Хора летящи с дирижабъл, казват, че първото правило, на което се учат е да обърнат „въздушния си кораб“ към вятъра и да летят срещу него. Така вятърът ги вдига на по-голяма височина.

От къде са научили тази мъдрост? Когато птиците летят за удоволствие, те се отпускат по вятъра, но ако ги заплашва някаква опасност, бързо се обръщат на другата страна., против вятъра и излитат нагоре към слънцето.

Страданията са Божиите ветрове, но те издигат човек на по-високо ниво, по-близо до Бога.

Може би сте забелязали, че в някои летни дни въздухът толкова много се нагрява, че не може да се диша. Но изведнъж се появяват облаци, които носят благословение на земята.

Когато се надигне буря, святка мълния, трещят гръмотевици, но въздухът се изчиства и струя от нов живот напълва атмосферата, светът се освежава.

Живота на човека се подлага на подобни закони. Когато дойде буря, атмосферата се променя, става по-ясно и частица от небето „слиза“ на земята.

Пречките в живота ни, трябва да предизвикат песен в нашето сърце.

Вятърът свободно се носи над моретата, но не и когато го спират клоните на боровете или нежните струни на еоловата арфа. Тогава ние слушаме мощната му песен, изпълнена с красота и сила.

Нека душата ти се носи през препятствията на живота, през мрачните гори на тъгата и даже през нищожните раздразнение в ежедневието, и тогава тя ще придобие свой певчески глас.

„И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни“.

Моли ли сте се на Бог, да ви покаже, угодно ли Му е това, което искате да направите или не? Нека ваш арбитър да бъде мирът Христов. Нека той да ви помогне да си отговорите на въпроса.

Ако вие решите да правите нещо и усетите, че нямата мир в себе си, тогава не го правете.

Все пак, не забравяйте, че трябва да сте много внимателни към това вътрешно ръководство на Светия Дух, за това тънко чувство на безпокойство или мир, което Той ви дава.

Бог няма да ви изтласка сутринта от леглото, за да ви каже какво точно трябва да правите. Той говори чрез така нареченото вътрешно свидетелство, мирът или безпокойството във вашето сърце.

Така че вие сте длъжни да се вслушате в него. Вие не можете постоянно да бъдете заети с ежедневните си дела. Трябва да отделяте време  за Бога.

Пазете се от разправии. Ако сте ядосани и разочаровани от нещо в живота си, много трудно ще приемете тихото и спокойно ръководство на Светия Дух. За това „бъдете благодарни“ на Бога и Му въздайте хвала.

Запазете тази нагласа на благодарност и признателност в сърцето си. И тогава ще бъде много по-лесно да чуете гласът на „арбитър на света“, когато Той ви говори.

Законите са неразделна част от всяка държава. Въпреки това, четейки законите на някои държави, започвам да се съмнявам в адекватността на тези хора, които са ги измислили и въвели.

Относно живота и смъртта някои страни имат особено отношение към тях. Индия е надминали всички в това отношение.

Един от законите в държавата забранява на човек да умира, когато навън вали дъжд. Ако някой не си е измил мръсните съдове, също трябва да отложи смъртта си.

Затова пък, спокойно можете да умрете в Индия, ако имате лошо настроение и това е напълно законно.

Ако вече сте отишли на оня свят, индийските закони, все пак ви пускат. Те забраняват да пеете в гроба. Ако вашата природа е излъгала слуха и гласа ви, трябва да се въздържате и да почивате в гроба без да издавате звук.

Часовникът звани. Симо вече трети път го удряше, докато той нацяло замлъкна.

– Само още пет минути и ще стана, – каза си решително Симо и се отпусна.

Но петте минути станаха половин час.

Нещо тревожно се промъкна в съзнанието му, той опита да стане, но краката му отказаха. Кратко боричкане с одеялото и чаршафите и Симо успя да ги отхвърли от себе си. С топлите си още крака стъпи в студения свят и целия настръхна.

Свлече се на единият край на леглото и очите му отново се затвориха. Помъчи се да повдигне клепачите си, за да нахлуе в тях светлината, но те се противопоставиха. С помощта на ръцете си можа да получи желания ефект.

Отвори очи и се насочи към банята. Погледна се в огледалото.

Косата бе разбъркана, очите бяха присвити като на азиатец, а в краищата им се таяха парчета от съня. Устните му бяха пресъхнали…. Общо взето лицето му бе такова, че всяко куче би се уплашило от него.

– Дайте ми един час, – казва си Симо – и ще изглеждам малко по-интелигентно. Малко парфюм, одеколон…… и готово.

– И кого ще заблудиш?

– Какво? – стресна се Симо. – Кой си ти?

– Никакъв финес нямаш. Къде е изгладената риза с вратовръзка? А стилни обувки? Разните ти финтифлюшки, къде са? Това си ти в 6:30 сутринта. Кой ще те хареса такъв, а да се влюби …. да не говорим, няма смисъл.

– Аз го обичам, – каза тих и нежен глас. – За Мен няма значение неговото обществено положение. Обичам го не заради начина му на обличане, нито за постиженията му в живота, … а него самия.

– И ти смяташ, че от него ще излезе нещо? – първият глас стана груб и саркастичен. – Погледни го само.

– На мен не са ми нужни най-добрите и първите, защото Аз ще ги направя такива.

– С такъв не бих си губил времето, – с леден тон се отзова първият глас.

– О, ти не знаеш какво съкровище е?! Ела, когато завърша работата си и ще разбереш какъв шедьовър съм изваял от него.

Гласовете млъкнаха, а Симо седеше насред стаята слисан.

Започна бързо да се облича, сякаш искаше да скрие несъвършенствата си. Погледна часовника и хукна да догони времето, което безвъзвратно бе отлетяло.

А душата му пееше:
– Аз ще стана шедьовър в Неговите ръце, – изведнъж се сепна, – Прости ми, Господи, пак се успах. Помогни ми навреме да стигна….

– Ха-ха-ха, от този … шедьовър…ха-ха-ха….

– Ти си слят, – каза тихият глас. – Той за мен е съвършен, Синът Ми плати цената за него.

Когато има пауза, музиката не се чува, но в паузата се раждат нови звуци.

В мелодиите на нашия живот често музиката е прекъсната от „пауза“. И ние неразумно предполагаме, че мотивът на Бог е завършен.

Понякога Бог насила спира работата ни, като ни изпраща болести, провали на планове, усещане за напразни усилия и създава неочаквана пауза в химна на живота ни.

Тогава ние започваме да тъгуваме, че нашите гласове са принудени да замлъкнат и нашата партия неволно отсъства от универсалния припев, който се възнася към Твореца.

Как се отнася истинският музикант към „паузите“?

Обърнете внимание, той продължава да поддържа ритъма и вярно подхваща следващата нота все едно, че в мелодията няма никакво нарушение.

Точно с определен план Бог пише нотите на нашия живот. Ние само трябва да научим мелодията, без да се смущаваме от „паузите“.

Не бива да ги пренебрегваме, да ги губим от погледа си, за да не се измени мелодията и да се наруши ритъма.

Ако ние не сваляме очи от Бога, Той Сам ще следи за ритъма. Взирайки се в него, звънко ще подхванем следващата нота.

Ако обезсърчени си казваме: „Няма музика в паузата“, ние забравяме, че именно в паузата се ражда музиката.

Създаването на музика понякога е бавен и болезнен процес в живота ни. Но с какво дълготърпение ни обучава Бог! Колко дълго Той чака, за да усвоим поредния урок и добре да го научим.