В края на ливадата пръв излезе Калчо. Той заби косата си в земята. След него бяха Пламен и Станко. Първан остави косата си легнала. Баща му като видя това му извика:

– Първане, края на косата не е заострен от липса на работа.

– Ох, забравих – и Първан изправи косата си до останалите.

– Който се пореже на коса или сърп, лошо му се пише, – въздъхна дълбоко Калчо. – Такава рана е дълбока и трудно зараства.

Към косачите приближи елегантно облечен мъж.

– Бог да ви помага, – поздрави ги Гроздан, изтупан в костюм и риза с отворена яка.

– Дал Бог добро, – отвърнаха косачите.

– Като идвах насам, – засмя се Гроздан, – жените ми рекоха, че нямате коса за мен.

– Ето вземи моята, – подаде косата си Пламен.

– Само, че косата  си иска и майстора, – подметна Калчо.

– Я да опитам, – закани се Гроздан.

Той взе косата и отиде до неокосеното. Замахна, но откос не се получи. Гроздан изненадано погледна косата в ръцете си.

– Със сила не става, – бащински го потупа по рамото Калчо. – Не замахвай, а натискай петата на косата, тревата е слаба долу, при корена. Удариш ли нагоре, тя се съпротивлява.

– Разбрах! – засрамено наведе глава Гроздан.  – Дори и да имахте излишна коса, нямаше да мога да ви помогна. Калчо е прав, косата си иска майстора.

Мъжете съчувствено се засмяха. Градското си градско, липсват му умения и опит.

– Тревата още не е нацъфтяла, а вие я косите, – поиска да се покаже за знаещ Гроздан.

– Трева се коси малко преди да цъфне, – реагира Калчо. – Бащата на Пламен ни извеждаше като малки по това време на ливадата. Късаше избуялата трева, мачкаше я, миришеше я, дъвчеше я и накрая казваше: „Утре ще косим. Цъфне  ли, соковете се губят, стеблата стават груби, губи се приятни дъх на сеното и животните не искат да го ядат“.

– Следователно и за коситбата, човек трябва да ума усет, кога да я започне, – замислено каза Гроздан.

– За коситба, жътва, копане, ….. трябва да знаеш точно кога са необходими, – допълни Станко.

– Ако си навлязъл навътре в стопанската работа, ти знаеш вече какво иска тя, – намеси се Калчо.

– Практиката на какво ли не ни учи, – каза философски Гроздан. – Някога обработвали кожите с дъбители, по-късно с дъб, смърч, върба, смрадлика, а сега вече химията си казва думата там.

Мъжете вдигнаха рамене, нали Гроздан се изучи в града, той по ги знае тези неща. След това отново хванаха косите и започнаха пак да повалят избуялата трева.

Много хора имат погрешно схващане за християнския живот. Виждайки талантлив и успешен християнин, те се стремят да му подражават. Мислят си, че в чуждата градина тревата винаги е зелена.

Когато разберат, че техните постижения са много по-скромни, дори и незабележими, те изпадат в отчаяние и престават да забелязват прекрасните възможности, които Бог им открива. Забравят, че са призвани да служат на Христос, а не на себе си.

Малко са хората, които са понесли толкова страдания, колкото апостол Павел, но той се научил да издържат всякакви обстоятелства, дори затвор. Вие също можете да се научите.

Бог не ни е обещал лесен безгрижен живот, свободен от изпитания, проблеми, трудности и изкушения. Не ни е обещавал идеален живот на земята.

Той е призовал Своите деца не на детската площадка, а на бойното поле.

Ако наистина служим на Христос, за себе си откриваме абсолютната истина: „Да се радвате, в Господа, е вашата сила“.

„В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света“.

Често, когато дойдат изпитания, ние се държим така, сякаш Бог е отишъл на почивка. Питаме Го: „Защо това се случи със мен? С какво съм го заслужил? Защо тези проблеми ми дойдоха на главата?“

Всички тези оплаквания свидетелстват за нашата недалновидност. Бог е много над нас. Кои сме ние да Го обвиняваме или да Му казваме какво да прави?

Оплакванията ни говорят за нашето маловерие и за съмненията ни в Божията мъдрост и любов.
За да получите отговор на въпросите си обърнете се към библейските обещания.

Исус каза: „В света ще имате скръб“.

Той не каза, че е възможно да имаме скръб. Нито, че ако се държим лошо, тогава ще имаме скръб. Той просто констатира, че ще имаме скръб.. Това е толкова сигурно, колкото това, че ще остареем.

Но след тези скърби и изпитания звучи прекрасно обещание: „Дерзайте, Аз победих света“.

Видях един ден човек да рисува черни точки на една хартия. Нищо не можех да разбера. Възприемах ги като неправилно разположени черни петна.

След това, той прекара няколко линии, постави паузи, после сложи ключ в началото на линиите и тогава разбрах, че това са музикални знаци. Под звуците на тези ноти прозвуча чудесен химн.

Имало е много черни точки и петна в нашия живот и ние не разбираме, защо Бог ги допуска. Но ако позволим на Бог да влезе в живота ни и Му дадем възможност да установи нужния порядък между тези точки, да постави тези линии, които са Му угодни и да настани паузи на нужните места, то от черните точки и петна в нашия живот Той ще създаде прекрасна хармония. Не бива да Го възпрепятстваме в това Му дивно дело.

Много хора в живота си са достигнали слава благодарение на това, че е трябвало да преодоляват големи трудности.

Когато музиканта докосва черните клавишите на един голям орган звуците, които възпроизвежда  са красиви, но те са също толкова очарователни, когато докосва и белите клавиши. За да използва всички качества на инструмента, той трябва  да използва всички клавиши.

Бързината е хубаво нещо, но тя трябва да бъде подкрепена от знания и мъдрост. Тези, които обвиняват Бога за своите беди, постъпват глупаво.

Този, който се надява на богатство, се мами. Тези, които лъжат и изкривяват истината, ще бъдат наказани.

Ленивите, гневливите и обидчивите ще пожънат това, което са посели.

Мъдрите родители възпитават децата си и ги учат да бъдат старателни, послушни и правдиви.

Хората имат много желания и намерения. Те правят планове, но се случва това това, което е определено от Бога.

За да не вървим срещу остена, ние трябва да познаваме Бога и Неговата воля. Необходимо е, да се боим от Господа и да Му се подчиняваме.

Бог е доказал любовта си към нас, като е изпратил Своя Възлюбен Син на кръста.

Бог е направил всичко, за да бъдат хората щастливи.

Нека оставим бунтовния си дух, да се смирим пред Него и да живее в Неговите благословения.