Роботът е дълъг около половин метър и се състои от няколко модула, всеки от които е оборудван с двигател.

Той се движи, като плаваща змиорка, с помощта на моторите си.

В някои от модулите могат да бъдат инсталирани датчици, които да отчитат температурата и замърсяването.

Датчика отчитащ замърсяването, като измерва електрическото съпротивление на водата и по този начин установява, че тя е замърсена с някакви вещества.

Модулната конструкция позволява на инженерите да променят дължината, броя и набора от сензори, както и да опростяват транспорта до мястото на изследването.

Изследователите са тествали робота в Женевското езеро. За да симулират замърсяване учените изсипали близо до брега сол. Роботът в реално време предал данните за промяна на проводимостта на водата, а следователно и нейното замърсяване.

Изследванията не са проведени в реални условия, защото учените не искали да замърсяват езерото с опасни вещества.

Но според тях датчиците са показали отлични резултати в лабораторни условия, което дава надежда, че един ден този робот ще може да открива и премахва реално замърсяване.