Симеон бе върл атеист. Опитваха се не веднъж да му говорят за Бога, но той винаги махаше с ръка и казваше:
– Не ме занимавайте с глупости!
Един ден Симеон посети съседа си, който бе пастор на една малка църква в града. Той водеше за ръка малкия си син.
– С какво мога да ви помогна? – попита пасторът.
– Бих искал да запишете сина ми в неделното ви училище, – отговори Симеон.
Пасторът го изгледа изненадано. Той знаеше как този човек нееднократно е отказвал да чуе за Бога, а сега води сина си за обучение по вероучение.
– Вие ми поверявате сина си? – попита озадачен пасторът. – Да не е станала някаква грешка?
– Не, ни най-малко, – спокойно отговори Симеон.
– Странно, – почеса се пастирът по главата, – тогава от къде ви хрумна, да запишете сина си в неделното училище към църквата?
– Искам синът ми да бъде по-щастлив от баща си, – призна Симеон навел глава.
Изглежда това беше много трудно за този човек, да признае, че неговият атеизъм не го прави щастлив. Онова, което е вярвал, изказвал и твърдял до вчера, не могло да го удовлетвори.
Така си и беше. Симеон бе събуден като от дълбок сън. Той бе почувствал, че сърцето му е празно, а дълбоко в душата му изникна въпросът:
– Ами ако все пак има Бог? А Исус не е просто историческа личност, а Божий Син?
Добре знаем, че тези, които се съмняват в Божието Слово, никога не са щастливи. Но Симеон бе „придобил разум“ и се бе убедил, че до сега се е заблуждавал.
До скоро той твърдеше:
– Няма Бог!
Такива хора Библията нарича „безумци“. Те са способни да вярват във всякакви глупости, но не и в Истината. На такива душата им търси мир, сигурност и увереност, но това не може да стане без Бога.
