглежда към пазача и докторката, сякаш и двамата бяха лично виновни за нейното нещастие.

Но доктор Лекова изобщо не реагира, с такива проблеми се сблъсква всеки ден. Тя спокойно продължи телефонни разговор.

– Нейният адвокат е сигурен, че докато е била в болницата са ѝ отнели апартамента. Нека да я настаним…..

Последва адрес и телефон на заведението.

Но бабата остана недоволна:

– Не, там няма да отида. Не искам!

Доктор Лекова трябваше да прибегне до хитрост:

– Мила, не става въпрос за вас, вие не сте единствената с такъв проблем при нас ….

И бабата вярва. Какво друго ѝ остава?