Много хора имат погрешно схващане за християнския живот. Виждайки талантлив и успешен християнин, те се стремят да му подражават. Мислят си, че в чуждата градина тревата винаги е зелена.

Когато разберат, че техните постижения са много по-скромни, дори и незабележими, те изпадат в отчаяние и престават да забелязват прекрасните възможности, които Бог им открива. Забравят, че са призвани да служат на Христос, а не на себе си.

Малко са хората, които са понесли толкова страдания, колкото апостол Павел, но той се научил да издържат всякакви обстоятелства, дори затвор. Вие също можете да се научите.

Бог не ни е обещал лесен безгрижен живот, свободен от изпитания, проблеми, трудности и изкушения. Не ни е обещавал идеален живот на земята.

Той е призовал Своите деца не на детската площадка, а на бойното поле.

Ако наистина служим на Христос, за себе си откриваме абсолютната истина: „Да се радвате, в Господа, е вашата сила“.

Популярността и похвалата често за един християнин са по-опасни от гоненията. Те могат да ни отдалечат от Бога, а ние дори да не осъзнаваме това.

В същото време ние ще станем подобни на тези, за които Исус кава: „Обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога“.

Когато в живота всичко е благополучно, лесно се губи незамътения поглед върху вещите. Но ние трябва да подражаваме на апостол Павел, който „се е научил да бъде доволен“ във всяка ситуация.

Трябва да имаме неутолима страст да угаждаме на Христос. И тогава, каквото и да ни се случи, ние ще знаем, че Той е направил това да ни вразуми и да порастем в служението, което ни е било поверено.

Всички наши обстоятелства, независимо дали са благоприятни или изтощителни за нас, те добиват нов смисъл в Неговото присъствие.

Нека да помолим Бога да не се грижим за това, което изживяват другите и да бъдем доволни за всичко, което Той ни изпраща. Още преди да настъпи утрешния ден, Той вече се е погрижил за него.

Завистта, разприте, раздорите и разделенията върнаха християните от Коринт обратно към физическото или плътско им състояние, в което те са били преди да бъдат родени отново.  Това толкова е забавило тяхното духовно израстване, че те не могли да разберат това, на което искал да ги научи апостол Павел.

Днес сатана изпраща сред нас същия дух на разделение. Той знае, че един дом, разделен против себе си, ще падне.  Но ако отидем към единството на вярата ни, то ще достигне пълния ръст на Христос.

За това дяволът ни е изпратил духа на разделяне, за да действа в личния ни живот, в нашите църкви, в обществен ни живот и нашето семейство.

Той преследва същата цел, да предизвика завист, разпри, раздори, разделение и да възпрепятстват нашето духовно израстване, както направи с християните в Коринт.

Но ние не трябва да се поддаваме на този дух. Павел казва: „действуващи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос“.

Сравнете „действуващи истинно в любов“ с „завист, спорове и разногласия“. Това са напълно противоположни неща. Не можете да ги правите едновременно.

Когато действаме истинно в любов, ние растем. Когато завиждаме, караме се и се отделяме един от друг, ние се връщаме към първоначалното си състояние.

Не позволявайте на сатана да забавя вашия духовен растеж, поддавайки се на духа на разцепление, но говорете истината в любов и растете чрез Него във всичко!

Веднъж един познат ме попита:
– Какво те удивлява най-много?
Без много да мисля изтърсих:
– Бързото преминаване на живота.
Не успяваме, както трябва да осъзнаем какво точно става, а годините отлитат и животът е почти свършил.
От една страна краткия ни живот ни подбужда към действие. Ако вече сме решили да живеем за Христос и да служим на Неговите хора, това трябва да правим още сега.
Както Исус е казал: „иде нощ, когато никой не може да работи“.
От друга страна, бързото преминаване на живота, ни утешава. Животът е кратък и нас ни очаква вечността.
Когато ни достигнат страдания и беди, ние знаем, че те скоро ще свършат.
Апостол Павел пише: “ …нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни“.
Не мислете, че животът ще продължи вечно. Вместо това по-добре си спомняйте за вечността.