Наско и Михаела се занимаваха предимно с добитък. Отглеждаха животни и ги продаваха на пазара. С тях живееха възрастните родители на Наско и единствената им дъщеря Ралица.
Те бяха трудолюбиви хора. Грижеха се усърдно за животните, за това техните питомци привличаха погледите на купувачите на пазара. Бяха честни и самоотвержни люде.
Но веднъж им се случи беда. Ралица, единственото им дете вдигна температура. Легна на легло. Треска я залюля и тя от време на време губеше съзнание.
Михаела бе много разтревожена за дъщеря си:
– Трябва да я заведем на лекар. Виж, – казваше тя на мъжа си, – детето цялото изгаря.
– Не можем да си го позволим, – каза Наско, – скоро ще има пазар.
– Ако ни сложат някоя карантина, няма да можем да продаваме животни, – подкрепи го баща му.
– Но детето е зле, – обади се свекървата.
– Колко пъти и ти и аз сме настивали и пак сме ставали, – каза свекърът, – ще се оправи.
– Ами ако не се оправи? – извика Михаела.
– Добре де, – неохотно се съгласи свекърът, – след пазара ако не е добре ще я заведем на лекар, но няма да позволя някакви болежки да попречат на търговията ми.
До пазара оставаха още четири дни. Положението на Ралица не се подобряваше. Тя престана да се храни и от ден на ден се топеше пред очите на родителите си, баба си и дядо си.
Вечерта преди пазара, Ралица загуби съзнание и не дойде вече на себе си.
– Няма ли да я заведем на лекар? – попита измъчено Михаела.
– Състоянието ѝ наистина се е влошили, – разтревожи се сериозно Наско.
– Ще ѝ мине, – опита се да го успокои баща му.
– Но тя е така вече втори ден, – каза Михаела.
Наско грабна дъщеря си на ръце и без да слуша повече увещанията на баща си, изтича при лекарят.
– Защо си я държал до сега? Съсипал си детето, – скара му се лекарят. – Нищо не мога да направя. Късно е вече.
Тези думи смразиха сърцата на двамата родители.
Ралица лежеше безмълвно в ръцете на майка си, докато нацяло притихна.
Съзерцателен вик, разтърси нощта. Безпомощната майка ридаеше над изстиналото тяло на дъщеря си.
