Често чувам някой да казва: „Само се моля?!“ Това е все едно да кажеш на гладния:

– Аз мога само да ви нахраня.

Или на болния:

– Аз мога само да ви дам лекарство.

А на дете:

– Мога само да ти купя играчка, която много искаш за рождения ти ден.

Молитвата отваря небесните прозорци и при нас идва Божията помощ.

Яков казва: „Нямате, защото зле просите“.

А в Библията е казано: „Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение“.

Това се отнася не само за нашите желания, но и за нуждите на близките.

Често ние свеждаме молитвата си само до собствените си нужди, но с наша помощта Бог желае да измени живота и на другите хора.

Помоли се днес и за някой друг!

Не винаги можем да контролираме емоциите си, но и Бог няма да ни накара да направим нещо, което не е по силите и способностите ни. Това означава, че любовта не е чувство.

Представете си, че пред вас стои малко дете, което плаче и вие му казвате:

– Заповядвам ти да си щастливо и да спреш да плачеш.

Ти не можеш да командваш някой, как да се чувства.

Любовта е избор. Чувала съм не един и двама съпрузи да казват: „Вече не я обичам (не го обичам)“, като че ли това е извън техния контрол. Това е все едно да обичаш цветята, когато са разцъфтели, но истинската проверка на любовта е, когато е зима, когато нещата не вървят добре в живота ти.

Вие избирате да обичате независимо от това как се чувствате. Давате на другия това, от което се нуждае, а не това, което заслужава. Вие избирате да обичате, както Бог ни обича.

Любовта е нещо, което правите.

Всеки ден Бог ни предоставя възможности около нас да демонстрираме любов. Проблема е, че в по-голямата част от времето си, ние сме твърде заети.

Колко пъти сте си помислили: „Трябва да се обадя. Нужно е да насърча този човек по време на работа. Необходимо е да помогна на ближния си „, но след това сте пропуснали тази възможност, защото нещо друго е дошло на ред? Любовта използва всяка възможност, за да послужи на другите.

Любовта е ангажимент. Взаимоотношенията ни с Бога до голяма степен влияят на отношенията ни с другите хора. Ако ние се ангажираме да обичаме и да останем в любовта, ще бъдем Негови подражатели и изпълнители на Словото Му.

Един войник попитал местния мъдрец:

– Бог приема ли покаяние?

Мъдрецът отговорил:

– Кажи ми, скъпи, ако наметалото ти се скъса, ти изхвърляш ли го?

– Не, – казал войникът. – Ще го зашия и пак ще го нося.

Тогава мъдрецът му казал:

– Ако ти щадиш толкова своята дреха, колко повече Бог, нима Той няма да пощади своето творение?

И войникът си тръгнал с радост в сърцето.

Хората смятат, че глупостта е недостатък на интелекта и гаранция за отсъствието на здрав разум. Тя произтича от липсата на страх от Бога.

Неприлично е да се почита безумния и глупав човек. Глупаците са мъдри в своите очи  и сами себе си хвалят. Те ругаят и проклинат другите, дори и добрите хора, но техните проклятия не се сбъдват.

Не постъпвайте с глупаците според глупостта им, за да не станете като тях.

Глупав човек е този, който не приема възпитание и не слуша никакви съвети. Такъв човек няма шанс нещо да научи, той през цялото време повтаря своите глупости.

Мързелът е вид глупост. Ленивият мисли, че е по-мъдър от всички останали. Но краят на мързеливите е нерадостен.

Коварството, клюките, разприте и омразата са дела на лошите хора. Злото живее в техните сърца и то не може да се скрие с нежни думи. Тези, които копаят яма другиму, сами падат в нея.

Исус ни учи, че преди всичко трябва да очистим нашите сърца.

Един проповедник в началото на всяко богослужение винаги благодарил за всичко на Бога.

Веднъж валял дъжд и било много студено. Всичка очаквали да чуят в такова лошо време за какво ще благодари проповедникът.

Той се качил на амвона и казал:

– Нека да благодарим на Бога, че при нас не винаги времето е такова!