Бончо с искрящи очи и сърце изпълнено с радост заяви:

– Бог е добър. Той е навсякъде и знае всичко. Създал ни е по Свой образ и подобие.

– Но ни е дал да изберем как да живеем, – добави баща му.

– Лошото е, – намръщи се Бончо, – че ние избираме своя път пред Неговия.

Бащата се усмихна:

– Той ни обича повече, отколкото някога бихме могли да осъзнаем. Без значение кой си и какво си направил, Бог те обича с цялата необятност и величие на това, което е.

– Трудно е за възприемане, – призна си Бончо.

– Представи си океан пълен с мастило, а небето цяло от хартия, – замечтано каза бащата. – Ако всеки човек реши да вземе писалка и напише за Божията любов, океана ще се пресуши, а цялото небе нямаше да може да побере всички думи за това колко много Бог ни обича.

– Това звучи доста впечатляващо, – възкликна Бончо.

– По такъв начин може да се опише, колко голяма, по-точно безкрайна, е Божията любов.

– Хората, които ни обичат, – въздъхна Бончо, – понякога ни разочароват.

– Но Божията любов е съвършена, – вдигна нагоре ръка бащата. – Бог никога няма да ни разочарова, нито ще спре да ни обича. Той ни разбира и бди над нас.

– Господ ме обича такъв, какъвто съм? – попита смутено Бончо.

– Той е доказал любовта си към нас, защото позволи на Сина си да поеме наказанието, което ни се полагаше и ни дава вечен живот, ако повярваме в Неговата жертва.

– Добре, да кажем, че повярвам, а после? – повдигне рамене Бончо.

Бащата потупа сина си по рамото и каза:

– Да познаеш и разбереш повече от Бога и Неговия характер е приключението на живота ти.

Атанаска се взираше в числата на хартията с недоверие. Предстоеше сватба на дъщеря ѝ. Тя бе първата от петте ѝ деца.

Цветни аранжировки, теми и разнообразни идеи се въртяха в главата ѝ, докато се готвеше да се срещне с координатора на сватбата.

Прогнозираната цена за тържеството я смая.

Цял ден след това обмисляше:

– Къде трябва да намалим разходите?

Атанаска се молеше усилено за помощ от Бога.

Предстоящите месеци включваха лудост от сватбени дейности.

Една вечер Марин, съпругът на Атанаска, се прибра от работа с усмивка на лице. Той ѝ подаде сгънато писмо.

Атанаска нетърпеливо го отвори.

Прочете го и се разплака.

Компанията, за която работеше Марин, бе продадена на друг собственик.
Заради упоритият труд на онези, които бяха допринесли за печалбата през минали години, бяха наградени с бонуси.

Марин бе получил чек с точната сума, от която се нуждаеха, за да покрият извънредните сватбени разходи.

Не можем да контролираме приливите и отливите на промените в издръжката на дете, неочакваните медицински сметки , извънредни разходи и множество други, които често се появяват, но можем да се доверим на Бог, че знае от какво се нуждаем и Той ще ни го осигури.

Господи, помогни ни да Ти се доверяваме повече и да се тревожим по-малко.

Матей бе християнин. Той ръководеше хваленето в църквата. Много му харесваше лова с лък.

Един ден, докато бе на лов, той чу ясно Божия глас:

– Зная всеки отговор на всеки проблем в света. Ако хората ме питаха само, щях да им дам тези отговори.

– Господи, помогни ми да направя по-добър лък.

Лъковете са били изобретени в края на 60-те и са имали две извивки.

Дизайнерите са се борили повече от десетилетие, опитвайки се да накарат извивките да се синхронизират перфектно, но не са успели.

Липсата на синхронизация било грешна цел, а това било очевиден проблем за ловците.

Около две седмици по-късно Матей се събуди посред нощ.

Пред лицето му имаше лист хартия от тетрадка. На него имаше диаграма на лък, нарисуван на ръка.

Матей седна и започна да копира чертежа. Той осъзна, че не прилича на нито един лък, който някога е бе правен.

Този лък имаше една извивка.

Матей създаде свой бизнес за производство на лъкове. И имаше голяма печалба.

Бизнесът на Матей е неговото служение. Той все още се разхожда из местния си мол и споделя Евангелието.

Но най-важното е, че Матей държи Бог на първо място във всичко, което прави.

Виктор бе писател. Той бе прекарал безброй часове над последната си творба. Скоро може би щеше да я предаде на издателя си.

Зимата бе много студена. Лед сковаваше земята. Студен вятър проникваше навсякъде и вледеняваше.

Стаята на Виктор нямаше отопление. Толкова му бе студено, че той не можеше да се фокусира върху писането.

Нямаше пари за дърва и въглища. Отчая се. Тогава хвърли ръкописа си в огъня.

За секунди цялата хартия изгоря.

За един момент на удобство Виктор бе жертвал всичко, върху което бе работил в последно време.

Той се бе предал.

Временния комфорт не си струва, за да се откажем от целта, към която Бог ни е призовал.

Бог се интересува повече от нашия характер, отколкото от това да ни е удобно.

Не се отказвай от мечтата си заради нещо временно.

Не позволявай на болката от разочарованието да те накара да подмениш мечтите си за бързи решения и моментни удоволствия.

Не се предавай. Твърде много е заложено.

Семейство Костови си купиха принтер.

Горкият, издържа точно 13 неща, който трябваше да принтира преди да се повреди.

Така счупи предишния световен рекорд за 11изпълнени задачи.

– Когато закупихме този принтер за 165 лева, очаквахме не много голямо качество, – хвалеше се Стоян, главата на семейството, – но той надмина и най-смелите ни очаквания.

– Това е добър резултат, – отбеляза жена му. – Отпечатахме 4 данъчни документа и девет страници за оцветяване. Струва си парите.

– На 14 тото задание, – отбеляза малкият син Тони, – принтерът започна да се държи хаотично. Издаваше скърцащи звуци. Изплюваше късчета накъсана хартия, а на екрана се изписа надпис за грешка.

– Това нещо има доста голям пробег, – отбеляза компетентно баба Злата. – Въпреки че трябваше да похарчим 180 лева за пълнене на мастило след третото отпечатване, просто сме благодарни, че издържа толкова дълго.

Въодушевен Стоян сподели:

– Пак ще си купим принтер от този тип. Разбира се, след като изхвърлим този.

В този дом имаше и висококачествена пералня, която бе издържала повече от 12 зареждания.

Да са им честити!