Роботът е дълъг около половин метър и се състои от няколко модула, всеки от които е оборудван с двигател.

Той се движи, като плаваща змиорка, с помощта на моторите си.

В някои от модулите могат да бъдат инсталирани датчици, които да отчитат температурата и замърсяването.

Датчика отчитащ замърсяването, като измерва електрическото съпротивление на водата и по този начин установява, че тя е замърсена с някакви вещества.

Модулната конструкция позволява на инженерите да променят дължината, броя и набора от сензори, както и да опростяват транспорта до мястото на изследването.

Изследователите са тествали робота в Женевското езеро. За да симулират замърсяване учените изсипали близо до брега сол. Роботът в реално време предал данните за промяна на проводимостта на водата, а следователно и нейното замърсяване.

Изследванията не са проведени в реални условия, защото учените не искали да замърсяват езерото с опасни вещества.

Но според тях датчиците са показали отлични резултати в лабораторни условия, което дава надежда, че един ден този робот ще може да открива и премахва реално замърсяване.

Американски учени са създали уникален бетон, който е в състояние да провежда електроенергия. Това изобретение, според експерти, ще позволи много по-бързо, за да се изчистят тротоарите от сняг и лед.

Учени от университета, който се намира в Небраска, са създали уникален бетон, който може напълно да провежда електрически ток. Той съдържа 20% въглеродните частици, но това не се е отразило на качеството на бетона.

В новосъздадения бетон им а стоманени стружки, които спомагат за проводимостта на електрическия ток. Благодарение на изобретението по-лесно ще се почиства пътя от сняг и лед.  Учените планират широко използване на такова покритие за авиотрасетата и автомобилните шосета.

Освен това покритието обещава да служи по-дълго от обикновено, поради по-здравия материал.
Разработката е представена за разглеждане на авиационната комисия в САЩ и ако се одобри такъв бетон ще се прилага на летищата в Америка.

Томският инженер изследовател Тимур Мускунов е създал „електронен нос“.

Уникален газов анализатор е в състояние да направи оценка на качеството на храната, козметиката и медицински продукти, диагностицира заболявания на човека по издишаните газове, дори идентифицира опасни взривни вещества и наркотици.

Устройството анализира газовата сместа с помощта на полупроводников сензор.

Миризмата се определя от комбинация на съществуващите газове в атмосферата. Проводимостта на полупроводниковия сензор се изменя при отлагане на молекули на газа от атмосферата. Това позволява да се определи тяхното присъствие.

Направеният сензор реагира на едни газове, а на други не.

С „електронен нос“, учените са се опитали да се определи свежестта на плодове и зеленчуци, които отделят сероводород, амоняк и други газове. Колкото повече са вече на края на годността си, толкова повече такива газове те отделят.

Една част от експерименталните ябълки учените поставили в хладилник, а друга оставили в стаята.

След 12 часа „електроният нос“ установил, че плодовете оставени в стаята отделят от очакваните газовете много повече, отколкото тези в хладилника.

За сега устройството все още се тества, но скоро ще бъде произвеждано и пуснато на пазара.

Изследователи от израелския университет Технион за първи път в историята са успели да създадат злато в лабораторни условия.

Изкуственият материал е получен под формата на порьозен единичен кристал, които има много предимства пред поликристалите, поради наличие на непрекъсната кристална решетка.

Такова злато има повишена механична якост, устойчивост на висока температура и увеличена проводимостта на ток и топлина.

Знаете ли, че баща и син са получили Нобелови награди за различни изследвания на една и съща частица?
През 1897 г. английският физик Джоузеф Джон Томсън открил електрона.
Девет години по-късно му дали Нобелова награда с формулировка „за изследване на проводимостта на електрическите газове“.
Неговият син  Джордж Паджет Томсън през 1927 г. открива вълновите свойства на електрона и в следствие също е удостоен с Нобелова награда “ за експерименталното откритие на дифракцията на електрони в кристалите“.